Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 788 от 11.11.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3869/2021
Вид
Решение № 788
Подписан
11.11.2021
В сила
18.02.2022
Състав
Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Бургас, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203869 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 416, ал. 6 от КТ, във вр. с чл.

59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б” ЕООД – гр. Бургас, представлявано от Д.П., против Наказателно постановление № 02-0003581/10.08.2021 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено административно нарушение на чл. 7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/. В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление – немотивирано при липса на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и съставяне на АУАН без преводач. Оспорва се правилността на постановлението с твърдение, че се касае за хипотеза на чл.

121а, ал. 2, т. 1 от КТ, при която работниците са били изпращани за предоставяне на услуги, за което няма изискване за допълнително писмено споразумение по чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, а не са били командировани.

Алтернативно са изложени аргументи за липса на обществена опасност и в тази връзка маловажност на случая. Претендира се отмяна на атакуваното 1 постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно, излагайки доводи за съставомерност и доказаност на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Постъпили са писмени бележки, съдържими същите оплаквания по въззивната жалба.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните в съдебно заседание, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

„Б” ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ***, е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ. Същият има договор с белгийската фирма „С“ – ползвател на услугите му по предоставяне на работници с месторабота в Б.. Месечното трудово възнаграждение на предоставяните работници, като сбор от 8-9 евро на час, транспортни разходи и разход за наем, се заплаща от българския работодател.

По силата на безсрочен Трудов договор № 043/22.03.2021 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, дружеството е встъпило в трудово-правни отношения с А.Ю.М., изпълняваща длъжността „машинен оператор, пералня/перачница” в отдел Бургас „Б” ЕООД и месторабота Бургас, с месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, считано от 23.03.2021 г.

На 23.03.2021 г. Мюстеджеб е постъпила на работа при ползвателя на услугата „С“ в Б. за сметка и под ръководството на българския си работодател. Във връзка с това изменение на ТПО в рамките на предоставяните услуги, българският работодател не е сключил с работничката допълнително писмено споразумение за изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение по Трудов договор № 043/22.03.2021 г. относно характера и мястото на работа та, времетраене на командироването, размера 2 на основното и на допълнителните трудови възнаграждения, условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им, продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава, размера на платения годишен отпуск , условията за жилищно настаняване, вида на транспортните средства и маршрута.

Гореизложените обстоятелства са установени при проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас, извършена на 18.05.2021 г. на място в офис на „Б” ЕООД и документално на 09-10.06.2021 г., след изискване на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ на документи и писмени обяснения от работодателя. Констатацията от проверката е обективирана в Протокол № ПР 2115984/06.07.2021 г., в т. 1 от който на дружеството-жалбоподател е дадено задължително предписание при командироването на работници и служители в Кралство Б. да уговаря с допълнително писмено споразумение изменението на съществуващото трудово правоотношение за срока на командироването, съгласно чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ.

На същата дата – 06.07.2021 г., на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН № 02-0003581 за нарушение на чл. 7 от НУРКИРСРПУ – за това, че в качеството си на работодател, към 23.03.2021 г. е допуснал командироване с цел полагане на труд в Кралство Б. на лицето А.Ю.М., без да е сключил допълнително споразумение с работника по чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, съдържащо данни, регламентирани в чл. 2, ал. 2 от същата наредба. АУАН е съставен и връчен срещу подпис на управителя на дружеството Д.П. – гражданин на Б.. Вписано е в акта, че ще бъдат подадени възражения в законовия срок.

Констатациите по акта се потвърждават от разпитаните по делото свидетели Кр. П. Г. и Люб. Б. в. – служителите на Д „ИТ“ – Бургас, осъществили проверката и участвали в съставянето на АУАН. Същите изнасят данни, че преди подписване на акта, съдържанието му и това на констативния протокол са били преведени на Д.П. от осигурен лично от него преводач.

Въз основа на

АУАН е издадено

3 обжалваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба.

Наказващият орган е обосновал нарушението въз основа на трудовото досие на работничката и писмените обяснения на осн. чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ на Д.П.. Санкционирал е дружеството-работодател на основание чл. 414, ал. 1 от КТ с имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Наказателното постановление е връчено на

11.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 18.08.2021 г. жалбоподателя на

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.

Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Възпроизведен е не само текстът на чл. 7, вр. чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ, но е посочено и конкретното бездействие на нарушителя и са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Така описаното нарушение дава възможност на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере точните правни рамки на обвинението за нарушение на трудовото законодателство. В този смисъл, несъстоятелно е оплакването, че НП е немотивирано и не съдържа изискуемите по закон реквизити.

АУАН е подписан от нарушителя след запознаване със съдържанието му посредством лично осигурен преводач. В съдебната практика е прието, че смисълът на подписа на нарушителя е последният да бъде запознат със съдържанието на акта и за извършеното нарушение, тъй като 4 санкционираното лице има правото да се защити още в момента на съставяне на акта, преди налагането на наказание. Точно поради това, законодателят, като гаранция за законосъобразно предявяване на акта, изисква той да бъде съставен в присъствие на нарушителя, което в случая е така и дори е вписано възражението му. Липсата на подпис на преводача не води до недействителност на съставения АУАН на процесуално основание. В тази връзка съдът не намери основание да кредитира оплакванията за нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат на описаното в НП деяние по чл. 7 от НУРКИРСРПУ, изразяващо се в допускане на командироване на работник без сключено допълнително писмено споразумение, по който начин жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението му по чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ като български работодател в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ да уговори с работника с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Според чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ, к омандироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. В случая, от писмените доказателства и най-вече от писмените обяснения на представителя на дружеството-жалбоподател се установяват всички тези кумулативни предпоставки за осъществено от негова страна командироване на работник в рамките на предоставяне на услуги – „Б” ЕООД – гр. Бургас е български работодател, който предоставя свой работник по ТПО – лицето А.Ю.М., да изпълнява сходна или същата работа на територията на друга държава – Б., която е членка на ЕС, за своя сметка и под свое ръководство – българският работодател изплаща трудовото възнаграждение, наем и транспортни разходи, въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите „С“. Съгласно чл. 402 от КТ, контролните органи имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. Представеното от работодателя писмено обяснение е именно такъв документ по смисъла на чл.

5

402 от КТ и представлява годно доказателство за удостоверените в него обстоятелства.

Съдът не приема предложената от жалбоподателя теза, че се касае за „изпращане“ на работник, а не за „командироване“, при която в чл. 2, ал. 1 от НУРКИРСРПУ няма изискване за сключване на допълнително писмено споразумение, изменящо условията на съществуващото ТПО. Чл. 121, ал. 2, т.

1 от КТ регламентира наличие на хипотеза на „изпращане“ на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие-ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз. Безспорно е, че жалбоподателят не попада в тази хипотеза, тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ и в случая не се касае за регистрирано по българското законодателство предприятие. На следващо място, основанието за сключването на Трудов договор № 043/22.03.2021 г. е чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е. трудово-правното отношение е безсрочно, което не е равнозначно на осигуряване на временна работа по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ – „Срочен трудов договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности.“ Освен това, по аргумент от чл. 67, ал. 3 от КТ, трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок по желание на работодателя. При така изяснената невъзможност на хипотеза на „изпращане“ на работничката предвид фактическите обстоятелства по делото, жалбоподателят, като работодател, е директен адресат на изискването на чл.