Решение № 260029 от 14.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 14.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 455 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Ищецът Д.О.Н. твърди, че през месец февруари 2015 г. в Австрия закупил от австрийски гражданин лек автомобил марка ***с рама ***, регистрационни табели ***, който впоследствие внесъл в България. На 16.04.2015 г. регистрирал автомобила с ***.

На 15.05.2015 г., след изтичане срока за ползване на транзитните номера, оставил автомобила за продажба в автосалон „***, където работели негови познати –***и ***. Заявява, че предал автомобила заедно с ключа, талоните и всички останали документи на ***. Впоследствие го потърсили полицейски служители от ***, като от тях разбрал, че ***са изкарали автомобила от автосалона и са му поставили други регистрационни табели с ***. Така, на 17.07.2016 г. автомобилът бил иззет и приобщен като веществено доказателство по ***г. по описа на ***, което било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.06.2018 г.

Ищецът излага, че въпреки липсата на спор досежно собствеността върху автомобила многократно му е отказвано същият да му бъде върнат, като това се случило едва на 09.05.2018 г. Посочва, че тъй като бил съхраняван на открит паркинг под ***, при връщането автомобилът бил в много лошо състояние. При това му били предадени само ключът и дистанционното, но не и талоните и останалите документи.

В исковата молба са наведени твърдения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди. На първо място, ищецът заявява, че е претърпял имуществени вреди в размер на 6000 лева, на колкото се равнява пазарната стойност на процесния лек автомобил, поради обстоятелството, че при връщането не са му предадени талоните и другите документи на автомобила, което го лишава от възможността да се разпорежда с него. На следващо място, ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди в размер на 2200 лева, изразяващи се в средния пазарен наем на автомобила за периода от 17.07.2016 г. до 09.05.2018 г., настъпили вследствие на незаконното му задържане. Върху посочените суми счита, че се дължи и обезщетение за забава, начислено за периода от 17.07.2016 г. /датата на изземването/ до 16.01.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/, както следва - в размер на 1535.35 лева, начислено върху главницата от 6000 лева и в размер на 558.55 лева, начислено върху главницата от 2200 лева.

Отделно от гореизложеното, ищецът заявява, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Посочва, че след отнемане на автомобила животът му се променил в отрицателна посока. Тъй като вложил всичките си спестявания за закупуването му, не разполагал със средства за закупуване на друг и се наложило да се придвижва пеш или с такси. Всички близки до обвинявали, че не е догледал каква кола купува и в какъв автосалон я оставя за продажба. Чувствал се огорчен и унизен от многото откази на наблюдаващия прокурор за връщане на автомобила. Фактически било ограничено правото му на свободно придвижване. В този период трябвало да се грижи за болния си баща, който не можел да се обслужва сам, като за всяко посещение в лечебните заведения в гр. Варна трябвало да ползва такси от***, където живее. Наред с това постоянно се тревожел, тъй като не знаел какво ще се случи с автомобила му. Счита, че обезщетение в размер на 2000 лева съответства на критериите по чл. 52 ЗЗД.

В исковата молба са развити подробни доводи за наличието на основание за ангажиране отговорността на***. Ищецът обосновава интереса си от предявяване на иск по чл.

2б ЗОДОВ с доводи, че всяко лице, от което е иззет предмет като веществено доказателство по образувано наказателно производство, е включено в персоналния обхват на разпоредбата. Поддържа, че ***г. по описа на***не е разгледано и решено в разумен срок. Счита, че макар разследваното престъпление да не разкрива фактическа или правна сложност, са надхвърлени предвидените в чл. 234 НПК срокове и автомобилът му е върнат едва две години след изземването му.

Същевременно, с него са извършени всички необходими действия и връщането му не би затруднило разследването. Поддържа, че не е имало основание прокурорът да откаже връщането на автомобила, а при необходимост е могъл да наложи запор върху него, за да ограничи възможността за последващото му прехвърляне.

Отправя искане до съда за осъждане на*** да му заплати следните суми:

1) сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на лек автомобил марка ***с рама ***, иззет като веществено доказателство по ***г. по описа на ***, които вреди са настъпили вследствие на непредаване документите на автомобила при връщането му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

2) сумата от 1535.35 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 6000 лева, за периода от 17.07.2016 г. до 16.01.2019 г.;

3) сумата от 2200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в средния пазарен наем на лек автомобил марка ***с рама ***, за периода от 17.07.2016 г. до 09.05.2018 г., настъпили вследствие на незаконното му задържане по ***г. по описа на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

4) сумата от 558.55 лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 2200 лева, за периода от 17.07.2016 г. до 16.01.2019 г.;

5) сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на ***г. по описа на***в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли за присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът –***, е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Счита, че*** не е пасивно процесуално легитимирана по предявените искове, тъй като съгласно наведените в исковата молба твърдения лекият автомобил е иззет от органите на МВР. Поддържа, че не е налице специалната положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 2б ЗОДОВ, а именно – да е изчерпана административната процедура по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт.

С отговора се твърди, че автомобилът е бил иззет като веществено доказателство, поради което органите на досъдебното производство са имали правото да го задържат до приключване на наказателното производство. Ответникът поддържа, че задържането е извършено на законно основание и за периода на същото не се дължи обезщетение. Отделно от това, фактическата власт е упражнявана от ОДМВР, а не от прокуратурата.

Ответникът оспорва Д.Н. да е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие на изземването и задържането на автомобила. Позовава се на обстоятелството, че автомобилът не е бил в държане на ищеца и преди да бъде иззет. Посочва, че липсват доказателства, от които да може да се определи стойността на процесното МПС. Излага, че автомобилът е бил предаден в автокъща за продажба и се нуждаел от ремонт, поради което именно бил изкаран от автокъщата с регистрационни табели, издадени за друго МПС. Поддържа, че разследването е протекло в разумен срок. Наред с изложеното подчертава, че отказът на прокурора да върне автомобила не е обжалван пред съда, от което може да се направи извод, че ищецът го е счел за законосъобразен. Оспорва да е било ограничено правото на свободно придвижване на Д.Н., доколкото по отношение на същия не са прилагани мерки на процесуална принуда по НПК. Навежда доводи за наличие на съпричиняване с оглед неуредени финансови отношения, касаещи процесното МПС.

Моли производството по делото да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: 1) че собственият на ищеца лек автомобил марка ***с рама ***, е иззет като веществено доказателство по ***г. по описа на ***; 2) че автомобилът е върнат на ищеца на 09.05.2018 г.; 3) че досъдебното производство е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 28.06.2018 г.

Към писмените доказателства по делото е приобщено ***г. по описа на ***, от съдържанието, на което се установяват следните обстоятелства:

Досъдебното производство е образувано на 17.07.2016 г. на основание чл. 212 НПК със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие /л.

17 от ДП/. Със същия като веществено доказателство е иззет лек автомобил марка „***“, цвят сив металик, с поставени на него регистрационни табели за МПС с ДКН ***.

С Определение № 1590/18.07.2016 г. по ЧНД № 3544/2016 г. по описа на ВРС /л. 22 от ДП/ е не е одобрено извършеното, ведно с оглед на местопроизшествие, изземване от улицата на лек автомобил „***“ с ДКН ***.

С протокол за доброволно предаване от 18.07.2016 г. /л. 52 от ДП/ като веществено доказателство по ДП е приобщен и 1 бр. ключ за процесния лек автомобил с вградено дистанционно.

Д.О.Н. е разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство на 21.07.2016 г.

/л. 39-40 от ДП/, като в извършения разпит е заявил, че закупил процесния автомобил от Австрия и след като изтекли транзитните му номера, на 15.05.2015 г. го оставил за продажба в автосалон ***. В този салон държал коли за продажба и ***, от когото ищецът признава, че получил паричен заем. Като залог по последния се споразумели да предостави на *** оригиналните документи на лекия автомобил /големия талон, издаден на името на Н. след регистрацията на автомобила в България, и австрийския талон/. Впоследствие от органите на полицията разбрал, че автомобилът е задържан в ***.

С прокурорски постановления от 02.12.2016 г. /л. 85/ е отказано процесният лек автомобил да бъде върнат на ищеца

С Постановление от 30.04.2018 г. на прокурор при РП – Варна /л. 22 от ДП/ е разпоредено на Д.О.Н. да бъде върнат лек автомобил марка ***с рама ***. В изпълнение на същото на 09.05.2018 г. автомобилът е предаден на адв. ***, в качеството му на процесуален представител на Д.Н., ведно с 1 бр. метален ключ с дистанционно, видно от съдържанието на приемо-предавателния протокол от същата дата /л. 226 от ДП/.

Към исковата молба е приложено копие от постановлението за прекратяване на наказателното производство от 28.06.2018 г. /л. 6-7/, от съдържанието на което се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че в случая не е налице престъпление, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал.

2 НК.

Ищецът е представил писмени доказателства досежно здравословните проблеми на баща му – ***Н. /л. 8-9/. Касае се за две епикризи, издадени от МБАЛ „***“ ЕАД, гр.

Варна, от които се изяснява, че през м. април 2012 г. ***. е претърпял хеморагичен мозъчен инсулт, а през м. октомври 2016 г. е приет за лечение в болничното заведение, като му е поставен диагноза „хронична изострена левостранна сърдечна недостатъчност, хипертонична болест на сърцето, мозъчно съдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, хронична каротидо-вертебробазиларна съдова недостатъчност, мултиинфарктна енцефалопатия, остатъчна левостранна латентна хемипареза, биполярно афективно разстройсто, дислипидемия“.