Определение № 1565 от 19.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.ева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20242100500796 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Екатерина Костадинова, срещу Разпореждане № 2097 от 30.04.2024 г. по ч. гр. д. № 2710/2024 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. В. В. за следните суми: 107,95 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 25.01.2024 г., и 181,56 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.03.2023 г. до 25.01.2024 г.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Сочи, че чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК допуска да се откаже издаване на заповед за изпълнение, когато самото искане е незаконно или неморално. Поради това заповедният съд не разполагал с възможност на този етап от производството да се произнесе по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Районният съд нямал право да преценява неравноправността на клауза, която се включва в основния предмет на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми (чл. 145, ал. 2 ЗЗП). Жалбоподателят разяснява, че преди сключване на договора е предоставил на потребителя преддоговорна информация и погасителен план. В жалбата се изтъква, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не 1 противоречи на добрите нрави. Излага се, че след приемането на чл. 19, ал. 4 ЗПК е загубила значение практиката, според която е нищожен лихвен процент, който надвишава трикратния размер на законната лихва за забава.

Твърди се, че в случая страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент, както и годишен процент на разходите в законовите граници. В договора ясно били посочени както ГЛП и ГПР, така и точният размер на дължимите суми от длъжника. Жалбоподателят поддържа, че договорът е действителен, поради което по него се дължи както възнаградителна, така и законна лихва за забава. Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде издадена заповед за изпълнение и за 107,95 лв. – договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 25.01.2024 г., и 181,56 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.03.2023 г. до 25.01.2024 г.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въз основа на данните по делото настоящият състав намира следното за установено от фактическа страна:

На 26.04.2024 г. „Профи кредит България“ ЕООД е подало заявление до Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. В. В. за заплащане на суми, дължими на основание договор за потребителски кредит от 15.02.2023 г., а именно 500 лв. – главница, ведно със законна лихвата за забава от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 107,95 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.03.2023 г. до 25.01.2024 г.; 200 лв. – възнаграждение за използвана услуга „Фаст“; 300 лв. – възнаграждение за използвана услуга „Флекси“, 142,19 лв. – закона лихва за забава за периода от 26.03.2023 г. до 25.01.2024 г.; 430 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането; 181,56 лв. – законна лихва за забава за периода от 25.03.2023 г. до 28.04.2024 г. (в заявлението са посочени две отделни задължения за лихва за забава, които са събрани от районния съд).

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен договорът за потребителски кредит. Страните са се договорили да бъде отпусната сума от 500 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,90 %, при годишен процент на разходите от 47,04%. Общата сума по кредита е 607,95 лв. и е следвало да бъде изплатена в срок от 11 месеца. От потребителя са закупени допълнителни услуги „Фаст“ (приоритетно разглеждане на молбата и отпускане на кредита) за 200 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ (възможност за отлагане на определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за промяна датата на падеж) за 300 лв. Страните са се съгласили, че допълнителните услуги да бъдат плащани разсрочено заедно с месечните вноски по кредита.

Към заявлението са представени общи условия и погасителен план. В погасителния план е поместена таблица с падеж на вноските, дължима част от главницата, дължима част от лихвата, размер на месечната вноска (главница и лихва), размер на вноската за допълнителни услуги, общ размер на месечната 2 вноска (главница, лихва и допълнителна услуга).

Районният съд е издал заповедта за главницата от 500 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, като е присъдил и 24,54 лв. – разноски. Отхвърлил е заявлението за сумите от 107,95 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.03.2023 г. до 25.01.2024 г.;

200 лв. – възнаграждение за използвана услуга „Фаст“; 300 лв. – възнаграждение за използвана услуга „Флекси“, 142,19 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.03.2023 г. до 25.01.2024 г.; 430 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането; 181,56 лв. – законна лихва за забава за периода от 25.03.2023 г. до 28.04.2024 г. Съдът е посочил, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т.

10, вр. с чл. 19, ал. 1-4, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 ЗПК. Разяснил е, че не е налице хипотезата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а скрито възнаграждение, надвишаващо размера на кредита. Според съда вземането е умишлено обособено като отделно с цел заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяваща лимит на годишния процент на разходите (ГПР). Поради това на основание чл. 23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита.

Настоящият състав намира, че разпореждането на районния съд е правилно. Аргументите за това са следните:

С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени разяснения именно във връзка с т.н. допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „Профи кредит България“ ЕООД. В т. 1 от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б.

„и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези 3 допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Настоящият състав счита, че т.н. допълнителните услуги „Фаст“ и Флекси“ представляват договорна конструкция за прикриване на допълнително възнаграждение по кредита. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за допълнителни услуги обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР. При сключването на процесния договор за кредит не се дава възможност на потребителя да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото същите са неразделна част от бланковите договори за потребителски кредит, от погасителния план и от общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД. Възнаграждението е уговорено като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Поради това възнаграждението за допълнителните услуги е следвало да бъде включено в размера на ГПР.

Че ГПР не е включено възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“, е видно от самия текст на договора за кредит: ГПР е посочен при разбивката на сумите, които са отделно от възнаграждението за допълнителните услуги. Съдът използва и онлайн калкулатор: https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html, за да провери дали ГПР включва други разходи, различни от главницата и възнаградителната лихва. Ако в ГПР бяха включени и възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, той би надхвърлил многократно границата по 19, ал. 4 ЗПК.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според 4

СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.

Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това надвишаването на допустимия размер а ГПР също е основание за нищожност на целия договор. Наистина чл. 19, ал. 5 ЗПК предвижда, че е нищожна само отделната клауза. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД обаче нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В този смисъл са мотивите на Определение № 50401/28.07.2023 г. по т.д. № 1124/2022 г. на ВКС, II т.о.