Решение № 188 от 20.06.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 248/2023
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Мария Анастасова Славчева, Тоничка Димитрова Кисьова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Смолян, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500248 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.
№01734/21.04.2023година(,наименована като молба за прекратяване на делото) от длъжника Б. А. А. по изп. д. № 234/2017 година, по описа на ЧСИ Т.В., с peг. № 918 от КЧСИ и район на действие Смолянски окръжен съд,депозирана чрез адв.Ц.К. със служебен адрес гр.П., срещу постановление от 06.04.2022 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело по отношение на взискателя П. И. Н. и длъжник Б. А., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания, че в период от 01.10.2020година до настоящия момент не са извършвани изпълнителни действия по делото, а само такива като администриране на делото, проучване имущественото състояние на длъжника,справки идруги, които по смисъла на ТР№2 от 26.06.2015година на ВКС, по т.д.№2/2013година на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни.Счита, че делото е перемирано по силата на закона. Направено е искане въззивният съд да отмени атакуваният акт на ЧСИ, с който е обективиран отказ да прекрати изпълнителното дело и и да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемция по силата на закона.
1
В срока по чл.436 ал.3 изр.1 ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя П.
Н...
В мотивите си по чл.436ал.3 ГПК ЧСИ Т.В. поддържа становище за неоснователност на жалбата и предлага съдът да я остави без уважение. Посочва, че В хода на изпълнителното производство са извършвани множество изпълнителни действия, противно на твърденията на процесуалния представител на длъжника. Според ЧСИ видно от данните по делото за периода от образуване на изпълнителното производство до издаване на обжалваното постановление не е настъпила перемпция и няма основание делото да се прекрати на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.Относно поддържаното от жалбоподателя, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия за период по дълъг от две години се поддържа неоснователност. В подадената жалба основно се коментира въпросът, кои действия са изпълнителни и прекъсват давността, като ЧСИ счита, че по въпроса за давността съдебния изпълнител не е компетентен да се произнесе. Относно оплакването за настъпила перемция е направен довод,че в теорията и съдебната практика няма спор, че срокът от две години по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК , е период на бездействие от страна на взискателя, който не е поискал извършването на изпълнителни действия. Относно оплакването, че за периода от 2017 г. до 2020 г., както и от 2020 г. до 2022 г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия заявява,че взискателят неколкократно е правил искания за извършването на изпълнителни действия - молба с вх. № 796/11.02.2019 г., молба с вх. № 1259/15.03.2021 г. /за периода от февруари 2019 година до март 2021 година не е изтекъл двугодишният срок, поради приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, по силата на който за периода на обявеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., не текат процесуални срокове, поаргумент от чл. 3, т. 1 от цитирания закон и молба с вх. № 1095/14.03.2023 г. Релевира довод, че с всяка една от молбите е прекъсван законово установения двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя, с което обосновава отказа си за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От взискателя не е постъпило възражение в законоустановения срок.
Окръжният съд, след като взе в предвид оплакванията на жалбоподателя, провери правилността на атакуваното действие на ЧСИ обективирано в обжалваното постановление, след като обсъди данните по изпълнителното производство, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на кредитора П. И. Н. с ЕГН **********, депозирана чрез адв. Р.Ш., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.06.2013 г., по ч. гр. д. № 281/2013 г. по описа на Районен съд Д. като изпълнително дело № 1914/2013г. по описа на ЧСИ М.П., с per. № 851, срещу длъжника Б. А. А. ЕГН ********** за заплащане на парично задължение.
По молба на взискателя изпълнително дело № 1914/2013година е изпратено за продължаване на изпълнението на ЧСИ П.И., с per. № 821 и е преобразувано под № 1197/2013година.
В хода на изпълнителното производство през 2016 г., по молба на взискателя 2 изпълнително дело №1197/2013година е изпратено за продължаване на изпълнението на ЧСИ Т.В., с per. № 918, преобразувано под №112/2016 година.
Поради възникнала необходимост от извършване на изпълнителни действия - въвод във владение на недвижим имот – изпълнително дело №112/2016година по молба на взискателя, отново е изпратено на ЧСИ П.И., след извършването на който, по молба на взискателя е изпратено отново на ЧСИ Т.В. за продължаване на изпълнението и е преобразувано като изпълнително дело № 234/2017 година, видно от приложеното на л.492,том ІІ уведомление за преборазуване на дело изх.№02372/08.08.2017 година, което видно от приложената на л.496 разписка е съобщено на длъжника чрез залепване на уведомление на входната врата на къщата на 15.09.2017 година. На 11.02.2019 година е постъпила молба от взискателя П. Н.,чрез пълномощника й адв.Р.Ш. за налагане запор върху притежаваните от длъжника дялове в дружество „М.4ЕООД,с ЕИК 200654265. Към молбата са приложени платежни нареждания за заплатена такса за извършване исканото изпълнително действие. На 18.02.2019 година с изх.№00754/18.02.2019година ЧСИ изпраща на електронен адрес запорно съобщение до Агенцията по вписване върху дяловете притежавани от съдружника Б. А..Постъпила е и молба за изпълнение от взискателя Н. вх.
№5643/31.10.2019година, с която е поискано ЧСИ да извърши справка в БНБ и НОИ за притежавани и регистрирани банкови сметки,трудови договори и обезщетения на името на длъжника, като при констатация за наличието им е поискано да бъдат запорирани(л.509).Поискано е също така ЧСИ да извърши справка за наличие на секвистируеми имоти на длъжника,включително придобити по наследство, както ида възбрани същите, като проверката обхване и имоти придобити на името на съпруга на длъжника.
Видно от приложената на л.513 справка извлечение за периода от 31.10.2016година до 27.11.2019година от регистър на банкови сметки и сейфове при БНБ с вх.№6076 от 27.11.2019година, издадена от БНБ длъжникът има разплащателни сметки в Инвестбанк АД(една сметка),Уникредит булбанк АД(две сметки) и в ЦКБ АД –една сметка, като евписано,че липсват данни за банков сейф.На л.514 е приложено извлечение вх.
№6077/27.11.2019годинана дружество М.,булстат 200654265, съотвени на данни по декл..1 за осигурителен доход за декември 2018 и януари-ноември включително 2019година. ЧСИ е направил и справка за имотното състояние на длъжника в Службата по вписванията гр.Д. за периода от 01.01.1992година до 27.11.2019година, от която е видно, че на Б. А. А. през 2018 година е наложена възбрана върху недвижим имот от ЧСИ М.П. върху 1/8 идеални части от имот-сграда, предназначение -жилищна сграда-еднофамилна с площ 123 кв.м. в гр.Д., ул.Б., с идентификатор ***, както и е наложена възбрана върху същия имот на 04.08.2016 година от ЧСИ Т.В. по изпълнително дело 112/2016година., както и че на 21.03.2016година е заличена възбрана наложена върху ПИ №701.103 с площ 600 кв.м. в местност М.,с У. за извършено прехвърляне, поради публичен търг/постановление за възлагане от 02.03.2016 година и на сграда пл.№701.103 с площ 16 530 кв.м в м.М.,едноетажна сезонна сграда с.У.,за извършено прехвърляне, поради публичен търг/постановление за възлагане от 02.03.2016 година.Изискана е и справка изх.№ от 05.12.2019 година от ЧСИ Т.В. от НАП,във връзка постъпило искане от 27.11.2019година за притежавани от длъжника недвижими имоти-земя и сграда в гр.Д.,ул.Б.,няма трудови договори и е посочено, че лицето е съдружник в търговско дружество М. ЕООД и се осигурява на 560лева. ЧСИ е изискал и справка от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки(л.573) на длъжника. На л.530 е приложено запорно съобщение изх.
№204/16.01.2020година на ЧСИ Т.В. за наложен запор по сметки на длъжника в Инвестбанк АД, получен от третото лице на 17.07.2020 година(л.531). На 16.03.2021 година взискателят 3 е поискала чрез упълномощения адвокат Ш. съдия изпълнителят да насочи изпълнение към притежаваните от длъжника движими вещи находящи се на адрес в гр.Д., ***, за което по изпълнителното дело липсват данни за извършвани изпълнителни действия от ЧСИ.На 03.02.2023година с вх.№604 е постъпила молба от длъжника Б. А. А.,депозирана чрез пълномощника му адв.К. за прекратяване изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК, поради настъпила перемция.Изложени са твърдения, че след 01.10.2020година ,когато е получена от банковата сметка на длъжника сумата 70 лева, ЧСИ не е извършвал изпълнителни действия с ефект на принудително изпълнение, поради което е поискано ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.
С разпореждане от 06.03.2023година ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело на соченото основание, приемайки,че няколкократно взискателят е искал извършване на изпълнителни действия чрез подаване молби по изпълнителното дело и към настоящия момент не е изтекъл предвиденият две годишен срок за да се перемира делото, което се атакува с депозирана въззивна частна жалба и е инициирано настоящето въззивното производство.
Подадената частна жалба срещу обективирания отказ за прекратяване изпълнителното производство е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, от от активно легитимирана страна, имаща право на жалба. Съдия изпълнителят е отбелязал върху съобщението до длъжника за постановения от него отказ, че е изпратено по поща, с обратна разписка, каквато не е приложена в изпълнителното дело, поради което съдът приема, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
За да се уточни какво влага законодателят под изпълнителни действия в разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът използва дадените от Върховния касационен съд разяснения в посочения тълкувателен акт.
Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.