Присъда № 182 от 10.10.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 182 от 10.10.2024 година, постановена по НОХД № 624/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А. А. /А.А./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 20.09.2024 година, в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание лично и по реда на чл.180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. В.Д. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А. А..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв.В.Д. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че А. А. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК и желае подсъдимият да бъде признат за виновен като му се наложи наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години, както и „глоба“ в размер на 200.00 лева.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. А. /А.А./ е роден на **********г. в гр. ***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подсъдимият живеел в родината си, но я напуснал още преди 4 години заедно със семейството си и всички отишли в Република Турция. След това той заедно със своя брат А. решили да дойдат в България, където да живеят и да учат. Тъй като не разполагА. с надлежно разрешение да влязат през границата на страната ни, подсъдимият и брат му решили да преминат по незаконен път турско - българската граница и чрез баща си се свързА. с неустановено лице, което се съгласило срещу заплащане на сумата от по 3000 евро за всеки от тях да им помогне да достигнат от Турция до Република България. В изпълнение на намерението си подсъдимият, като част от група от общо 10 лица, всички имащи намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, били превозени на 16.09.2024г. от гр.

Истанбул до гориста местност в близост до турско българската граница, след което групата от 10 човека с един водач – неустановен по делото, продължила да се движи пеша четири дни и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турскобългарската границата /т.н. „ограда“/. На 20.09.2024г. вечерта водачът направил срез и отвор във възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница и подсъдимият, преминал през направения отвор заедно с останА.те лица от групата, 1 като по този начин влязъл от Република Турция в Република България в района на 159 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. След това подсъдимият и спътниците му продължили пеша движението си на територията на Република България, но известно време след това на него и на още едно момче от групата им прилошало от изтощение, не можели да продължат на вървят и тогава те двамата заедно с братът на подсъдимия и още едно друго момче били изоставени от другите лица от групата и водачът им.

Едното от момчетата, с което останА. заедно, се обадил по телефона за помощ и след известно време при тях пристигнА. няколко лица, представили се като членове на Фондация „Криле“ - журнА.сти, а след тях дошли и гранични полицаи, между които и свид. И. С. – служител на ГПУ Болярово при РДГП Елхово, а след това и медицински лица от ФСМП.

При извършената полицейска проверка на подсъдимият и неговите трима спътници от св. С. и неговите колеги било установено, че никой от четиримата чужди граждани, самоопределили се като сирийци, няма документ за самоличност, подсъдимият и още един от тях били в безпомощно състояние и се нуждаели от медиц. помощ, поради което били отведени с линейки от мястото, където са установени – между селата Стефан Караджово и Камен Връх, до МБАЛ „Св.

Пантелеймон“ Ямбол. По-късно били прегледани от лекар, подсъдимият освободен от медиц. заведение, отведен в ГПУ Болярово и задържан за изясняване на самоличността му, а другият мъж бил оставен на лечение в гр. Ямбол. При задържането на подсъдимият, в него не са били намерени както документи за самоличност, така и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито впоследствие подсъдимият е представил такива.

От показанията на свид. Ж. С. – служител на ГПУ Болярово се установява, че на 20.09.2024 година от 09.00 до 21.00 часа той изпълнявал служебните си задължения по охрана на държавната ни граница в района между 159 и 176 гранични пирамиди в землището на село Странджа и около 17.30 часа докато патрулирал с колегите си забелязал срез във възпрепятстващото съоръжение на държавната граница в района на 159 гранична пирамида, който отвор по-рано липсвал на същото място, както и следи от стъпки на хора с посока от Р Турция към вътрешността на страната ни. Свидетелят докладвал на командира на отделението и продължил да изпълнява служебните си задължения.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е А. А. /А.А./, гражданин на САР.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А. А. /А.А./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите И. С. и Ж.

С., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Показанията на свидетелите И. С. и Ж. С. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на 2 свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите И. С. и Ж. С., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на открИ.ето му от полицейските служители и последвалото задържане на него и спътниците му.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 20.09.2024 година в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на село Странджа, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите И. С. и Ж. С., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, открИ.ето на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.

Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.

Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. А. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

3

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание на съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.А. А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкрИ.е на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.