Решение № 909 от 03.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. Пловдив , 02.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анна И. Иванова

Радослав П. Радев

Иван А. Анастасов

Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело № 20205300501843 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД гр.*****, чрез юрисконсулт А. Г. срещу решение № 835/06.03.2020 г. по гр.д. № 108567/2019г. по описа на РС-Пловдив,3 гр.с., с което е осъден „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****, *****, представлявано от Б. И. Н., да заплати на А. Г. А. , ЕГН ********** от гр.***** по предявените искови с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 207,90 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за предоставяне на кредит от разстояние №167483 от 18.04.2017 г., сумата 578,28 лв.- лева -недължимо платена по клауза за неустойка по същия договор, сумата от 737,82 лв.-платена при липса на основание по същия договор , ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ- 28.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането,както и разноски по делото в размер на 250 лв.платена ДТ и 404 лв.с ДДС – адв.възнаграждение на адв.Д.Б..

Решението се обжалва изцяло, иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове; при условията на евентуалност моли да се отхвърли частично третия иск за разликата над 460 лв. до присъдения размер от 737,82 лв. Претендира за 1 разноски.

Жалбоподателят „Изи Финанс“ ЕООД гр.***** навежда доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон и съдопроизводствените правила, като неправилно е приложил ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Изложени са съображения, че в ИМ не било ясно изложено основанието, на което се претендират сумите; не се претендирало прогласяване на нищожност, а само заплащане на отделни суми; неправилно е уважен иска за неоснователно обогатяване като по двeте претенции съдът е следвало да прогласи нищожност на отделни клаузи; единственият иск, уважаването на който не е с предпоставка прогласяване на нищожност, е за сумата 768,35 лв.; че съдът неправилно се е произнесъл с осъдителен диспозитив след като не е прогласил за нищожни отделните клаузи на договора, поради което счита, че той е действуващ; ответникът доброволно е погасил договора за кредит, бил е запознат с клаузите му; от приетата по делото ССЕ се установявало, че дължимата и платена сума е 2864 лв.; платената сума 3324 лв. като разликата от 460 лв. е само сумата платена без основание и която следва да се присъди от съда.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който се иска жалбата да се остави без уважение; претендира за разноски по въззивното дело. Изложени са съображения, че не е налице противоречие между обстоятелствата част и петитума на ИМ, че ищецът не е длъжен да предяви установителен иск за недействителност на договора заедно с осъдителния, тъй като осъдителният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД съдържа в себе си преюдициално произнасяне на съда за наличието на правно основание на договора; че договорът е недействителен на основание чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочен начин на формиране на ГПР и общо дължимата сума по кредита /чл.11,ал.1,т.9 ЗПК/, както и неспазване на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК-да има задължителна разбивка на погасителния план; счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради надвишаване на 3-кратния размер на законната лихва; неустойката била също нищожна, тъй като е договорена извън нейната обезщетителна и обезпечителна функции, тъй като неустойката служи за обезщетение за вредите на кредитора без те да подлежат на доказване – счита, че с непредставяне на искането обезпечение по чл.3,ал.1 от договора евентуално би забавило/затруднило събирането на вземането, но то се копенсирало от мораторната лихва, начислявана върху неплатеното вземане.

Подадена е и ЧЖ от адв.Б. срещу определение №6293/23.06.2020 г. по гр.д.

№10856/19 г. на ПРС: счита, че неправилно съдът е приел, че е неприложим чл.2,ал.5 НМРАВ, поради това, че определянето на възнаграждението по чл.38,ал.2 ЗА се извършвало за всеки един иск, когато имат различен предмет. Счита, че съгл.цит.наредба, за процесуално представителство възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно – счита, 2 че е без значение, че исковите претенции произтичат от едно и също правно основание, след като е поискана и внесена ДТ не за 1, а за три ОСИ; счита, че е следвало да му бъде определено адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА в размер на 1080 лв.с ДДС – по 360 лв. за всеки един от ОСИ, по НМРАВ, действуваща към 18.12.2019 г./към момента на сключване на ДПП/.

Постъпил е отговор на ЧЖ от „Изи Финанс“ ЕООД, с който я оспорва като неоснователна;счита, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки иск би довело до неоснователно обогатяване на адв.Б. – исковете касаят един договор, поради което се дължи 1 възнаграждение.Счита, че съдът му е присъдил дори повече -404 лв. вместо дължимото му възнаграждение от 360 лв. с ДДС.

Пловдивският окръжен съд, 14-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Предявени са ОСИ с пр.осн.чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор за представяне на кредит от разстояние, от които възнаградителната лихва и неустойката - били недължимо платени поради нищожност на договора, а сумата 738,35 лв. – платена при липса на основание.

В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан договор за паричен заем №167483 от 18.04.2017г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца в заем сумата от 1800 лева, като била уговорена възнаградителна лихва в размер от 40,15% и ГПР – 48,44%. В договора било уговорено задължение за заемополучателя в срок от три дни от сключването на договора да осигури обезпечение – двама поръчители и банкова гаранция, като в противен случай се дължала неустойка в размер на 578,28 лева. Общата дължима сума по договора, заедно с неустойката следвало да бъдат върнати на 6-месечни погасителни вноски, като общата дължима сума без неустойката е 2007,90 лв., а с неустойката – 2586,18 лв..

Твърди се, че сключеният между страните договор бил недействителен, тъй като ищцата не била подписала общите условия на всяка страница съобразно чл.11, ал. 2 ЗПК. Освен това не била посочена и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не било ясно и какъв е размерът на възнаградителната лихва и на ГПР. Нарушена била разпоредбата и на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. В 3 нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК не било посочено в погасителния план разпределението на вноски между дължимите по договора суми за главница, възнаградителна лихва, ГПР и неустойка. Твърди, че независимо от цялостната недействителност на договора, в частност клаузата за неустойката е нищожна, тъй като нарушава добрите нрави и надхвърля присъщите й наказателна, обезщетителна и обезпечителна функции. Освен това клаузата за неустойка била нищожна поради противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл.71 от ЗЗД предвиждала възможност при непредставяне на обезпечение кредиторът да търси цялата дължима сума по договора, но не и неустойка. Като допълнителен аргумент за нищожност на неустойката се сочи, че същата представлявала 77% от заемната сума. Също така договорената възнаградителна лихва от 40,15% била нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала повече от три пъти размера на законната лихва.

Правопораждащият юридически факт, от който е възникнало правото на „Изи Финанс“ ЕООД да търси исковите суми, е договор за предоставяне на кредит от разстояние №167483 от 18.04.2017г., сключен по реда на ЗПФУР.

По възражението за неспазване на чл. 11, ал.2 от ЗПК: ответното дружество твърди, че не работило с общи условия, като отделен документ на хартиен носител.

Общите разпоредби били поместени в индивидуалния договор за паричен заем, който бил подписан на всяка страница. С отговора по чл.131 ГПК ответикът е представил ОУ към договора за кредит, от които е видно, че ищецът е подписал всяка страница от ОУ.

Неправилно ПРС е приел, че е подписана само последната страница от ОУ.

Неправилно ПРС е приел също, че неустойката е включена преварително /преди изтичане на 3 дни/ в погасителния план на договора за кредит – от представения по делото договор закредит е видно, че същият съдържа погасителен план в 2 вариянта – първията без неустойката,и втори – ако се задействува клаузата за неустойката.

От приетото по делото заключение на ССЕ –допълнително от 07.02.2020 г. на в.л.С. К., неоспорено от страните и сперед съда компентно изготвено, се установява, че по кредита ищеца е заплатил общо сумата 3324 лв., която включва гланица -1800 лв., договорна лихва – 207,90 лв., неустойка – 578,28 лв,разходи за събиране на вземане – 20 лв., при плащане на кнредитора към „Хит инкасо“ООД при забавяне на плащането на длъжника – 257,52 лв., 460 лв.- надплатена сума.

ПОС намира, че недължимо платени от кредитополучателя са: сумата от 20 лв., тъй като не е залегнала в договора, сумата от 257,52 лв.- недоговорено плащане, тъй като при забава се дължи обезщетение за забава, а не обезщетение на кредитора за плащане на трето лице „Хит инкасо“ООД за събиране на сумата; сумата 460 лв.4 платена без основание.

По отношение на платените възнаградителна лихва и неустойка:

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа следната информация: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В процесния договор са спазени изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и 11 от ЗПК за предоставяне на информация за лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Доколкото кредитът е отпуснат при фиксиран годишен лихвен процент, не е налице основание от кредитодателя да се изисква посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.

Не е спазено обаче изискването по чл.11, ал.1, т.9 и т.11 от ЗПК за посочване на условията за прилагането на лихвения процент и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, тъй като и при фиксиран лихвен процент следва да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва- на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане или др.. Погасителният план би следвало да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва.