Решение № 18000 от 23.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18000 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20211110146490 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД Ищецът Т. К. С. моли за осъждането на ответника З. Д.:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД да й плати следните суми: на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 7000,00 лв., претендирана като обезщетение за претърпените неимуществени вреди – стрес, страх, телесни увреждания, болки и страдания и битови неудобства, които са изпитани по време и след пътно транспортно произшествие, предизвиканото на 23.10.2020 г. в гр.София от водача на т.а. с рег. №******* с прикачено ремарке с рег. №******* при условията на съпричиняване от страна на ищцата, и за обезщетяването на които ответникът е отговорен като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на товарния автомобил с ремаркето, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 9.8.2021 г., до изплащане на сумата.

Ответникът З. Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД оспорва твърденията на ищеца с изключение на договора за застраховка Гражданска отговорност, изцяло оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Твърди още, че претенцията на ищеца не е справедлива по смисъла на чл.52 ЗЗД, тъй 1 като не е съобразена с обстоятелството, че ищцата е допринесла за настъпване на произшествието и последвалите от него вреди.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност приема за установено следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.52 ЗЗД.

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното - чл.45 ЗЗД, като обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда по справедливост чл.52 ЗЗД. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали – чл.51, ал.2 ЗЗД.

Ответникът е оспорил всички елементи на фактическия състав с изключение на договора за застраховка Гражданска отговорност.

В случай, че причинителят на вредата е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 - (чл.432, ал.1 КЗ).

Ето защо, правото на обезщетение по този текст е обусловено от доказване от страна на ищеца на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредите, действието му към датата на произшествието, застрахователното събитие, произшествието, деянието на застрахования при ответника в нарушение на правилата за движение по пътищата, причинените неимуществени и имуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с деянието на водача, като вината му се предполага на осн. чл.45 ЗЗД. Ответникът носи тежестта да докаже твърдените правоизключващи факти и че ищцата е допринесла за настъпване на произшествието и свързаните с него вреди.

В процесния случай, от приетите по делото протокол за ПТП от 23.10.2020 г. /който е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установения за това ред, поради което представлява официален удостоверителен документ за отразените с него факти, които са възприети и отразени от полицая/, САТЕ, СМЕ и от показанията свидетеля В. М. Г.

2

/очевидец, съпричинител на произшествието - водач на т.а. с рег. №******* с прикачено ремарке с рег. №*******/ се установява, че на 23.10.2020 г. около 8:20 ч. в светлата част на денонощието, ищцата Т. С. управлява л.а. с рег.

№******** по Северната скоростна тангента с посока от ул.В.Л. към бул.Б.Ш..

Настилката е суха, пътният участък е прав. Ищцата управлява автомобила в дясната пътна лента със скорост не по-висока от 80 км/ч. В същото време по Северанта скоростна тангента, в същата посока – от ул.В.Л., към бул.Б.Ш. се движи влекач ДАФ с рег. №******* с прикачено към него полуремарке с рег.

№*******, управляван от свид.В. Г.. В района на бул.Р. водачът управлява товарната композиция в средната пътна лента, като скоростта му на движение е не по-висока от 90 км/ч. Именно в района на бул.Р. всеки от двамата водачи допускат управляваните тях превозни средства да се отклонят към съседната пътна лента, в която се движи управляваното от другия водач превозно средство. Траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар по между им. За лекия автомобил - в зоната на задна лява част, за товарната композиция – предната дясна част. В резултат на удара, лекият автомобил се отклонява вляво спрямо първоначалната си посока за движение и ротирайки се достига до левия край на платното за движение, където се удря в мантинелата. След този удар лекият автомобил отново променя посоката си на движение и ротирайки се и движейки се на дясно, достига до левия край на платното за движение, където се удря в мантинелата. В следствие на тези последователни удари, лекият автомобил получава описаните в протокола за ПТП деформации. Товарната композиция е увредена от удара с лекия автомобил.

От казаното е видно, че е налице хипотезата по чл.51 ЗЗД, тъй като и двамата водачи са допринесли по равно за настъпване на произшествието.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, ищцата е претърпяла само мкотъканни травми в дясната гръдна половина.

Установен е „лек болков синдром“ на гърдите без да е описано видимо травматично увреждане. От прегледа и изследванията не са установени никакви данни за отклонение от нормален соматичен и неврологичен статус.

Вещото лице стига до извода, че ищцата е претърпяла мекотъканно увреждане в дясна гръдна половина, възможно и подобна травма в областта на таза., като медицинската документация не съдържа данни за място форма и размер на травмите, нито данни за увреждане на кости и вътрешни органи, нито да е 3 предписано проследяващо болестта лечение, прегледи или рехабилитация.

Липсата на такава проследяваща медицинска документация не позволява да се приеме от травмата да са настъпили усложнения и/или по-продължителен от средностатистическия /до 2 седмици след инцидента/ очакван срок на възстановяване. Вещото лице изключва връзка между соченото от ищцата онкологично заболяване, което е открито и лекувано през 2015 г., и претърпяната от произшествието травма. И посочва, че последвалите я месец и половина и след три месеца след ПТП сцинтиграфски изследвания отричат развитие на онкологичното заболяване.

Приетата по делото съдебно-психологическа експертиза оценява, че ищцата се е уплашила от произшествието и известно време след това е изпитвала страх да не й се случи подобно събитие.

От показанията на свид.Стоянов – съпруг на ищцата, се установява, че тя е изпитвала болки от травмите, ползвала е болкоуспокояващи, имала е дискомфорт, изпитвала е страх да шофира.

В случая анализът на доказателствата показва, че ищцата доказа фактите в нейна доказателствена тежест отчасти – не доказа произшествието и вредите да са предизвикани само от водача на товарния автомобил, тъй като от САТЕ се установява, че двамата водачи са виновни за настъпване на произшествието – отклонили са се един към друг в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди на осн. чл.52 ЗЗД следва да се определи по справедливост. В настоящия казус, следва да се вземат предвид претърпените от ищцата физически болки и страдания, притесненията и физически и психически дискомфорт и битови неудобства, които според СМЕ са протекли в средно-статистическия за такива травми период от около 2 седмици. Без съмнение сблъсъкът между лек автомобил и товарен автомобил и ротиращи неуправляеми движения на автомобила, в който се е намирала ищцата представлява за нея голям психологически шок, който е в състояние да създаде у нея голям страх и траен негативен спомен.

Леките мекотъканни болки, както се дефинира от вещото лице, и сравнително краткия период за възстановяване следва също следва да се вземат предвид и обезщетението да се определи на 5000,00 лв., още повече и предвид инфлацията и обезценяването на паричните средства от датата на настъпване 4 на произшествието до настоящия момент /в по-ранен етап или към датата на претендираният от ищцата размер на обезщетението би се приел за прекомерно необосновано завишен/.

Така определеното обезщетение на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали, тъй като ответникът доказа възражението се, че ищцата е допринесла за настъпване на произшествието. От приетата САТЕ се установява, че двамата водачи са допринесли еднакво за настъпване на произшествието. От една страна, правоспособността на водача на товарния автомобил е свързана с нормативно-установени изисквания за по-висок професионализъм при изпълнение на работата си, поради което допусканите от него нарушения на правилата за движение по пътищата би следвало да се третират с повишена критичност, съответно да му се даде превес на вината на настъпване на произшествието. От друга страна, водачът на лекия автомобил би следвало да е предпазлив на пътя, особено като се движи успоредно на тежкотоварни превозни средства и всякаква самонадеяност в такава ситуация следва да се подложи на интензивен укор. От трета страна, от САТЕ е видно, че за изводите на вещото лице има твърде малко фиксирани обективни критерии за оценка, тъй като не е съхранена и не е протоколирана пътната обстановка, следите от спирачен път, части от счупени елементи от автомобилите или други обективни находки, които да фиксират какво точно е поведението на двамата водачи в процесния казус. Ето защо, съдът приема, че следва съдът да се довери на извода на вещото лице и да приеме, че двамата водачи са допринесли еднакво за настъпване на произшествието, без да е възможно въз основа на събраните по делото доказателства да се даде превес приноса на някой от тях.

Следователно, причинителят на вредата, а оттук на осн. чл.432, ал.1 КЗ и ответникът, носи отговорност за половината от подлежащите на обезщетяване вреди, поради което следва да носи отговорност за 3000,00 лв., равняващи се на 1533,87 евро. В тази част искът е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 7000,00 лв. – не е и следва да се отхвърли.

Относно направените по делото разноски:

Ответникът е задължен на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС да плати на ищеца и на процесуалния й 5 представител обезщетение, съответно – възнагражднеие, за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете – 42,85 % от 1380,00 лв., т.е. 591,33 лв., което се равнява на 302,34 евро.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА, вр. чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС ответникът е задължен да плати на процесуалния представител на ищеца – адв.Р. И. М. от САК сумата от 131,45 евро (257,10 лв.) възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за ищцата по настоящото дело, съразмерно на уважените части от исковете /42,85 % от минималния размер от 600,00 лв./.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът е задължена да плати на ответника обезщетение за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете – 57,15 % от 1050 лв., т.е. 600,07 лв., равняващи се на 306,81 евро.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника З. Д.: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД с

ЕИК200299615 и адрес в грСофия, бул.Доктор Г.М.Димитров 1 да плати на ищеца Т. К. С. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ул.****************** и съдебен адрес в гр.София, ул.Цар Асен 1, ет.4 чрез адв.Р. И. М. от САК, следните суми: на осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД – 1533,87 евро, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – стрес, страх, телесни увреждания, болки и страдания и битови неудобства, които са изпитани по време и след пътно транспортно произшествие, предизвиканото на 23.10.2020 г. в гр.София от водача на т.а. с рег. №******* с прикачено ремарке с рег. №******* при условията на съпричиняване от страна на ищцата, и за обезщетяването на които ответникът е отговорен като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на товарния автомобил с ремаркето, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 9.8.2021 г., до изплащане на сумата, на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 302,34 евро, представляваща обезщетение за 6 направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД само за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 3579,04 евро /7000,00 лв./