Определение № 1423 от 19.07.2024, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 969/2024
- Вид
- Определение № 1423
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 06.08.2024
- Състав
- Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1423 гр. Благоевград, 19.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210100969 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „АПС бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против Е. Х. К., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 02.04.2019 година между Е. Х. К., ЕГН: ********** и Сити Кеш“ ООД, е сключен Договор за потребителски кредит № 295310, по силата на който ответника е получил сумата от 1100 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 209 в срок до 02.10.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Твърди се, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.96 %.
Навежда се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 295310 на 02.04.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв 1 по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Твърди се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Твърди се, че ответникът Е. Х. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер, като длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Навежда се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни 2 именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Навежда се, че ако приеме съда, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
Поради неплащане на сумата, се твърди, че дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч. гр.д. № 379/ 2024 г. по описа на РСБлагоевград, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.
Твърди се, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането в размер както следва: главница в размер на 1100.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.02.2024 г. до окончателното погасяване на задължението; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 441.66 лв. за периода от 02.04.2019 г до 02.10.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 259.18 лв. за период от 02.10.2020 г. до 20.02.2024 г., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия иск е спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане от трето лице, което вземане е правото на вземане на кредитора да получи връщане на главница по договор за кредит, която правна квалификация е чл. 422 от ГПК, във връзка чл.
430 от ТЗ, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не е подал такъв.
При проверка на материалите по ч. гр. д. № 379/ 024 г., съдът констатира, че срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение, като е издаден изпълнителен лист.
Ето защо, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от водене на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила.
3
Правният интерес е положителна абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното възникване правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на иска.
Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 969/ 2024 г. по описа на РСБлагоевград, поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в едноседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4