Решение № 437 от 18.11.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 437 18.11.2019г. град

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№651 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 1009 от 10.07.2019г. постановено по гр.д. № 4563/2018г. по описа на същия съд, по иска на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Н.

Вапцаров" №55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, представлявана от А.В.А. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:*** против Н.В.В., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е признато за установено спрямо ответника Н.В.В., с ЕГН ********** съществуването на вземанията на ищеца "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, произтичащи от Рамков договор № 0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от 24.09.2012г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1511/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик, а именно: изискуема редовно падежирала главница в размер на 500.00 лева за периода от 02.08.2013г. до 02.09. 2015г.; изискуема редовна лихва в размер на 1086.72 лева, начислена за периода от 02.08.2013г. до 19.04.2018г. включително; изискуема застрахователна премия, дължима съгласно чл.141, във връзка с чл.140 от Рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в размер на 2.25 лева, начислена към 16.09.2013г.; изискуеми такси, дължими съгласно раздел XIII, Тарифа от Рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09. 2012г. в размер на 76.62 лева, начислени за периода от 22.07.2013г. до 20.11.2013г. включително; ведно със законна лихва за забава за периода от постъпване на заявлението в съда - 20.04.2018г. до изплащане на вземането. Със същото решение е осъден Н.В.В., с ЕГН **********,***, да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Н. Вапцаров" №55, ЕКСПО 2000, вписана в

Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, представлявана от А.В.А. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, с пълномощник юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:***, сторените разноски в заповедното производство и в исковото производство в размер общо на 946,59 лева.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с вх.№18209 от 22.07.2019г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред първата инстанция Н.В.В. чрез назначения му особен представител адв.А.Г. *** с доводи за порочност като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и явно несправедливо, като се иска да бъде отменено и вместо него се постанови ново с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претенцията продължава се оспорва и с жалбата по основание и по размер. Счита за неоснователен извода на съда по повод възражението на ответника за погасяване на вземането на банката по давност, че такова погасяване не е налице доколкото съдът приел, че при договора за кредит е налице едно неделимо плащане, а не периодични плащания от една страна, а от друга приложил петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата, така и по отношение на лихвата. Цитира се тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС за периодичните плащания, като счита, че с него не е даден отговор на въпроса каква е приложимата давност на вземанията по договор за банков кредит. Позовавайки се на разпоредби от ТЗ, от ЗКИ и ЗПК, регламентиращи договора за банков кредит и след анализ на съществените му елементи и правна характеристика и акцентирайки на разпоредбата на чл.430 от ТЗ, жалбоподателят прави извод, че по своето правно естество паричните престации по договора са винаги делими и че те могат да се изпълняват на части според уговорката на страните, като предвид и наличието на погасителен план за разсрочено във времето изпълнение на задължението от кредитополучателя, то следва да се приеме, че са налице частични плащания и че следва да се постави знак за равенство между частични плащания и периодични плащания. Изводът, който се аргументира от жалбоподателя е, че в случая при договора за банков кредит са налице периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и приложение намира кратката тригодишна давност. На второ място, като неправилен се квалифицира извода на съда, че е налице надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че изискуемостта на вземането следва да е налице и в хипотеза на чл.410 от ГПК както и по чл.417 от ГПК, че изискуемостта не настъпва автоматично при неплащане на определени вноски, а следва да бъде обявена като се уведоми длъжника от кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, като в случая от доказателствата не ставало ясно, че изявлението на кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост е изпратено и получено от кредитополучателя В. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на дата 23.04.2018г. Твърди се, че ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предвидения размер и на предявеното основание и че уведомяване за настъпилата изискуемост, извършено с подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението до заповедния съд, не може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а е основание за предявяване на осъдителен иск. Поддържа, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на 21.02.2019г. на ответника чрез неговия особен представител и това не може да не бъде зачетено.Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба по реда на чл.266 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от насрещната по спора страна „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в който се излагат доводи за недопустимост и на неоснователност на жалбата по същество. На първо място се сочи, че жалбоподателят не е посочил в какво се изразява порочността на обжалваното решение. По въпроса за твърдяната липса на връчване на поканата за предсрочна изискуемост, се поддържа, че уговорените частични срокове за плащания и до изтичането на крайния им срок сами по себе си подканят задължените лица за незабавно и несъмнено изпълнение и че извънсъдебна или съдебна покана за плащане на погасителни вноски с настъпил падеж не се изисква и няма нужда от известяване за да се постави длъжника в забава тъй като денят на изпълнението е точно определен като календарен.Твърди се, че в случая изискуемостта на задължението е настъпила с изтичането на крайния срок на погасяване на кредита на дата 24.09.2015г. поради което доводите в жалбата за предсрочна изискуемост на кредита и за уведомяването на длъжника за нея са неосносими.Като неотносими се квалифицират и доводите досежно погасителната давност, като се поддържа, че кредитът е револвиращ, тоест позволява на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на договора като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част и че кредитният лимит възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин погасената част от главницата отново може да бъде използвана и че правилно съдът е осъдил длъжника да заплати исковите суми след като е установил, че ги дължи. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Няма ангажирани от страните доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и в писмения отговор и прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1-ал.3 и чл.286 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Н.В.В., с ЕГН-**********,***, ищецът „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Н. Вапцаров“ №55, ЕКСПО 2000, ЕИК-*********, твърди, че в проведено заповедно производство, в полза на банката е издадена заповед за изпълнение, по силата на която длъжникът Н.В. е осъден да заплати дължими по сключен рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт +dir.bg от 24.09.2012г. суми, и която заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Твърди се, че в едномесечния срок от уведомяването на банката от заповедния съд за предявяване на иск за установяване на вземането си при условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на дата 23.07.2018г., такъв е предявен от банката и че за нея съществува правен интерес да установи вземането по заповедта. Твърди се, че с процесният Рамков договор /РД/ сключен между страните, банката-кредитор е отпуснала на кредитополучателя Н.В. кредитен лимит от 500лв напълно усвоен от потребителя. Твърди се, че този кредитен лимит може да бъде използван само посредством картата, като в рамките на един отчетен период могат да се ползват само средства до размера на одобрения от банката кредитен лимит/КЛ/.Поддържа се, че този кредит е револвиращ защото позволява на кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на договора,като заплаща лихви и такси върху използваната от нея част, тоест вноските включват плащане по главницата и възнаградителна лихва и че КЛ възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като по този начин погасената част от главницата отново може да бъзе използвана. Твърди се, че съгласно чл.124 от РД срокът на действие на договора е 3(три) години при основно задължение на кредитополучателя съгласно чл.430 от ТЗ да върне заетата сума в уговорения срок, като редовно погасява месечните погасителни вноски. Твърди се още, че договорът за банков кредит е лихвоносен като в чл.26 от същия страните са уговорили възнаграждение за кредитора за ползвания КЛ или част от него представляващо редовна лихва, начислявана върху усвоената част от КЛ към края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение събирана служебно от банката от КЛ или за сметка на неговото надвишение. Поддържа ищецът, че съгласно чл.3 от договора всички дължими лихви, такси и комисионни във връзка с ползването на КЛ се събират също служебно от банката и по същия начин както и за редовната лихва. Твърди се, че при неизпълнение на парично задължение неизправната страна –длъжникът следва да заплати на изправната-кредитор обезщетение за неизпълнение в определен срок и че това обезщетение за забавено изпълнение чиито размер е законната лихва съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД се начислява върху присъдена главница от деня на забавата до деня на плащането. Поддържа се, че кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е уговорена тъй като за времето от деня на забавата до деня на плащането, кредиторът е лишен от облагата да ползва и да се разпорежда с парите, които му се дължат и които не получава и че правото му възниква при наличие на две предпоставки-наличие на парично задължение и забава. Твърди ищецът, че в чл.37, чл.38 и чл.39 от договора е описан начинът на погасяване на кредита, като в случая същият е следвало да бъде погасен на месечни погасителни вноски, с минимална погасителна вноска /МПВ/ в размер на 5% от общата дължима сума плюс непогасени вноски от предходен период плюс сумата на надвишението на КЛ, но не по-малко от 10лв/5евро. Твърди се още, че срокът за плащане на дължимите МПВ е от второ до шестнадесето число на месеца.Поддържа ищецът, че срокът на действие на договора е три години или изискуемостта на задължението е настъпила с изтичането на крайния срок на договора -24.09.2015г. съгласно чл.127 от РД, при което и съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД длъжникът се счита поканен с изтичането на срока без да е необходимо да бъде канен от кредитора. Твърди се още, че банката е изпълнила всички свои задължения по договора като на кредитополучателя му е отпусната парична сума за възмездно ползване и без кредиторът да е нарушил императивни законови изисквания и подзаконови задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Счита, че обстоятелствата довели до настъпване на изискуемостта на вземанията на банката са изпадането на кредитополучателя в забава по отношение плащането на погасителните вноски, като не са заплатени месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва с падежни дати : 02.08.2013г.;02.09.2013г.;02.10.2013г.;02.11.2013г.;02.12.2013г.;02.01.2014г.;02.02.2014г.;02.03.2014г.;02.04.2014г.;02.05.2014г.;02.06.2014;02.07.2014г.;02.08.2014г.;02.09.2014г.;02.10.2014г.;02.11.2014г.;02.12.2014г.;02.01.2015г.;02.02.2015г.;02.03.2015г.;02.04.2015г.;02.05.2015г.;02.06.2015г.;02.07.2015г;