Решение № 285 от 01.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Русе, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520103566 по описа за 2025 година

В производство по чл.23, ал.3 ГПК делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Русе.

Искът е отрицателен установителен с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът Й. К. Й. чрез пълном. адв. Р. Т. твърди, че с влязла в сила присъда №*****2013г. по НОХД №****г. на Районен съд гр. Бяла, област Русе, е бил признат за виновен и осъден за престъпление от общ характер, както и да заплати 70.00 лв разноски, направени в досъдебното производство, 20.00 лв съдебни разноски в полза на БРС и 5.00 лв за служебно издаване на изпълнителен лист срещу него. Издаденият на 20.03.2013г. въз основа на присъдата изпълнителен лист е образуван в изп. дело №56/2025г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Беленски районен съд. В поканата за доброволно изпълнение до длъжника Й. К. Й. е посочено, че към датата 15.04.2025г. паричното му задължение е в общ размер 179.00 лв, от които 95.00 лв главница (неолихвяема сума), 74.00 лв разноски по изпълнителното дело и 10.00 лв такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Твърди, че посочените съдебно установени вземания са погасени по давност, която е започнала да тече от 20.03.2013г. и е 1 изтекла на 20.03.2018г., поради което изпълнителното дело не е следвало да се образува. Има правен интерес от предявяване на иска, тъй като търпи неудобства, свързани с действията на ДСИ - налагане на запори върху банкови сметки и движими вещи, както и възбрани върху негови недвижими имоти.

Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 179.00 лв по издаден от Районен съд – Бяла изпълнителен лист от 20.03.2013г., по който е образувано изпълнително дело №20254510400056 на ДСИ при Районен съд-Бяла, както и да обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира направените разноски в производството.

Ответникът Районен съд гр. Бяла, представляван от Ивелина Бонева, Административен ръководител – Председател на РС-Бяла, чрез Ъшъл Ириева, за административен ръководител – председател на Районен съд - Бяла, взема становище за недопустимост на иска относно сумата 70.00 лв разноски в досъдебното производство и моли в тази част производството по делото да бъде прекратено. Взема становище и по основателността на иска, като заявява, че изпълнително дело №20254510400056 на СИС при РС Бяла е образувано след прекратяване на изп. дело №40/2013г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

За вземането на ищеца следва да се прилага 5-годишната давност, но с начален срок 26.05.2015г., във връзка с което се позовава на Тълк. реш. №3/28.03.2023г. по тълк. д. №3/2020г., ОСГТК на ВКС, а именно: погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.

№2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При уважаване на иска моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като РС-Бяла е имал право да търси изпълнение на установеното задължение. В условия на евентуалност, при уважаване на искането за присъждане на разноски на ищеца, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е изпълнително дело №56/2025г. на ДСИ при Районен съд - Бяла.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

От приложения препис от изпълнителен лист от 20.03.2013г. се вижда, че същият е издаден въз основа на Присъда №*****2023г. по НОХД №****г. на Районен съд гр. Бяла срещу Й. К. Й. за сумите 70.00 лв разноски на 2 досъдебното производство, 20.00 лв съдебни разноски в полза на Районен съд гр. Бяла, както и за 5.00 лв разноски за издаване на ИЛ.

По Възлагателно писмо от Районен съд гр. Бяла вх. №2560/14.04.2025г. на Адм. ръководител – Председател Ивелина Бонева изпълнителният лист е бил образуван в изп. дело №56/2025г. на ДСИ при Районен съд - Бяла.

От данните по изп. дело №56/2025г. се установява, че изпълнителното дело на СИС при РС-Бяла е образувано след прекратяване на изп. дело №40/2013г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 10.04.2025г., както и че последното изпълнително действие е било извършено на 11.05.2016г.

Видно от данните по приложеното изп. дело, респ. от поканата за доброволно изпълнение изх. №1046/15.04.2025г., общото задължение по изп. дело към 15.04.2025г. е в размер на 179.00 лв, от които 95.00 лв неолихвяема сума, 74.00 лв разноски по и.д., както и 10.00 лв такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на Районен съд - Бяла.

Съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с 3 извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

Настъпването на перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от изпълнително основание и няма отношение към давността за процесните вземания. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. С прекратяването на конкретното изпълнително производство се обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо към процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните.

Ново писмено искане по делото (Възлагателно писмо изх.

№60025/11.04.2025г.), отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател.

Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Води до прекъсване на давността молба (в случая цит. възлагателно писмо), в която е посочен начинът на изпълнение. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В т.см. е даденото тълкуване на закона в ТР №2/04.07.2024г. по тълк. д. №2/2023г. на ВКС, ОСГТК.

4

С оглед гореизложеното съдът намира, че от 11.05.2016г. - последното извършено валидно изпълнително действие, е започнала да тече петгодишната давност, погасяваща правото за принудително изпълнение по отношение на претендираното вземане и към датата 11.04.2025г. тя вече е била изтекла.

Следователно сумите по издадения изпълнителен лист в полза на Районен съд гр. Бяла са погасени по давност и вземанията по него не му се дължат.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на иска относно сумата 70.00 лв разноски в досъдебното производство, тъй като видно от възлагателното писмо същите се претендират за плащане.

При това положение съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 179.00 лв общо, от които 95.00 лв неолихвяема сума, 74.00 лв разноски по и.д., както и 10.00 лв такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на Районен съд - Бяла, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013г., издаден по НОХД №****г. на Районен съд гр. Бяла, по който е образувано изпълнително дело №20254510400056 на ДСИ при Районен съд-Бяла, поради погасяването им по давност, следва да се уважи като основателен.

Искането на ищеца за обезсилване на издадения изпълнителен лист не намира опора в закона, поради което е неоснователно. Обезсилването на издаден изпълнителен лист се постановява от съда в следните хипотези: когато бъде отменено разпореждането на съда за неговото издаване по реда на инстанционния контрол за правилност; когато бъде отменено разпореждането на съда за постановяване незабавното изпълнение на заповед за изпълнение отново по реда на инстанционния контрол за правилност; в изрично предвидените в ГПК случаи в хода на образувано заповедно производство, които са при приемане на възражение по чл. 423 ГПК и при подадено възражение по чл. 414а ГПК. Следователно основните хипотези, при които се обезсилва издаден изпълнителен лист, са тези, при които от компетентния съд е направен извод, че изобщо не са били налице предпоставките за неговото издаване.

Очевидно, в случая не е налице нито една от предвидените различни хипотези за обезсилване на издадения изпълнителен лист и няма законово основание за обезсилването му.

5

По разноските:

Ответникът възразява, че не е дал повод за предявяване на иска, тъй като има право да претендира изпълнение на задължението и след изтичане на давността.

Възражението на ответника е неоснователно и съображенията за това са следните:

На 11.04.2025г. ответникът отново е предприел действия по принудителното събиране на вземането, въпреки изтеклата погасителна давност. Не е взел отношение по молбата от 02.05.2025г. на длъжника, подадена до ДСИ за погасяване на вземането по давност и за прекратяване на изпълнителното производство. Поради това съдът намира, че ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска и в писмения отговор не е признал основателността на претенцията на ищеца. Ето защо той дължи на ищеца направените от него разноски и не е налице правилото на чл.78, ал.2 ГПК.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 450 лв (230 евро) разноски по делото, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Няма основание за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ: