Решение № 5171 от 27.08.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 27.08.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 11300 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу Г.П.Г., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че по ч.гр.д. №

28281/2016 г. по описа на СРС по молба на заявителя-ищеца по делото е издадена заповед от 07.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист, с които длъжникът-ответникът по делото е осъден да заплати на кредитора сумата от 549 000 евро, ведно с годишната лихва в размер на 9%, считано от 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на главницата. Поддържа се, че ищецът образувал изпълнително дело № 1094/2016 г. при ЧСИ В.П., като в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК, с оглед на което и в срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът предявява настоящия иск. Твърди се, че на 21.05.2008 г. е сключен договор за банков кредит между ищеца и кредитополучателя „Г.И.“ ЕАД с ново име „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД, по силата на който е отпуснат банков кредит в размер на 600 000 евро при условията на усвояване, ползване и погасяване, определени в договора. Съгласно чл.9 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9% като същата се начислява ежедневно по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25-то число на съответния месец. Твърди се, че съгласно чл.9 от договора лихвата е изискуема на 25-то число на съответния месец.

Кредитополучателят дължи при нарушаване на срок за погасяване на вноска по главница наказателна надбавка в размер на десет пункта годишно върху просрочената дължима главницата-чл.12 от договора. Съобразно чл.17 от договора, кредитополучателят е следвало да погаси изцяло дълга си по кредита в срок до 01.05.2011 г. Съгласно чл.13 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката неустойка в размер на 10% върху начислената, но неплатена лихва по кредита до окончателното издължаване. С последващи анекси срокът за издължаване на задълженията е определен до 15.07.2015 г. Поддържа се, че за гарантиране издължаването на предоставения кредит и за обезпечаване на всички вземания на банката, кредитополучателят е предоставил като обезпечение на банката договорна ипотека върху закупените с кредита имоти, особен залог върху настоящи и бъдещи вземания, встъпване в дълг от страна на „Г.О.“ ЕАД и запис на заповед в размер на 600 000 евро, издаден от кредитополучателя и авалиран от „Г.О.“ ЕАД и физическото лице ответника по делото-Г.П.Г., като с подписване на Анекс № 10 от 14.01.2013 г. е издадена и процесната запис на заповед за актуалния към датата дълг. Поддържа се, че ищецът е изпълнил своето задължение, като е предоставил на кредитополучателя договорените средства в размер на 600 000 евро, но последният е в забава относно изпълнението на свои изискуеми и парични задължения, като кредитът е падежирал на 15.07.2015 г., а последното плащане по кредита е извършено на 31.05.2014 г. Поддържа се, че с влязло в сила Решение № 807/03.05.2016 г. на СГС, ТО, VІ-7 състав по т.д. № 5222/2015 г. съдът е обявил за недействителни извършени прихващания от кредитополучателя.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца въз основа на издадения от „Г.И.“ ЕАД и авалиран от ответника Г.П.Г. запис на заповед от 31.07.2013 г., платим на предявяване в срок до 31.07.2014 г., предявен за плащане на 16.05.2014 г. сумата от 549 000 евро, ведно с годишна лихва в размер на 9%, считано от 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 07.06.2016 г. по ч.гр.д. № 28281/2016 г. по описа на СРС, 41 състав.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал.

Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не е налице твърдяното от ищеца каузално правоотношение по отношение на записа на заповед от 31.07.2013 г., тъй като процесният запис на заповед не обезпечава твърдяното каузално правоотношение, съгласно договор за кредит от 21.05.2008 г. и Анекс № 10/14.01.2013 г. Не оспорва, че процесният запис на заповед е авалиран от ответника, но се твърди, че същият е целял да обезпечи друго бъдещо правоотношение, което не е възникнало, но банката не е изпълнила задължението да върне записа на заповед по невъзникналото правоотношение. Поддържа се, че по договор за кредит от 21.05.2008 г. задълженията по него са обезпечени с друга запис на заповед от 21.05.2008 г., който е различен от процесния и все още се държи от банката. Поддържа се, че не е налице настъпил падеж на обезпеченото вземане по твърденията на банката за наличие на такова към датата на падеж на записа на заповед от 31.07.2013 г. Поддържа се, че процесният запис на заповед не е предявен на посочената в него дата-16.05.2014 г. Твърди се, че още при издаването му записът на заповед е бил подписан от авалистите и представляващия издателя и в полето за предявяване.

В срока по чл.372 ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.05.2016 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 (в редакцията на нормата към 2016 г.) от

ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 28281/16 г. по описа на СРС, 41 състав, срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 (в редакцията на нормата към 2016 г.) от ГПК.

На 12.07.2016 г. ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, предвид обстоятелството, че към този момент не му е била връчена покана за доброволно изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 15.08.2016 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Настоящият иск е предявен на 14.09.2016 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца в качеството му на кредитодател и третото за спора лице „Г.И.“ ЕАД в качеството му на кредитополучател, действащо чрез законния му представител-изпълнителния директор С.Д.Е., на 21.05.2008 г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който Банката е отпуснала на дружеството кредит в размер на 600 000 евро за закупуване на недвижими имоти. Съобразно заключението на ССчЕ, кредитът е усвоен на два транша: на 23.05.2008 г.-356 000 евро и на 04.06.2008 г.-244 000 евро. Кредитните средства са усвоени по разплащателна сметка в евро на кредитополучателя с аналитичен номер 1814 978 ***.

Уговорен е срок на кредита 36 месеца, с краен срок за погасяване 01.05.2011 г. Лихвен процент за редовна главница - 9% на годишна база. Първите 12 месеца от 36-месечния срок за погасяване на кредита е гратисен за погасяване на главница, през който е дължима само начислената лихва върху 600 000 евро главница.

Начислената лихва падежира ежемесечно на 25-то число от съответния месец.

Първата падежна дата за погасяване на лихва е 25.05.2008 г. След изтичане на 12-месечния гратисен период, главницата е разсрочена за погасяване на 24 равни месечни вноски, всяка от които по 25 000 евро. Падежната дата за погасяване на главница е 1-во число от съответния месец. Първата падежна дата за погасяване на главница е 01.06.2009 г. Уговорено е също така, че върху сумата на просрочените плащания за главница, за дните на забава се начислява наказателна лихва в размер на 19%, равна на сбора от договорения лихвен процент плюс 10 пункта наказателна надбавка -чл. 12 от договора. Съобразно уговореното в чл.13, върху неплатените в срок лихви е дължима неустойка, начислена за дните на забава с годишен лихвен процент в размер на 10%.

Със заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че кредитът е обслужван, съобразно условията в договора за кредит и погасителния план към него, за периода от първата месечна погасителна вноска (за лихва) - 25.05.2008 г. до 25.06.2009 г.

По силата на чл.28.1., б.“г“ от договора, за гарантиране издължаването на предоставения кредит и за обезпечаване на всички вземания на Банката към кредитополучателя, в т.ч. за главница, лихви, лихви за просрочие, неустойки, наказателни надбавки, комисионни, и/или разноски, възникнали на основание този договор и всички негови последващи изменения, кредитополучателят се е задължил да осигури предоставянето в полза на Банката, а последната приема като обезпечение запис на заповед в размер на 600 000 евро, издаден от кредитополучателя и авалиран от „Г.О.“ ЕАД, ЕИК ******** и от физическото лице Г.П.Г., ЕГН **********-ответника по делото.

Към датата на сключване на договора, няма издадена запис на заповед. Учредени са други обезпечения, съобразно уговореното между страните.

Със сключени 11 анекса към договора за кредит страните са предоговаряли условията за погасяване на главницата по кредита. Съгласно анексите, условията за лихви и неустойка по кредита не се променят.

Към датата на сключване на Анекс № 1-25.06.2009 г. няма погасяване на главница.

Главницата е в размер на 600 000 евро.

С анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата, в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от 01.10.2009 г., както следва:

-4 вноски по 50 000 евро = 200 000 евро

-16 вноски по 25 000 евро = 400 000 евро 20 вноски, общо в размер на 600 0000 евро.

Размерът на уговорените в договора за кредит лихви и неустойки остават непроменени.

Към датата на сключване на Анекс № 2-01.10.2009 г. няма погасяване на главница. Главницата е в размер на 600 000 евро.

С анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата, в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от 01.01.2010 г., както следва:

-1 вноска от 50 000 евро = 50 000 евро

-3 вноски по 75 000 евро = 225 000 евро

-13 вноски по 25 000 евро = 325 000 евро.

Размерът на уговорените в договора за кредит лихви и неустойки остават непроменени.

На

04.01.2010 г. е платена част от вноската за главница в размер на 50 000 евро, дължима на 01.01.2010 г. Погасената част е в размер на 7,04 евро.

Към датата на сключване на Анекс № 3-29.01.2010 г., остатъкът от главницата е в размер на 599 992,96 евро (600 000 евро минус 7,04 евро).

С анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата, в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от 01.04.2010 г., както следва:

-1 вноска от 150 000 евро = 150 000 евро

-11 вноски по 25 000 евро = 275 000 евро

-1 вноска от 74 992,96 евро = 74 992,96 евро

-1 вноска от 100 000 евро = 100 000 евро.

Размерът на уговорените в договора за кредит лихви и неустойки остават непроменени.

Към датата на сключване на Анекс № 4-25.03.2010 г. няма погасяване на главница.

Остатъкът от главницата е в размер на 599 992,96 евро.

С анекса страните са договорили нов погасителен план за погасяване на главницата, в рамките на договорения краен срок за погасяване - 01.05.2011 г., считано от 01.05.2010 г., както следва: