Решение № 322 от 06.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. П., 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000290 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №83/08.03.2024г., постановено по т.д. №323/2023г. по описа на окръжен съд С.З., „Н.Б. НА Б.А.З.“, с ЕИК .... е осъдено да заплати на С. С.

И., с ЕГН ********** сумата в размер на 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ПТП на 16.09.2022г., ведно с законната лихва, считано от 15.11.2022г. до окончателното й изплащане.

„Н.Б. НА Б.А.З.“, с ЕИК .... е осъдено да заплати на адв. М. З., сумата 7 050лв. възнаграждение по чл.38 от ЗА.

„Н.Б. НА Б.А.З.“, с ЕИК .... е осъдено да заплати в полза на СтОС, сумата в размер на 3 200лв. за д.т. и сумата 985лв. възнаграждение за вещи лица.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Н.Б. НА Б.А.З.“. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е присъдено обезщетение за 1 неимуществени вреди за сумата над 50 000лв. до 80 000лв. Оплакванията на жалбоподателя са в насока, че изложените от съда мотиви са неясни и противоречиви, а крайните изводи са неправилни и необосновани и противоречат на събраните по делото факти. Твърди се, че съдът, в противоречие с процесуалните правила, не е обсъдил възражението на страната – ответник за недопустимост на част от исковата претенция. В тази насока жалбоподателят се позовава на депозираните по делото писмени доказателства и по – конкретно, на отправената от ищцата извънсъдебна претенция до НББАЗ на 15.11.2022г. и приложената към нея медицинска документация. Необсъждането на възражението за частична недопустимост на предявения иск се сочи като процесуално нарушение, като жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.511 ал.3 от КЗ. Твърди се, че в противоречие с цитираната разпоредба, в съдебната претенция за пръв път се твърдят увреждания и травми на глезенната става, на гръбначния стълб, на раменни, коленни и тазобедрени стави и се претендира обезщетение за тях. Твърди се прекомерност на размера на определеното и присъдено обезщетение, несъобразяването му с принципите на справедливостта. Коментирани са депозираните по делото гласни и писмени доказателства. Коментирано е заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, като се твърди, че съдът неправилно се е позовал на това заключение, без да извърши преценка на дадените в съдебно заседание разяснения на вещото лице. Твърди се, че съдът неправилно е ценил отговора на вещите лица досежно психическите страдания на ищцата и е приел, че при пострадалата е налице разстройство на адаптацията, за което вещите лица от КМАТЕ не притежават съответните специални познания. Въведено е оплакване, че от мотивната част на решението не е ясно кои точно увреждания са остойностени и дали са взети предвид травмите на глезенната става и на гръбначния стълб. Въведено е оплакване, че съдът неправилно е кредитирал изцяло показанията на свидетелката Г.М. – дъщеря на ищцата, като не е преценил евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Изразено е несъгласие с изводите на първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ищцата е управлявала МПС с поставен обезопасителен колаен, като неправилно е кредитирал заключението от КМАТЕ и гласните доказателства – показанията на свидетеля Х.Х.. Коментирано е заключението от КМАТЕ, от което не се 2 установявало наличие при ищцата на т.нар. „коланна травма“. Позовава се на вида на конкретния удар – екцентричен, а не страничен, при което счита, че изводите на вещите лица са неправилни и необосновани. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за сумата над 50 000лв., ведно със законната лихва върху тази главница, да бъде отхвърлен. Твърди се, че в срока за обжалване на решението страната – ответник по иска и настоящ жалбоподател, е изплатила на ищцата обезщетение в размер на 50 000лв., ведно с дължимата се законна лихва, за което жалбоподателят представя платежно нареждане.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – С. С. И., се оспорва подадената въззивна жалба. Към отговора е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с уговорено възнаграждение по чл.38 от ЗА.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Ищцата в първоинстанционното производство - въззиваема страна в настоящето – С. С. И., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.513 ал.1 от КЗ, а именно: На 16.09.2022г., около 20.10ч. на км. 163 от АМ Т. е настъпило ПТП. Ищцата е управлявала л.а. „Ф.“, модел „Р.“ с рег. № .... по АМ Т. в посока от гр. С. към гр. Б.. По същото време и в същата посока, зад управлявания от ищцата автомобил, се е движел л.а. „П.“ с турски регистрационен №...., управляван от водача Ю. Д.. На км. 163 от автомагистралата А1 управляваният от водача Ю.Д. автомобил застига и удря 3 отзад движещия се пред него автомобил „Ф.“ с рег. № ..... От удара л.а. „Ф.“ излиза от платното си за движение и се удря в крайпътната мантинела, в резултат на което ищцата и нейният спътник /Х.Х./ получават травматични увреждания. Позовава се на одобрено от наказателен съд споразумение по реда на чл.78А от НК по АНД №284/2023г. на РС Ч., с което Ю.Д. е признат за виновен за това, че на 16.09.2022г. на АМ „Т.“ км 162+800, общ. Ч., обл. С.З. посока изток при управление на МПС лек автомобил „П. Б.“ с рег.№ . ...., е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил многостепенна средна телесна повреда на С. С.

И., изразяващи се в счупване на 7, 9 и 10 ребра в ляво, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата, контузия на белия дроб, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Твърди се, с оглед СМЕ, изготвена по ДП №287/2022г. по описа на РУ-Ч., че вследствие на претърпяната на 16.09.2022г. на АМ „Т.“ автозлополука, С. И. е получила: Контузия на гръдния кош; Счупване на VII, IX, X ребра; Контузия на бял дроб в ляво. Веднага след произшествието, ищцата е откарана с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Проф. д-р Ст.

К.“ АД гр. С.З., където е приета за болнично лечение. Позовава се на Епикриза към ИЗ №17720/2022, издадена от Клиника по гръдна хирургия към болницата, съгласно която пострадалата е постъпила за лечение с оплаквания от болки в гръдния кош, краткотрайна загуба на съзнание и болки по хода на гръбначния стълб и в лявото рамо. След проведени изследвания на ищцата е назначена медикаментозна терапия и е оставена за наблюдение в отделението.

На 23.09.2022г. е изписана за домашно лечение. Поставената е окончателна диагноза: Контузио торацис. Фрактура косте VII, IX, X. Контузио пулмонис синистра. Позовава се и на Амбулаторен лист №223257024613/21.11.2022г., издаден от д-р П.Г., видно от който ищцата е прегледана по повод силни болки в глезена и ставата, придружени с изтръпване на пръстите на крака. При прегледа е установено, че глезенната става е оточна, поради което издадено направление за преглед при специалист по ортопедия и травматология. Сочи се, че от Резултат от образно-диагностично изследване амб.

№2518/21.11.2022г. се установява, че при тазобедрените стави са налице данни за двустранни коксартрозни промени. Налице са рентгенови данни за лумбална спондилоартроза. Тялото на Л1 е клиновидно снишено, като при 4 фрактура корпорис вертебре Л1. При рентгенографията на дясната глезенна става са открити рентгенови данни за деформация на кортикаликсна на дисталната част на фибулата - фрактура фибуле с давност. Спина калаканеи.

Артрозо-артритни промени на глезенната става. Ищцата се позовава и на Амбулаторен лист №1499/20.12.2022г., издаден от д-р И.Н. - специалистпсихиатър, съгласно който, след преживяното ПТП, ищцата е била подтисната, неуверена, без желание за дейности и контакти. Сънувала кошмари, включващи и спомени за катастрофата, като е поставена диагноза: протрахирана депресивна реакция и е назначил медикаментозна терапия.

Твърди се, че след ПТП са се засилили и оплакванията на ищцата от болки в областта на гръбначния стълб, особено в поясния отдел, в раменните и коленните стави. Това наложило на 27.02.2023г. ищцата да бъде приета за лечение за Клиниката по ревматология на УМБАЛ „К.“ гр. П.. Позовава се на Епикриза към ИЗ № 5471, видно от която при първоначалния преглед на ищцата е установена затруднена накуцваща походка, подпомагана с помощно средство - бастун. Установена е болка при натиск във всички отдели на гръбначния стълб, паравертебрален спазъм на всички нива, силно ограничени и болезнени движения във всички отдели на гръбначния стълб; силно ограничени и болезнени движения в коленни и тазобедрени стави; силно ограничени и болезнени движения във всички плоскости за раменни стави двустранно. След проведена терапия, ищцата е изписана за домашно лечение.

Поставена е окончателна диагноза: Ентезопатия на гръбначния стълб.

Множествено засягане на гръбначния стълб. Изложени са подробно факти относно негативното отражение на претърпените травми върху начина на живот на ищцата. През периода на възстановяване ищцата е ползвала помощта на своите близки при извършване на ежедневните дейности. Болките в ударените места не са отшумели и причиняват на ищцата значителен дискомфорт. Продължава да приема болкоуспокояващи. Преживените интензивни негативни емоции са повлияли на психиката на ищцата, поради което се наложило тя да проведе съответното лечение. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата продължава да си спомня за инцидента и да изпитва страх от шофиране.

Отговорността на ответника се основава и ангажира при хипотезата на чл.511 от КЗ с твърдения, че лек автомобил „П.“ с турски регистрационен номер към датата на ПТП - 16.09.2022г., е бил застрахован в турска 5 застрахователна компания, която няма кореспондент за Р България. В изпълнение на разпоредбата на чл.512 от Кодекса на застраховането, ищцата с молба, получена от ответника на 15.11.2022г., е предявила пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи претенция за изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП неимуществени вреди. По тази молба ответното дружество е образувало щета №В0-22-ТЯ-00586, но към момента на предявяване на исковата молба застрахователно обезщетение не е определено и изплатено.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. за причинените й травматични увреждания, изразяващи се в счупване на 7, 9 и 10 ребра в ляво, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата, контузия на белия дроб, която е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнанието, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, протрахирана депресивна реакция, болки в областта на гръбначния стълб, особено в поясния отдел, силни болки в дясна глезенна става, с изтръпване на пръстите на същият долен крайник, болки в ляво рамо, коленните стави, силен стрес, страх и негативни емоции, настъпили в резултат на гореописаното ПТП. Претендира и законната лихва, считано от 15.11.2022г.