Решение № 462 от 17.07.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. гр.Хасково, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640101925 по описа за 2022 година

С подадената искова молба ищецът В. С. С., от гр.София е предявил срещу ответника „ДНВ Моторспорт“ ЕООД, ЕИК 204232133, със седалище и адрес на управление - гр. Хасково, ул.“Видин“ № 11-13, вх.В, ет.6, ап.46, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 12.02.2019г. между него и Д. Л. И. - който освен съдружник, бил и управител на дружеството, като съдружници към тази дата в „ДНВ Моторспорт“ ЕООД, било сключено споразумение, с което били уредени както отношенията между самите съдружници, така и отношенията между дружеството и ищеца. По силата на това споразумение страните се споразумяли ищецът да продаде на Д. Л. И. всички притежавани от него 42 дружествени дяла, представляващи 42% от капитала на дружеството, за сумата от 420 лева. Това прехвърляне на дяловете било извършено и считано от 19.02.2019г. Д. Л. И. бил вписан в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала. В чл.2 от Споразумението страните били уговорили ищецът да получи от ответното дружество сумата от 11 580 лева, която той бил заплащал периодично за подпомагане дейността на дружеството посредством парични преводи, закупуване на стоки и плащания в брой.

Съгласно чл. 5 от Споразумението страните договорили плащането на сумата от 11 580 лева да се извърши на три вноски - първата в размер на 5000 лева в деня на подписване на споразумението, втората в размер на 3000 лева в срок до 01.06.2019г. и третата в размер на 3 580 лева в срок до 01.09.2019г. Отделно от това, съгласно чл. 3, ал. 1 от споразумението, страните се били съгласили, че ищецът е извършил плащане директно на кредитор на дружеството в размер на 3000 лева, което задължение било заприходено в счетоводните 1 книги на дружеството, където В. С. бил отбелязан в качеството на кредитор на дружеството, а в ал. 2 от същия било предвидено, че първата страна се задължава да извърши плащането по ал. 1 от името и със средства на „ДНВ Моторспорт“ ЕООД в срок от 6 месеца. Твърдси се, че след сключване на споразумението по банковата сметка на ищеца били постъпили следните суми: на 13.02.2019 г. сумата от 5000 лева, платена от Д. Л. И.; на 04.06.2019 г. сумата от 3000 лева, платена от Д. Л. И. с основание „втора вноска по споразумение“; на 28.08.2019 г. сумата от 3580 лева, платена от Д. Л. И. с основание „по споразумение“, с които плащания ответникът бил изпълнил задължението си по чл. 2 от сключеното между страните споразумение за заплащане на сумата от 11 580 лева. Задължението на ответното дружество по чл. 3 от Споразумението обаче и до момента не било изпълнено, поради което ищецът отправил покана за плащане до Д. Л. И., както в лично качество, така и в качеството му на едноличен собственик и управител на „ДНВ Моторспорт" ЕООД. Видно от разписка от ЧСИ Николета Кавакова, рег.№ 929 в КЧСИ на 07.02.2022г. Н. Г. И. - майка на ответника, била получила поканата за плащане със задължение да я предаде на сина си, а по силата на чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК поканата до дружеството се считала за връчена от ЧСИ Николета Кавакова на 16.02.2022 г. чрез залепване на уведомление. Въпреки че от получаване на поканата за плащане били изминали повече от 5 месеца, до момента ответното дружество не било изпълнило задължението си да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, поради което за него възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3000 лева, дължима съгласно поето от ответника задължение по чл.3 от Споразумение от 12.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Излага твърдения, че при подписване на споразумението ищецът бил заблудил Д. Л. И., че сумата в размер на 3000 лева била внесена лично от него. Същата била отразена в счетоводството като сума на каса. Поддържа се, че тази сума била от оборота на дружеството и ищецът не бил внесъл лични средства, а средства на дружеството, поради което последното не дължало връщането й. В съдебно заседани есе поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява по делото, че ищецът е бил съдружник в „ДНВ Моторспорт“ ООД - Хасково. Няма спор още, че със Споразумение от 12.02.2019г. ищецът в качеството си на съдружник е продал притежаваните от него дялове в дружеството, възлизащи на 42 дружествени дяла на обща стойност 420 лева на втория съдружник – Д. Л. И., в резултат на което дружеството е преобразувано в ЕООД. Със същото споразумение страните са уредили и всички останали търговски отношения, като е било постигнато споразумение на ищеца да бъде изплатена сума в размер на 11 580 лева, представляваща вложени от него средства за 2 подпомагане дейността на самото дружество. /чл.2 от Споразумението/. Договорено е било също, че на ищеца следва да се изплати и сума в размер на 3000 лева, която сума съдружникът С. е платил директно на кредитор на дружеството, като в ал.3 от цитираното Споразумение страните са посочили, че ищецът е посочен /записан/ в счетоводството на дружеството вече като кредитор на същото.

По делото не се спори, че сумите, визирани в чл.2 от Споразумението, са били изплатени, поради което не са спорни. Спорен е само въпросът за сумата в размер на 3000 лева, уговорена в чл.3 на Споразумението от 12.02.2019 година. Събраха се писмени доказателства, че ищецът е поканил ответната страна да уредят доброволно спора си, но до настоящия момент това не е сторено. Други доказателства по делото не бяха ангажирани.

За цялостното изясняване на делото съдът назначи и изслуша заключение и допълнително такова на съдебно-счетоводна експертиза, които възприема изцяло. Вещото лице след извършените проверки е установило, че в счетоводството на ответното дружество няма отразено /заприходено/ плащане на сума в размер на 3000 лева, както по безкасов път, така и извършено на каса от ищеца. От предоставено на вещото лице Извлечение № 4/30.04.2018г. от разплащателната сметка на ответното дружество се установява, че на 23.04.2018г. е била внесена сума в размер на 3000 лева на каса, с основание : захранване Д., а на 27.04.2018г. е внесена сума в размер на 30 лева на каса с основание: вноска С.. Видно от заключението на вещото лице е още, че със сумата от 3000 лева е било изплатено задължение към „Картинг“ ЕООД по банков път и с основание на плащането - наем, т.е. уредени са отношения с кредитор на дружеството. Освен това вещото лице твърди, че касата на ответното дружество през процесния период е била с недостиг на парични средства и това е налагало същата да се захранва със средства от собственика. В тази насока е установило, че към Сметка 493-Разчети със собственика има аналитична партида 491Разчети със собственика Д., но няма данни да има аналитична партида на В. С. С., също собственик към посочения период. Няма и вносни бележки, сочещи на извършени плащания в касата на дружеството от името на ищеца.

От допълнителното заключение на вещото лице съдът установи, че след внасянето на процесната сума от 3000 лева в касата на дружеството, което плащане вече се посочи, че е извършено от съдружника Д. И., движението на паричните средства в касата на дружеството е било отрицателно, т.е. имало е недостиг в касата. Този недостиг е бил в различни размери в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. Вещото лице е установило че към 28.02.2019г. крайното дебитно салдо е в размер на 1102.64 лева, т.е. положително и показва наличие на парични средства в касата на дружеството. В.л. обаче при извършените от него проверки нито в един период не е установило писмени документи, които да сочат извършена от ищеца вноска в размер на 3000 лева на каса. Напротив, счетоводните сметки отразяват разчети със собственика Д.. Посочено е още, че няма аналитична партида на В. С.

С., не са намерени и първични документи, каквито представляват вносните бележки /или ПКО/. За внесена сума от С. е осчетоводено единствено внесената сума от 30 лева на каса.

3

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявената претенция е такава за неизпълнение на задължения от страна на ответника по сключеното споразумение между страните от 12.02.2019г. и по-конкретно по чл.3 от същото, като исковата сума представлява изплатено от ищеца в полза на ответника задължение към трети лица.

Съдът счита, че от събраните писмени доказателства по безспорен начин не се установява, че такова плащане от ищеца е било извършено така, както се твърди в исковата молба, а именно, че той е внесъл сумата в касата на дружеството, за да се подпомогне то.

Безспорно е установено, че в ответното дружество е имало такава практика, но според съда липсват неоспорими доказателства ищецът да е внесъл процесната сума. Липсват доказателства такава сума ищецът да е превел директно на кредитор на дружеството, както и след извършено такова плащане самият той да е записан в счетоводните книги вече като кредитор. Установено е от вещото лице единствено плащане на сума от 3000 лева и това е станало м. април 2018г., като има данни, че тази сума е била предварително внесена на каса с основание: захранване Д..

При тези данни по делото основен въпрос е дали ответникът дължи заплащане на исковата сума. Според съда отговорът на този въпрос е отрицателен. От представените писмени доказателства, както и от заключенията на вещото лице съдът се увери, че ищецът за исковия период в качеството си на съдружник в ответното дружество не е направил такава вноска . Не се установи също на кого точно е била директно изплатена сумата /на кой кредитор/, нито кога точно това е станало, нито има отбелязване в счетоводството на дружеството подобна операция. В случая дори и самите страни при подписването на споразумението от 12.02.2019г. не са направили тези уточнения.

Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за недоказан и ще следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева, от които 200 лева – внесен депозит за вещо лице и 1000 лева - възнаграждение за адвокат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН **********, от гр.**************, против „ДНВ МОТОРСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Видин“ № 11-13, вх.В, ет.6, ап.46, ЕИК 204232133, иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3000 лева, произходяща от подписано Споразумение между страните от 12.02.2019г. /чл.3/, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, от гр.**************, да заплати на „ДНВ 4

МОТОРСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Видин“ № 11-13, вх.В, ет.6, ап.46, ЕИК 204232133, направените по делото разноски в размер на 1 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.

5