Решение № 576 от 09.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Бургас, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500767 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от М. М. Г. ЕГН ********** и Л. Г. Д. ЕГН ********** и двамата от гр. Б. кв.Л., ул.“Я.“ №** – длъжници по изпълнително дело №74/2023 год. на ДСИ при РС-Бургас, срещу постановление от 14.02.2023 год. на ДСИ Таня Михова при Районен съдБургас, с което като разноски по изпълнително дело са приети 2030 лв. – адвокатско възнаграждение платено от взискателите по делото и 24 лв. – държавни такси.

В частната жалба се сочи, че жалбоподателите са изразили готовност за доброволно предаване и освобождаване на жилището, но взискателите не са им определили ден и час за това, нито са откликнали на предложението им да се сключи договор за наем. Твърди се, че взискателите не са взели отношение по изпратената им нотариална покана и предложенията на жалбоподателите в горния смисъл, като не са им предоставили и ключове за имот в кв. Лозово.

Жалбоподателите отричат да са осъществили психически тормоз над взискателите, като твърдят, че опитите им за контакт с тях са били по повод 1 желанието им доброволно да предадат имота, но тъй като взискателите не са откликнали, ЧСИ е направил неправилни изводи, че имотът не е бил доброволно освободен. Твърдят, че имотът е освободен доброволно с предаване на ключовете на ДСИ на 20.02.2023 год., за което е съставен протокол. Жалбоподателите считат, че соченото от тях дава основание разноските по изпълнението да бъдат възложени на взискателите, евентуално – направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с искане да бъде намалено до 200 лв., като бъде отменено обжалваното постановление на ДСИ и бъде уважена жалбата. Към жалбата е представена нотариална покана.

В дадения срок е постъпил отговор от П. Г. Д. и В. Г. Д. - всискатели по изпълнителното дело, чрез процесуален представител адв. Грънчева.

Изложени са съображения за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното постановление. Сочи се, че отношенията между взискателите и длъжниците са силно влошени и е било невъзможно провеждане на преговори. Отречено е твърдението, че от страна на длъжниците е извършено доброволно предаване на процесния имот. Твърди се, че не са налице основания за възлагане на разноските в тежест на взискателите, като правилно ДСИ е възложил разноските направени от взискателите в тежест на длъжниците, а възраженията за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение са неоснователни, тъй като същото е определено и заплатено в минимален размер.

Постъпили са мотиви от ДСИ при РС-Бургас, в които са описани изпълнителните действия и са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и приложените доказателства , намира следното :

С разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва разноските по изпълнението. Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложената преписка по изпълнително дело № 74/2023 год. по описа на ИС при РС-Бургас се установява, че същото е образувано по молба на взискателите П. Г. Д. и В. Г. Д., подадена чрез процесуален представител 2 адв. Венета Грънчева, въз основа на издаден срещу жалбоподателите длъжници М. М. Г. и Л. Г. Д. изпълнителен лист № 145 / 16.01.2023 год . по гр.д. № 7163 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд, с което длъжниците са осъдени да предадат на взискателите подробно описан недвижим имот – жилище, находящо се в гр.Бургас. Към молбата е приложен договор за защита и съдействие, в който е отразено заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение на адв. Грънчева в размер на 2030 лв.

В изпратените до длъжниците покани за доброволно изпълнение получени от тях на 01.02.2023 год. е отразено, че в двуседмичен срок /изтичащ на 15.02.2023 год./, те следва доброволно да освободят и предадат недвижимия имот, като при неизпълнение е насрочен въвод на 09.03.2023 год.

В срока за доброволно изпълнение на 06.02.2023 год. до ДСИ е депозирана молба от длъжниците, в която са посочили, че са правили опити за доброволно предаване на имота на взискателите, но не са срещнали съдействие от тяхна страна, поради което е направено искане разноските по изпълнението да бъдат за сметка на взискателите, евентуално – разноските да бъдат редуцирани поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представена е нотариална покана от Л. Д. връчена на П. Д. и В. Д. на 09.12.2022 год. – т.е преди образуване на изпълнителното дело, за доброволно уреждане на споровете помежду им, включително за доброволно предаване на имота в гр.Бургас или за сключване на договор за наем.

Взискателите, чрез адв. Грънчева са изразили становище по молбата на длъжниците, депозирано пред ДСИ на 14.02.2023 год. Посочено е, че поради влошените отношения между страните взискателите избягват срещи с длъжниците, като при желание за доброволно изпълнение те имат възможност да освободят и предадат имота в срока за доброволно изпълнение. Посочено е, че платеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и не следва да бъде намалявано.

С обжалваното постановление от 14.02.2023 год., ЧСИ е приел за разноски по изпълнителното дело в тежест на длъжниците, адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. и държавна такса за образуване на изпълнително производство в размер на 24 лв.

Двуседмичният срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 15.02.2023 год., като няма данни в този срок чрез ДСИ да е извършено доброволно 3 освобождаване и предаване на владението от страна на длъжниците.

От съставени протокол от 20.02.2023 год. е видно, че на 20.02.2023 год. длъжниците са се явили при ДСИ, заявили са, че са освободили процесния имот и са предали два броя ключове.

С молба от 01.03.2023 год. взискателите чрез адв. Грънчева са поискали да бъде извършен въвода в присъствие на полицейски служители, като е направено изявление, че не са предадени ключове от входната врата на сградата. Съгласно изявление на длъжниците, предаването на ключовете от външната врата е извършено на 02.03.2023 год.

Въводът във владение на недвижимия имот е извършен от ДСИ съгласно протокол от 08.03.2023 год. от 10 и 30 ч., в присъствието на взискателите и длъжниците.

На базата на изложеното по-горе съдът намира възраженията на жалбоподателите за неоснователни.

Приложената към жалбата нотариална покана е връчена на настоящите взискатели от името на единия от длъжниците, преди снабдяване на П. Д. и В.

Д. с изпълнителен лист и преди образуване на изпълнителното производство, поради което не може да бъде взета предвид в настоящото производство, още повече, че с нея само е изразено желание за провеждане на преговори за доброволно уреждане на спорове между страните, но по никакъв начин не е установено опразване и предаване на имота от длъжниците.

В срока за доброволно изпълнение също не са извършени действия от страна на длъжниците по опразване и предаване на имота, а след изтичането на този срок са извършени отделни действия – предаване на ключове, но те не осъществяват в цялост дължимото изпълнение и не могат да се ценят като доброволно такова.

Извършените от единия длъжник действия преди образуване на изпълнителното дело – връчване на нотариална покана, в която е отразено желание за преговори за доброволно уреждане на споровете, както и действията по предаване на ключове за присъдения имот на ДСИ след изтичане на срока за доброволно изпълнение, не са доброволно изпълнение по изпълнителното основание, тъй като не представляват реално предаване на присъдената вещ от длъжниците на взискателите.

4

Взискателите са получили пълно удовлетворение на базата на притежаваното от тях изпълнително основание единствено с въвода извършен от ДСИ на 08.03.2023 год.

По общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника. Предвидени са и изключения, но противно на възраженията на жалбоподателите, в случая изключенията по чл.79, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК не са налице, поради което правилно и на осн. чл.79, ал.1 от ГПК, с обжалваното постановление ДСИ е възложил разноските по изпълнението в тежест на длъжниците. Освен платените държавни такси, в полза на взискателите са дължими и разноските за адвокатска защита по изпълнителното дело. Взискателите по изпълнителното дело са упълномощили процесуален представител – адвокат за образуване на изпълнителното дело и за извършване на процесуални действия с цел удовлетворяване на непарично вземане, като такива действията са действително извършени от процесуалния представил. Съгласно чл.10, т.1 и т.3 от Наредба № 1 за МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лв., за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, на база стойността на имота. При данъчна оценка от 37 570 лв. минималното възнаграждение по чл.7, ал.2 е равно на 3655,60 лв., а ½ от него е 1827,80 лв. – т.е. общият минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая е 2027,80 лв..

Разликата с платената сума от 2030 лв. - от около 2 лв., е несъществена, поради което заплатеното възнаграждение от 2030 лв., което ДСИ е приел като разноски по изпълнителното производство, не се явява прекомерно. Не са налице основания за намаляване на разноските определени в полза на взискателите с обжалваното постановление, като възраженията на жалбоподателите и в този смисъл са неоснователни.

Ето защо, жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение от настоящия съд.

Мотивиран от горното и на осн.чл.437 от ГПК, Бургаският окръжен съд, РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. М. Г. ЕГН ********** и Л. Г. Д. ЕГН ********** и двамата от гр. Б. кв.Л., ул.“Я.“ №** – длъжници по изпълнително дело №74/2023 год. на ДСИ при РС-Бургас, срещу постановление от 14.02.2023 год. на ДСИ Таня Михова при Районен съдБургас, с което като разноски по изпълнително дело са приети 2030 лв. – адвокатско възнаграждение и 24 лв. – държавни такси.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6