Решение № 466 от 04.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20211001000981 по описа за 2021 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД с ЕИК 204289180 против Решение № 261161/22.07.2021г. по т.н.д. № 2183/2020г., СГС, TO, VI-23 с., с което е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 30.06.2020г. и е открито производство по несъстоятелност.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.За да не кредитира заключението на изслушаните и приети заключения на СИЕ относно коефициентите на ликвидност, финансова автономност, финансова задлъжнялост, както и евентуално състояние на свръхзадълженост по делото, първоинстанционният съд е приел, че не се установява съществуването на парична наличност от 40 000 лева, заведена в счетоводството на дружеството. Този извод на съда бил неправител.Подържа се,че произходът на паричните средства, осчетоводени в с/ка 500 „Каса“ е установен по делото, а именно помощ по Програма за финансова подкрепа по мерките за запазване на заетостта 60/40. На съда по несъстоятелността са дадени обяснения за причините поради, които длъжникът е бил заставен да държи посочената сума в брой, а не като наличност по банкова сметка-това се наложило практически 1 поради недобросъвестното процесуалното поведение на молителя-кредитор „Имокристал“ЕООД, довело до незаконосъобразен запор на банковите сметки на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./ в качеството му на поръчител по споразумение от 30.11.2016 г. (наложен по изп.д, № 20208600401136 на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, изпълнението по което е спряно с Определение от 10.05.2021 г. за спиране на незабавното изпълнение по ч.гр.д. № 53807/ 2020г. по описа на СРС, 65-ти състав, поради възражение за прекратяване на поръчителството на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД/н./ на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД). Макар и наложени по очевидно неоснователна претенция на „Имокристал“ЕООД, запорите върху банковите сметки на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./ ще бъдат запазени с характер на обезпечителни мерки до приключване на иска по чл. 422 ГПК. Разполагаемостта с посочените парични средства в броя е в резултат от риска от неправомерно ограничаване на имуществената сфера, и блокирането на средствата по банкови сметки, което би затруднило необходимите разплащания на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./.

Подържа се,че е недопустимо молителя-кредитор „Имокристал“ЕООД да се възползва от собственото си недобросъвестно процесуално поведение и обстоятелството, че чрез действията си е упражнил неправомерно въздействие в имуществената сфера на въззивното дружество, да бъде тълкувано в негова полза, съответно в ущърб на „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./.Освен това съществуването на паричната наличност, част от активите на дружеството жалбоподател , не е било спорно,нито е поставяно под съмнение по делото.Дружеството не е имало възможност да опровергае чрез насрещно доказване, включително чрез поставяне на въпрос за извършване на проверка на място от вещото лице при изготвянето на СИЕ. По делото липсват каквито и да било данни, че е налице разлика между размера на фактически наличните в касата на дружеството средства и тези, отчетени по документи и осчетоводени. Недопустимо е да се презюмира, че щом сумата е изтеглена и депозирана в каса, тя е и разходвана без отчетно.По делото не било установено счетоводството на дружеството да не е водено нередовно.

Незаконосъобразно първоинстанционният съд направил извод, че са налице ликвидни и изискуеми задължения на дружеството.От събраните по делото доказателства не се установява „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД /н./ да е имало изискуеми парични задължения към обявената дата на неговата неплатежоспособност - 30.06.2020 г. ,както и да има публичноправни 2 задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност, не е спирало плащанията към свои кредитори.В жалбата подробно е представено развитието на споровете между страните по делото,както и е направено възражение за прихващане с вземания на дружествотожалбоподател от ответника по жалбата.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение,с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена.

От страна на ответника по жалбата „Имокристал“ЕООД,ЕИК 201100048,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Коста Лулчев“№58А е постъпил отговор на жалбата,с който се оспорва същата.Подържа се,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.От заключенията на вещото лице и посочените коефициенти се установявало недоброто финансово състояние на дружеството.По отношение направените в жалбата възражения за прихващане се подържа,че дружество - длъжник може да се защитава с предявяване на възражение за прихващане със спорно вземане /така напр. в реш.№ 277 по т.д.№ 1053/2006 г. на II т.о. на ВКС /, но Т.а не е предявено в срока по чл.629 ал.4 ТЗ / т. 1 от ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. В мотивите на т.

1 от Тълкувателно решение № 1/2017 от 03.12.2018г. по тьлк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС е прието, че срещу подадената от кредитор молба по чл.

625 ТЗ длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След приключването на първото съдебно заседание правото за възражения и доказателства се преклудира, като преклузията настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата /за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др./.Поради това се подържа,че възраженията за съдебно прихващане са преклудирани.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

3

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по молба от „Имокристал“ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на дружеството жалбоподател.Подържа се в молбата,че ответното дружество има към молителя неплатено задължение от 109 526. 48 лева по Споразумение от 30.11.2016г. като поръчител, във връзка с Договор за наем от 20.11.2015г., задължение за 241 348 евро неустойка по чл. 14.2 от Договор за наем от 15.05.2018г., сключен след прекратяването на предходен договор от 30.11.2016г., по който длъжникът е наемател, във връзка със Споразумение от 03.06.2019г., както и останали неплатени задължения за наем и консумативи – неплатена електрическа енергия за месец май и юни 2020г. – 2 404. 32 лева и 3 286. 97 лева, наем за месец юли 2020г. – 8 038. 46 лева, данък сгради и такса битови отпадъци за месеците април - май 2020г. – 2 926. 32 лева, и 2 400 лева, дължими по предходно споразумение от 15.05.2018г. Подържа се,че ответникът не е в състояние да изпълни изискуемите и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, които са със значителен размер като невъзможността за изпълнение се дължи на трайно и обективно състояние, като затрудненията на длъжника не са временни.

Освен неплатежоспособен, длъжникът е и свръхзадължен – притежаваното от него имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.Подържа се,че датата на неплатежоспособността е падежната – 24.08.2020г., като е възможно тя да е настъпила и по-рано - 01.05.2018г. Иска се да бъде констатирана неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на длъжника, да се открие производство по несъстоятелност срещу дружеството, да се назначи временен синдик и да се определи дата на първо събрание на кредиторите.

От страна на ответника по молбата-настоящия жалбоподател се оспорва същата.По отношение на претендираното задължение по споразумение от 30.11.2016г. се подържа,че поръчителството е прекратено – срещу главния длъжник „Кристал Грил Хаус“ ООД не е бил предявен иск в 4 срока по чл. 147, изр. 1 от ЗЗД. По отношение на неустоечната клауза, въз основа, на която е било постигнато споразумението се подържа,че същата е нищожна – уговорена в нарушение на добрите нрави. Не е имало договорно неизпълнение от страна на „Кристал Грил Хаус“ ООД като наемател, а след това е бил сключен договор за наем с „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД.Според ответника в полза на молителя не е възникнало право на неустойка по договора за наем от 15.05.2018г. между страните-предизвестието на молителя от 21.07.2020г. не е произвело действие, тъй като не са били налице основанията по договора за това. От страна на ответника се подържа,че молителят не разполага с качеството кредитор, което води до липсата на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност,както и че не е в състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.

Дружеството няма абсолютно никакви задължения към свои контрагенти или към бюджета.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено следното от фактическа страна:През 2016г. с молителя „Имокристал“ ЕООД било постигнато съгласие „КРИСТАЛ ФУУД“ ЕООД да поръчителства за задължения за неустойка към молителя на трето по делото лице – „Кристал Грил Хаус“ ООД по договор за наем от 20.11.2015г., сключен с молителя като наемодател и с обекти, предмет на договора, търговско помещение № 1 и търговско помещение № 2, ползвани като ресторант, и търговски обект кафе, всички на адрес гр. София, ул.“6-ти септември“.Договорът за поръчителство бил част от тристранно подписано писмено Споразумение от 30.11.2016г. към договор за наем от 20.11.2015г.Обезпечените от ответника длъжник задължения са били за сума от 120 000 евро, за която е било уговорено разсрочено плащане на 30 вноски от по 4 000 евро за период от 05.12.2016г. до 05.11.2019г., включително.Със същото споразумение договорът за наем с дружеството „Кристал Грил Хаус“ ООД бил прекратен.На 30.11.2016г. между страните е бил сключен договор за наем относно помещенията на адрес гр. София, ул.“6-ти септември“.По договора бил уговорен и внесен депозит от 10 000 евро (чл. 5.7),която сума е следвало да бъде върната в срок от 15 дни след края на срока на договора, като молителят – наемодател имал право да я усвои за събиране на всякакви суми, дължими от наемателя по или във връзка с договора. Също съгласно договора от наемателя били дължими разходите за изразходваните

5 консумативи в сроковете, определени от съответните доставчици (чл. 6.1). От наемателя е била дължима и такса смет до размер от 750 лева месечно (чл.

6.2). Данък сгради бил уговорен за сметка на наемодателя. Договорът можело да бъде прекратен по взаимно писмено съгласие на страните; с едномесечно писмено предизвестие от наемодателя при забава плащането на наемната цена и каквото и да е друго парично задължение на наемателя в продължение на повече от тридесет дни; а от наемателя – с едномесечно писмено предизвестие в случай, че бъде възпрепятстван свободно да ползва наетите помещения и това не бъде отстранено в тридневен срок от уведомлението (чл. 14.1). Съгласно клаузата на чл. 14.2 в случай, че наемодателят е прекратил предсрочно договора на основание неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателя, наемателят е дължал неустойка в размер на всички месечни наеми, които биха били дължими, ако договорът не е бил прекратен, от датата на прекратяване на договора до края на срока на същия договор, ведно с дължимата лихва за забава. Идентична неустойка (чл. 14.3) е била предвидена и в полза на наемателя.На 15.05.2018г. между страните било подписано допълнително споразумение към договора за наем, с което той е бил прекратен. Установено било, че от длъжника е дължима сума от 12 000 лева, неплатена такса смет, която е трябвало да бъде платена от 30.06.2018г. до 30.11.2020г. на 30 равни месечни вноски от по 400 лева. Съгласно споразумението страните се договорили, считано от датата на подписване на допълнителното споразумение, да бъде прекратено поръчителството, учредено с тристранното споразумение от 30.11.2016г., по силата на което длъжникът се е задължил да поръчителства за задълженията на трето лице към наемодателя за плащане на неустойка.На 15.05.2018г. между страните бил сключен нов договор за наем относно наемните обекти, идентичен в основните си клаузи с този от 30.11.2016г., освен уговорената нова наемна цена.Било договорено,че такса смет е за сметка на наемодателя.