Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 09.07.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 386/2020
Вид
Решение № 497
Подписан
09.07.2020
В сила
04.08.2020
Състав
ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 5, параграф 1 · Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО текст от значение за ЕИП
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 147, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178а, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178а, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178а, ал. 7, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

09.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 386 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.С.М. депозирана против наказателно постановление № 38-0000133/31.01.2020г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина нарушение и се оспорват констатациите в АУАН, и издаденото въз основа на него НП. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че в протокола са били въведени всички данни, индентифициращи превозното средство, като по този начин е било изпълнено задължението по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Инвокират се доводи, че в самото свидетелство за регистрация на моторното превозно средство не е попълнена категорията на същото, поради и което при сканирането на талона за регистрация системата за удостоверяване на техническия преглед е избрала категория – АВ1, която съответства на категория М1, съгласно писмо от 20.05.2019г., получено в служебната система за обработка на данни инсталирана и поддържана от „Демакс“ АД и се обосновава извод, че до отразяването на неправилната категория, фактически се е стигнало вследствие на пропуски и грешки на софтуерно ниво, които не са под влияние на жалбоподателя, и макар, и при допуснато формално нарушение тези обстоятелства обосновават приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Оспорва се, че неточното отразяване на категорията ППС представлява нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. И във връзка с това се развиват съображения, че ако е налице противоправно и общественоопасно деяние, същото е с изключително нисък интензитет на обществена опасност и не е довело до вредни последици.

Инвокират се доводи, че от обстоятелствената част на постановлението, изключително трудно може да бъде установена действителната воля на АНО и по конкретно, както точно поведение на жалбоподателя е подведено към сочената за нарушена разпоредба на чл. 43 от Наредба № Н-32 на МТИТС и доколкото не се касае за неотразяване на данни, а се касае за грешното им попълване, то освен до процесуално нарушение поради противоречие между описанието на нарушението и вменената като нарушена норма, то деянието се явява и несъставомерно по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Релевират се доводи, че липсва субективният елемент на деянието. Не следващо място се излагат съображения, че е налице и друго съществено процесуално нарушение, допуснато от АНО, който не е посочил точно законовите разпоредби, приложими за нарушението, на основание на които е наложено наказанието, като в конкретния случай наказанието е наложено на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП без да бъде конкретизирана коя хипотеза е приложима в случая, което е процесуален порок, тъй като внася неяснота в основанието за ангажиране отговорността на нарушителя и е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Излагат се съображения, че самата норма има субсидиарен характер и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 178а, ал. 10 ЗДвП, а не разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП, чрез който текст се ангажира административнонаказателна отговорност на председател на комисия, който допусне извършването на периодичен технически преглед за проверка техническата изправност на МПС в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Излагат се съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като при произнасянето си наказващия орган не е обсъдил доказателствата относно тежестта на случая и не става ясно преценката на кои нарушения е извършена и какви подбуди са били установени.

Отново се развиват съображения, касаещи приложеното на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 274262/31.01.2020г., против жалбоподателя, за това, че на 07.10.2019г., около 12,42 часа, в град Русе, ул. „Св. Димитър Басарбовски“ № 97, като председател на комисия от технически специалисти към фирма „Хеа Груп“ ООД, притежаваща разрешение № 1723, валидно до 03.01.2024г. за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е извършил периодичен преглед за техническа изправност на превозно средство от категория N 1 Фиат Дукато 2,8 ТД, с рег. № Р

82 17 АМ като не е въвел в Протокол от извършен периодичен преглед за техническата изправност на ППС с № 20489532 от 07.10.2019г. действителните данни, идентифициращи превозното средство, а именно в качеството си на председател на комисията от технически специалисти е въвел категория „АВ1“, вместо да въведе действителната категория на ППС „N1“.

Въз основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение, на основание чл. 178а, ал. 10 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, досежно приетите за осъществили се факти от обективната действителност, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти от обективната действителност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.

Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, за които е прието от страна на административнонаказващия орган, че представляват обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество твърдения, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН да са довели до нарушение правото на защита на санкционираното лице.

Изрично, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени, конкретните факти, които наказващият орган е приел, че са се осъществили и е посочено, противно на твърденията в жалбата, конкретното поведение на жалбоподателя, а именно, че не е въвел действителните технически данни, идентифициращи превозното средство, в протокола от извършен периодичен преглед, като и изрично са посочени и за кои данни се касае, а именно действителната категория на моторното превозно средство.

Не е налице твърдяното с жалбата противоречие между описанието на нарушението и приетата за нарушена правна норма на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба

№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Както беше посочено по-горе в мотивите, изложени са от страна на административнонаказващия орган всички факти, които същият е подвел под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма.

Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, вменява в задължение на председателя на комисията от технически специалисти, извършващи преглед на техническата изправност на превозно средство да въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство. Изрично е посочено, както в АУАН, така и в НП, с какви конкретни действия жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, а именно, чрез въвеждане в Протокол № 20489532 от 07.10.2019г. на категорията на превозното средство, която не е действителната, като изрично са посочени въведената и действителната категория на превозното средство, както и че се касае за данни идентифициращи превозното средство.

Без опора в материалите по делото са твърденията с жалбата, че в АУАН и НП не са описани обективните и субективни елементи на състава на нарушението. Ясно, точно и подробно са описани конкретните действия на жалбоподателя, които според административнонаказващия орган са осъществили състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност още към момента на съставянето на АУАН, с който именно е започнало административнонаказателното производство, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, да бъде запознат с фактите и правната квалификация на същите, за да може в пълнота да реализира правото си на защита, както по фактите, така и по дадената им правна квалификация. Изрично в АУАН са посочени и конкретните доказателства, въз основа на които е прието, че са приети за осъществили се изложените в обстоятелствената част на АУАН факти, като в административнонаказателната преписка са представени доказателствата, посочени в АУАН.