Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 01.03.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 425/2022
Вид
Решение № 69
Подписан
01.03.2023
В сила
28.04.2023
Състав
Аделина Тушева, Таня Живкова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Монтана, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500425 по описа за 2022 година

С решение № 336/ 12.08.2022 г. по гр.дело № 2428/21 г. Районен съд- Монтана е осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, община *, район *, жк ,,*”, бул. ,,*” № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. В., ЕГН **********, от с.* , общ. *, обл. *, следните суми: 10 000.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.01.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до 12 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН; 400.00 лв. за изплатената държавна такса; 350.00 лв. за възнаграждението на вещите лица; 600.00 лв. пътни разходи; 1 250.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника изцяло с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че от доказателствата по делото не се установява наличието на хипотезата на чл.45 ЗЗД/ виновно поведение от страна на водача Н. В. ,причинена вреда и причинно-следствена връзка/ .Поддържа се ,че съдът едностранчиво,без да са налице доказателства в тази насока, е приел,че в случая не е налице съпричиняване .Прави се възражение и относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди,като се твърди,че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД . Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението ,като постанови ново , с което да отхвърли предявения иск или намали размера на присъденото обезщетение .Претендират се и разноски в производството.

Въззиваемата страна В. В. чрез своя представител взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа,че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД,като присъденото обезщетение е съразмерно с претърпените болки и страдания . Предвид гореизложеното моли съда да потвърди решението,като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен 1 акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА .

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел ,че са изпълнени изискванията на чл.432 от КЗ,т.е. между виновния водач Н.В. и застрахователното дружество е налице сключен и действащ към момента на ПТП действителен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” ,което е достатъчно условие за ангажиране отговорността на ответника по застрахователната полица за причинените на трети лица вреди. Приел е също така,че са налице условията на чл.45 ЗЗД/ виновно поведение на застрахования, причинени вреди и причинно-следствена връзка между тях/ .При определяне размера на дължимото обезщетение съдът, обосновавайки се на събраните доказателства/ гласни, писмени и извършената експертиза/ , е приел, че с оглед интензитета на причинените болки и страдания,сумата от 10 000 лв. е напълно справедлива, поради което е и уважил иска в този размер .

Настоящата инстанция споделя изцяло правните доводи на първоинстанционния съд по следните съображения:

Твърденията на жалбоподателя са в няколко насоки.

На първо място се твърди,че не е установено виновно поведение от страна на водача на застрахования автомобил , това събитие за него е случайно.

Съдът намира така направеното възражение за неоснователно .

На първо място, както от приложените писмени доказателства, така и от събраните гласни такива се установява безспорно,че ПТП е причинено поради неспазване от страна на застрахования правила по ЗДП , а именно: неправилно използване на уредите за управление на автомобила ,с което е предизвикана загуба на контрол върху автомобила и недостатъчни умения за възстановяване на правилната посока . Св. И., М. и Г.В. са категорични,че пострадалият в момента на удара не е бил на платното, а на тротоара ,а лекият автомобил е връхлетял внезапно върху него . Както първата, така и настоящата инстанция кредитира показанията на тези свидетели като обективни и безпристрастни.Същите кореспондират и изцяло със събраните по делото доказателства .От приложените писмени доказателства/ констативен протокол за ПТП, Наказателно постановление , Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Монтана от 03.02.21 г./ се установява,че катастрофата е станала по вина на

Н.В. . В тази насока е и извършената съдебнотехническа експертиза ,която е категорична относно механизма на настъпването на ПТП.

Нещо повече, самият водач на автомобила –Н.В. свидетелствува относно обстоятелството,че управлявания от него лек автомобил е поднесъл и е ударил пострадалия . Ето защо съдът намира за безспорно наличието на виновно поведение от страна на застрахованото лице .

На второ място в жалбата се поддържа съпричиняване от страна на пострадалия.Ответникът не е представил никакви доказателства в тази насока , а именно той следва да установи наличието на този факт.От друга страна, всички събрани по делото доказателства установяват изключителната вина на водача на застрахования автомобил и липсата на каквото и да е нарушение от страна на пострадалия .Ето защо съдът намира,че и това твърдение е неоснователно .

На трето място, жалбоподателят оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите увреждания.От показанията на разпитаните свидетели се установява,че при удара пострадалият се е преметнал на предния капак, ударил е с глава в предното стъкло и се свлякъл на земята .Всички са категорични,че около десет минути е бил в безсъзнание и е нямал никакви спомени относно инцидента .От заключението на експерта 2 от автотехническата експертиза се установява,че при удара пострадалият е осъществил контакт с автомобила с предната броня в дясната част,с предния капак над двигателя в дясната част и с челното стъкло в дясната част,съответно предната броня с дясна подбедрица,преден капак с дясна част на таза ,десните ребра и дясната ръка и челното стъкло с горна дясна част на главата.

По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза,от която се установява,че в медицинската документация се намират данни за травма на главата със сътресение на мозъка .Вещото лице е обсъдило и събраните гласни доказателства/установяващи наличие на охлузна рана и синини в областта на главата, натъртване в областта на гръдния кош вдясно и оток и синини в областта на десния долен крайник/ , като е достигнало до извода,че всички наранявания отговарят да са получени в условията на станалото ПТП.

С оглед горното съдът намира,че в настоящата хипотеза е безспорно установена причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и описаните по-горе увреждания .

Предвид гореизложеното съдът намира,че в случая безспорно са налице елементите на чл.45 ЗЗД, поради което и на основание чл.432 КЗ ответникът следва да репарира настъпилите неимуществени вреди.

В жалбата се поддържа също така,че размерът на присъденото обезщетение не отговаря на получените увреждания от пострадалия и е завишен.

Съдът намира този довод за неоснователен поради следните съображения:

Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза, оздравителния период за по-леките увреждания / охлузна рана и синини в областта на главата, натъртване в областта на гръдния кош вдясно и оток и синини в областта на десния долен крайник/ е 10-15 дни.Относно травмата на главата със сътресение на мозъка ,с оглед настъпилите усложнения при лечението, е около три месеца.

Безспорно става въпрос за три леки телесни повреди ,действително различни по своя интензитет и като оздравителен период.Както бе изложено по-горе,най-тежката травма е обусловила както на два пъти болнично лечение, така и домашно такова за срок от три месеца.Пострадалият е изпитвал през този период значителни болки, неудобства,свързани с невъзможността да осъществява нормално ежедневните си дейности и съответно да полага труд по трудовото си правоотношение.Тези травми съставляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезвъзмездени .

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая както районният съд, така и настоящата инстанция приема,че определеният размер от 10 000 лв. е справедлив.Не е налице прекомерност на обезщетението, още по-малко може да се приеме, че пострадалият би се обогатил неоснователно./в каквато насока е твърдението на жалбоподателя/.Районният съд достатъчно подробно се е аргументирал досежно размера на присъденото обезщетение,тези мотиви се възприемат от настоящата инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите в тази част/ .

Съдът правилно е уважил и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане, като е приел ,че мораторната лихва се дължи,считано от 11.01.2021 година, когато е постановен отказа за определяне на обезщетение от застрахователя.

Предвид гореизложените съображения съдът намира , че атакуваното решение е правилно и и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна В. В. и направените в производството разноски в размер на 800лв. ,представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.

3

Водим от гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№ 336/ 12.08.2022 г. ,постановено по гр.дело №

2428/21 г. на Районен съд-гр.Монтана .

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

*, община *, район *, жк ,,*”, бул. ,,*” № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. В., ЕГН **********, от с. *, общ. *, обл. *сумата 800 лв. направени във вързивното производство разноски .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4