Определение № 2666 от 17.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2666 гр. София, 17.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002902113 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република **********гр. Скопие срещу решение № 260 от 17.04.2024 г., поправено с решение № 409 от 24.06.2024 г., по в. т. д. № 987/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение № 812 от 23.06.2023 г. по т. д. № 600/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „СК – 13 Холд-инг“ АД /н./ иск по чл. 694, ал.

2, т. 1 ТЗ за установяване съществуване на вземането на касатора към „СК – 13 Холд-инг“ АД /н./ в размер на 2836621,92 лв., представляващо натрупана неустойка за периода от 01.07.2019 г. до 28.11.2019 г., по т. 8.7 от Приложение № 1 – Съпроводително писмо към тръжна оферта по договор № 1074 от 17.07.2013 г., предявено с молба № 27150 от 28.02.2020 г. в производството по несъстоятелност по т. д. № 8269/2015 г. на СГС, ТО. Решението е постановено при участието на синдика на „СК - 13 Холд-инг“ АД /н./ и на третото лице помагач на страната на ответника „Уникредит Булбанк“ АД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на

1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставя следните въпроси: „1.

Длъжен ли е съдът да издири служебно съдържанието на приложимото чуждо право, както и съдебната практика, относима към конкретната правна норма от чуждото право, за да може да го тълкува и прилага, както то се тълкува и прилага в създалата го държава?; 2. При какви критерии и по смисъла на чл.

45 от Кодекса на международното частно право съдът определя несъвместимост на разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от Кодекса на международното частно право, респективно отказва да я приложи? Длъжен ли е съдът да изложи аргументи, когато определя несъвместимост по смисъла на чл. 45 от Кодекса на международното частно право?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да излага собствени мотиви към съдебното решение при условията на чл. 272 ГПК?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни аргументи (мотиви) защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“ Касационният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл по формулираните въпроси в протИ.речие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 – на протИ.речие с решение № 156 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 336/2019 г. на ВКС, II г. о. и определения на ВКС, по чл. 288 ГПК; по въпроса по т. 2 – на протИ.речие с постановени по реда на чл. 288 ГПК определения по гр. д. № 2525/2021 г. на ВКС, I г. о. и по т. д. № 1014/2009 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 3 – на протИ.речие с решение № 163 от 06.02.2020 г. по т. д. № 271/2019 г. на ВКС и по въпроса по т. 4 – на протИ.речие с решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д.

№ 2624/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 160 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 60244/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 971 от 09.01.2014 г. по т. д. № 971/2021 г., II т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и определения по чл. 288 ГПК, постановени от ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се 2 поддържа, че въведените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът релевира доводи, че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно.

Ответникът „СК-13 Холд-инг“ АД /н./, чрез назначения му на основание чл. 29, ал. 2 ГПК особен представител адвокат К., е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Третото лице помагач на страната на ответника „Уникредит Булбанк“ АД е подало отговор на касационната жалба, в който се поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение, както и че касационната жалба е неоснователна.

Синдикът на длъжника в несъстоятелност „СК-13 Холд-инг“ АД /н./ не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото няма спор, че ищецът и ответникът – длъжник в несъстоятелност са обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен договор № 1074 от 17.07.2013 г., според който ищецът Публично предприятие за железопътна инфраструктура Железници на Република Северна Македония като възложител е възложил на „СК – 13 Холдинг“ АД, който в качеството на изпълнител е приел да изпълни, работи по обновяване на линията в посочена в договора отсечка от железопътната инфраструктура на чуждата държава срещу възнаграждение от общ размер от 9 399 754, 82 евро. Съдът е обсъдил част от уговорките по договора, въз основа на които е установил, че: страните са уговорили приложимото право в отношенията им да е това на Република Северна Македония; срокът за завършване на работите да е 365 дни; в чл. 8.7 от Приложение № 1 към договора е закрепено съгласието на страните, че изпълнителят дължи 3 компенсация за забавяне – мораторна неустойка в размер на 0,1 % от цената на договора на ден, но не повече от 15 % от крайната договорна цена. В атакуваното решение е констатирано, че срокът за изпълнение на възложената работа е неколкократно удължаван по общо съгласие на страните по договора, обективирано в приложения към договора, като в Приложение № 7 е предвидено срокът да бъде увеличен на 46 месеца.

В обжалваното решение е посочено, че с решение № 1495 от 16.07.2018 г. по т. д. н. № 8269/2015 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „СК – 13 Холд-инг“ АД с начална дата 31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Констатирал е, че с молба от 28.02.2022 г. ищецът е предявил пред синдика процесното вземане за неустойка по чл. 8.7 от Приложение № 1 към същия, като вземането е включено в списъка на неприетите вземания, обявен по партидата на несъстоятелния длъжник на 06.07.2022 г. и с определение № 260862 от 18.03.2022 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на кредитора ищец в настоящия исков процес срещу включването на вземането в посочения списък.

В решението на Софийски апелативен съд е установено, че с решение № 2149 от 28.11.2019 г. съдът по несъстоятелността е обявил длъжника в несъстоятелност, прекратил е дейността му, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратил е правомощията на органите му и е постановил началото по осребряване на масата на несъстоятелността.

Изтъкнал е, че между страните няма спор, че длъжникът е продължил изпълнение на възложените работи и след откриване на производството по несъстоятелност, като последните извършени по договора работи са актувани през месец август 2019 г.

В обжалваното решение е подчертано, че предмет на предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е вземане на кредитора ищец към длъжника в несъстоятелност за неустойка, начислена за периода 01.07.2019 г. – 28.11.2019 г., като същият период е посочен от кредитора в молбата до синдика за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност и в обстоятелствената част на исковата молба. С оглед това съставът на въззивния съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че процесното вземане за неустойка има характер на такова, възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 688, ал. 3 ТЗ.

4

Решаващият състав на Софийски апелативен съд е изтъкнал, че между страните по делото няма спор, че изпълнението на договора от страна на ответното дружество е забавено, като с оглед удължаване на срока на договора по съгласие на страните на 46 месеца от започване на изпълнението – 04.11.2013 г. задълженията на несъстоятелния длъжник е следвало да бъдат изпълнени до 04.09.2017 г. Въззивният съд е намерил, че съобразно уговорката на страните по чл. 8.7 от Приложение № 1 претендираната неустойка за забава е започнала да се начислява от 05.09.2017 г., явяващ се първият ден на забавата. С оглед предвидения размер на неустойката от 0, 1 % на ден забава, но не повече от 15 % от стойността на договора /18 910 812,83 лв./, съдът е определил максималния размер на неустойката от 15 % на 2 836 621,92 лв. и е счел, че той е натрупан за период на забава с продължителност от 150 дни.

Поради това в атакувания акт е формиран извод, че вземането за неустойка е възникнало по основание на 05.09.2017 г., а по размер се е натрупало до 01.02.2018 г. - за 150 дни от 05.09.2017 г. Доколкото неустойката е достигнала уговорения максимален размер на 01.02.2018 г. в атакувания съдебен акт е направено заключение, че в полза на ищеца не съществува неустоечно вземане за заявения от него период от 01.07.2019 г. до 28.11.2019 г. В тази връзка въззивният съд е споделил решаващите мотиви на Софийски градски съд, че след достигане на максималния размер на неустойката, същата спира да се начислява поради това, че е изпълнила своята обезщетителна функция, като се е позовал на практика на ВКС. Съставът на апелативния съд е счел за неоснователно твърдението на ищеца, че неустойката е започнала да се натрупва от 01.07.2019 г., като е изтъкнал, че при уговорен максимален размер на неустойка за забава в размер на 15 % кредиторът няма право на избор за периода на своята претенция.

Съдът е обсъдил и твърденията на въззивника ищец, че от значение за възникване на претендираното акцесорно вземане е изпращането на уведомлението от 07.02.2020 г. от страна на инженера по процесния договор, съобразно клаузите на чл. 2.5 и чл. 3.5 от Общи Условия към Договорни условия за строителство във връзка със строителни и инженерни работи по проект, осигурен от възложителя (правила FIDIC), при които е сключена процесната сделка. Приел е, че визираните клаузи се прилагат по отношение на обезщетително плащане за недостатъци на изработеното, но не и за неустойката за забава – „компенсация за забавяне на работата“, която се 5 изчислява за ден забава и е предмет на настоящия спор. По тези съображения, въззивният съд е счел, че по повод претендираното вземане за неустойка за забава не е необходимо да се взема решение от инженера.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне на поддържаните от касационния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02.

2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c359861-a769-4148-a078-7841b2dab33e