Решение № 1519 от 30.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1519 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20211110151410 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ...... - изпълнителен директор против Й. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който се оспорват заявените искови претенции.

Ищецът твърди, че наследодателката на ответницата e била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Поради това ответникът бил клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи, че М. И. Н. имала качеството на собственик на 1/4 /една чътвърт/ ид. ч. от процесния топлоснабден недвижим имот с административен адрес в гр. С, придобила собствеността в резултат на настъпило наследствено правоприемство, и заедно с Й. И. Д. са клиенти на топлинна енергия (ТЕ).

Сочат, че срещу Й. И. Д., в хода на производството по ч.гр. дело № 10412 по описа на СРС, III ГО, 148-ми състав за 2019г. заповедният съд е уважил заявлението на „Топлофикация 1 София“ ЕАД, издал е исканата заповед за изпълнение, същата е влязла в 1 законна сила и има издаден изпълнителен лист.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, като към процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени, с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към датата на подаването на исковата молба не бил погасил задължението си.

Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “Техем сървисис” ЕООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Твърдят, че наследодателката на ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 304490 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и не е погасила задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Термокомплект“ ООД.

Сочи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Термокомплект“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28,05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. За топлоснабдяването.

В хода на процеса първоначалния ответник е починал и по искане на ищеца по реда на чл.228, ал.1 от ГПК е заменен ответника Д. Д. Н., сторила отказ от наследството на М. И. Н. с ответника Й. И.в Д..

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да което да осъди Й. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ...... и Ивайло Епитропов, като наследник М. И. Н., с ЕГН **********, починала на 30.10.2021 година в хода на процеса, сумата в размер на 387,37 лв., от които 344,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 2.9.2021 година до изплащане на вземането и сумата в размер на 34,82 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2017г. до 12.02.2019г., както и сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 2.9.2021 година до изплащане на вземането и сумата в размер на 1,09 лв. - лихва за периода от 01.07.2016г. до 12.02.2019г.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител оспорва исковите претенции, като заявява възражение за изтекла погасителна давност.

2

По делото е допуснато до участие и конституирано като трето – лице помагач – „Термокомплект“ ООД.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения особен представител, който поддържа заявените възражения.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е наследник на Зорка Стойчева Д., с която в съсобственост е закупила процесния отопляем недвижим имот с административен адрес – град София, район „.....“, ж.к. „.......“, ул. „........“, бл. .........., за който при ищеца се води партида с абонатен № 304490, ID 146118.

Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които са изготвени от „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че за процесните суми и период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр, София, одобрени с Решение № ОУ-ОО 1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли в сила на 10.7.2016 година.

Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане на 45-дневния срок.

За собствения на ответницата имот, по отношение на доставяната топлинна енергия същата има качеството на потребител на топлинна енергия и за процесния съдът приема за доказано от заключенията по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза, че е било доставяна топлинна енергия за отопление, подгряване на битова гореща вода, и отдадена от сградна инсталация на стойност претендираните суми, а именно: сумата в размер на 344,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2016г. до 30.04.2018 г. и сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 1.5.2016г. до 30.4.2018 година.

Съдът приема за доказано от фактическа страна, чрез анализа на съдебно – счетоводната експертиза и въз основа на изслушването на вещото лице в съдено заседание, че от претендираните суми ответницата е заплатила една част, а именно изцяло е заплатила сумата, претендирана като цена на доставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2016 г. - 30.10.2016 г., като съдебно – счетоводната експертиза установява и съдът приема за доказано, че сумите за дялово разпределение за този период са платени на дата 16.08.2017 година.

Съдът приема въз основан а заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, че за периода 01.05.2016 г. - 30.10.2016 г. са издадени следните прогнозни 3 месечни фактури, а именно: Фактури с № № 7008267706, 7008700413, 7009142758, 7009575590, 7010006655, 7010438446 – всички на обща стойност 170,79 лева, които са били платени на също на 16.8.2017 година.

Доказва се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с третото лице помагам на ищеца – „Термокомплект“ ООД, като в този смисъл възраженията на ответника са неоснователни.

От заключението по съдебно - техническата експертиза и анализа на писмените доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. № 304490се води на името на Зорка И. Д., наследодател на ответницата.

Съдът приема за доказано, че ответницата е ползвала топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, като е доставяна и начислявана топлинна енергия за доставка на битова гореща вода.

До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответницата да е извършили плащане на процесните суми.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;