Решение № 19 от 18.01.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Сливен, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500452 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, от двете насрещни страни в производството, против Решение №286/16.06.2023г. по гр.д.№2000/2021г. на Я. районен съд, с което: 1. осъден е Е. Й. С. да заплати на Ж. Х. М., на основание чл.55, ал.1, пр. трето от ЗЗД, сумата от 2600лв. – заплатена на отпаднало основание – едностранно развален от поръчващия договор за дентално лечение от лятото на 2019г., поради неточно и некачествено изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2021г. до окончателното изплащане, като претенцията над тази сума до пълния претендиран размер от 7945лв. е отхвърлена като неоснователна; 2. осъден е Е. Й. С. да заплати на Ж. Х. М., на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено й във връзка с проведено дентално лечение през периода лятото на 2019г. – 2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 25.06.2021г. до окончателното изплащане, като претенцията над тази сума до пълния претендиран размер от 10000лв. е отхвърлена като неоснователна. С Решението са присъдени разноски на страните по съразмерност.

Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната на 1 ответника – „ЦУБИ – Медико-техническа лаборатория“ ЕООД, гр. Я..

Първата въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство Ж. Х. М. чрез пълномощник адв. С. В. от АК – Я. и с нея се обжалва посоченото решение в отхвърлителнаите му части.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на тази въззивна жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната по нея страна - Е.

Й. С..

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Е. Й. С. чрез пълномощника адв. Д. П. от АК – Б. и адв. Ц.М. от САК и с нея се обжалва посоченото решение в осъдителните спрямо ответника части.

По втората въззивна жалба няма подаден отговор от насрещната по нея страна.

Поради отвод на съдиите от Я. окръжен съд, с Определение №512/28.11.2023г. по в.ч.гр.д №425/2023г. АС - Б. е определил Сливенски окръжен съд за компетентен да разгледа подадените въззивни жалби.

В жалбата си въззивницата Ж. М. чрез пълномощника адв. В. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и несправедливо. По отношение на отхвърлената част от иска по чл. чл. 55, ал. 1. пр. трето ЗЗД оплакванията са за това, че е неправилен извода на съда за приложение на разпоредбата на чл. 162 от ГПК, въз основа на която дължимият размер на иска по преценка на съда е определена на половината от заплатената стойност или 2600 лв. /с писмени доказателства е доказан превод от ищцата в полза на ответника в размер 5200 лв./. По делото липсвало изрично признание от ответника, че е получил в брой сумата от 2745 лв., но същият е имал правото да я оспори, както в отговора на исковата молба, така и във всеки един момент от разглеждането на делото, но не е сторил това. Поради това следва да се приеме за доказан целия претендиран като заплатен от ищцата размер на сумата 7945 лв. Заявява, че действително не е посочила каква част от тази сума е за лечението и изработването на протеза на горна челюст, която е качествено изработена, но неправилна е преценката за половината размер, тъй като с оглед уврежданията на долната челюст, смяната на протезата с втора, било логично да се приеме, че сумата за долната протеза била в двойно по-голям размер. По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД, въззивницата счита се, че съдът е постановил неправилно, необосновано и несправедливо решение, тъй като присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждането, причинено на ищцата във връзка с проведено дентално лечение през периода лятото на 2019 год. -2021 год., е в изключително занижен размер, а съдът не е отчел изискванията на чл.52 ЗЗД, не е преценил тежестта на причинените от ищцата увреждания и трайно установената съдебна практика. Съдът е определил обезщетение, което да се изплати на ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на увреждане, причинено от 2 нерационално планираната конструкция на долна челюст, без обаче да вземе предвид всички останали вреди, които са й причинени и са свързани със загуба на зъби и некачествено ендодонтско лечение. Вредите били причинени на такова място, устата и зъбите на човека, което безспорно, общоизвестно и логично било да й причини описания в исковата молба дискомфорт - фъфлене, ниско самочувствие, още повече, че ищцата е учител по професия и ежедневно й се налагало да говори пред голям брой ученици. Посочва, че неправилно районният съд е кредитирал заключението на комплексната СМЕ. Посочва, че заключението по първоначалната експертиза е много по-обективно, пълно, обосновано и компетентно, докато вещите лица по комплексната СМЕ са давали лаконични отговори и липса на отговори на много от въпросите. Съдът не съобразил, че комплексната експертиза била изготвена две години след първата и състоянието й след проведеното лечение при друг лекар, било различно от това непосредствено след лечението при ответника. С оглед изложеното, въззивницата Ж.

М. моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговите отхвърлителни части и да постанови ново, с което да уважи предявените искове в пълните им размери.

Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С отговора на тази въззивна жалба, Е. С. чрез пълномощниците си адв. П. и адв.

М. оспорва същата като неоснователна. Намира постановеното от районния съд решение в обжалваните от ищцата отхвърлителни части като правилно, законосъобразно и обосновано и моли за потвърждаването му. Намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че по делото е безспорно, че ищцата е заплатила за лечението си при д-р С. общо сума в размер на 7 945 лв., а са представени доказателства по делото единствено за заплащане на сума в размер на 5 200 лв. Посочва, че ищцата не е провела пълно и главно доказване относно факта на заплащане на сума в размер на 2 745 лв. в брой. По делото не било установено наличие на проблеми в лечението, нито настъпили увреждания, които да са във връзка с поставянето на протеза на долната челюст. Установено било, че няма каквито и да е проблеми с горната челюст, не се установило и некачествено лечение на зъбите.

Поради това дори присъдената сума от 2 600 лв. е недължима предвид липсата на неправилно проведено лечение. За напълно неоснователни се считат и възраженията относно определения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като тази претенция на ищцата била изцяло неоснователна. Изложени са подробни съображения и е направен анализ на съдебно-медицинските експертизи по делото, във връзка със заявеното от комплексната експертиза, че нищо не се установява по делото от депозираната ИМ, при това - до такава степен, че претенцията на ищеца е напълно неясна. Счита за неправилни твърденията, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищцата не е ангажирала категорични доказателства, установяващи причиняването на всички изброени в исковата молба вреди, вкл. не е ангажирала 3 доказателства за продължителността и интензитета им. Не били налице „общоизвестни“ обстоятелства, както се твърди, поради което ищцата е следвало да проведе пълно и главно доказване на своите твърдения за претърпени неимуществени вреди.

В жалбата си, въззивникът Е. Й. С., чрез пълномощниците адв. П. и адв. М., оспорва първоинстанционното решение в неговите осъдителни части като неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за това, че ответникът не установил на ищцата да е предоставена необходимата информация в подходящия обем и форма, било то и устно.

Предвид изричното признание на ищцата в тази насока, неправилно съдът е приел липса на предоставена информация на пациентката, такива данни и твърдения по делото не се съдържат. Неправилно съдът не е съобразил, че по делото липсват, както конкретно въведени фактически твърдения от страна на ищцата за допуснати грешки при лечението на д-р С., така и каквито и да е доказателства, от които да се установява в действителност какво се е случило преди, по време и след проведеното от него лечение. Намира за неправилни изводите на съда, че е извършил нерационално планиране на протезата на долната челюст на ищцата. Неоснователно и необосновано съдът не кредитирал установеното от проф. д-р К., подкрепено безспорно от цитираната от него медицинска литература, а е кредитирал единствено мнението на проф. С. в обратната посока. В случая, ако ищцата била посетила д-р С. след установеното неудобство, последният е могъл да реагира и да подобри конструкцията, включително - да намали броя на висящите тела, така че да се достигне като краен резултат до комфорт и удобство на пациента. Счита, че не е налице каквото и да е виновно поведение на ответника, като лекар-стоматолог, което да води до основание за разваляне на договора за дентални услуги. Ищцата сама твърдяла, че е преустановила лечението на зъбите си, като е спряла да посещава ответника. Ищцата е тази, която не е дала възможност на ответника да завърши безспорно започналото лечение, при завършването на което резултатите биха били други, т. е. на практика със своя отказ в хода на извършване на лечението, ищцата сама е станала повод то да не завърши и не би могла да черпи права от тази своя неправилна преценка на фактите от действителността. Неправилно съдът е приел, че изработването на долната конструкция на ищцата следва да оцени на сумата в размер на 2 600 лв. - съдът е следвало да съобрази правилно размера само на тази част от лечението - като отчете правилното лечение на зъбите (ендодоктско лечение), както и правилното протезиране на горната челюст. Неправилно съдът не е съобразил още, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между твърдяно противоправно поведение на ответника и причинена вреда на ищцата. Счита се, че не са налице основания за присъждане на сума в размер на 2 000 лв., в която част решението било неправилно. Съдът неправилно 4 е приел, че предвид метода и периода на лечение, изпитваните болки и страдания, необходимостта от посещение и лечение при последващ специалист по дентална медицина и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, предвид възрастта на ищцата и понесените от нея нематериални вреди по вид и време, следва да се уважи частично претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. Въззивникът сочи и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при постановяване на първоинстанционното решение - не били обсъдени неговите възражения и представеното писмено доказателство – становище от проф. д-р Х. К..

Въз основа на изложеното, въззивникът Е. С. моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части и да постанови ново, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивните жалби и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., въззивницата Ж. Х. М., редовно призована, не се явява и не се представлява

В с.з. въззивникът Е. Й. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие адв. Д. П. от АК – Б., която поддържа подадената от С. въззивна жалба и моли за уважаването й по посочените в нея съображения. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна по изложените в отговора на същата съображения за неоснователност. Развива аналогични на изложените в жалбата доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.