Решение № 98 от 31.05.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Карнобат, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20212130100387 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Водоснабдяване и канализация гр. Бургас с която същото дружество е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД , с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на ответника Т.С. / В. / В. от гр.

Карнобат , обл. Бургаска , че същият дължи на ищцовото горепосочено дружество парична сума в размер на 67, 28 лв. което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 17.11.2016 година до 19.01.2019 година за което са издадени фактури през периода от 25.08.2017 година до 25.01.2019 година, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по- горе в размер на сумата от 14, 76 лв. дължима се за периода от 26.09.2017 г. до 14.05.2020 г. ,както и законовата лихва върху горепосочената главница , както и законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 196 от 21.05.2020 г. по ч. гр.д. № 353 / 2020 година по описа на Районен съд Карнобат – 20.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението . Със същата искова молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 78 ал.8 от ГПК направените по делото съдебни разноски, както и направените от ищцовото дружество съдебни разноски присъдени му със съответната заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 353 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат припадащи се на ответницата Т.В..

В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия процесуален представител който поддържа 1 така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът Т.В. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения му процесуален представител е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него и по този начин е взел становище по същите искове в същия отговор като счита същите за допустими за разглеждане , но за изцяло неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло като такива .

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като се явява неговия особен процесуален представител който пак заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата претендирана за установяване с него респ. претендираните суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответникаТ.С. / В. / В. съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас на твърдените от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяните от него ВиК услуги по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по получаваните по договора ВиК услуги и затова в полза на ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези предоставени ВиК услуги в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че за процесния отчетен период от 17.11.2016 г. до 19.01.2019 г. между него и ответника Т.В. , който е обитавал водоснабден от дружеството обект с административен адрес в гр. Карнобат, ул. *** е било налице правоотношение по доставяне на ВиК услуги и същото лице е било техен потребител .Същото дружество твърди , че това лице като съсобственик на горепосочения процесен имот е потребител на тези ВиК 2 услуги , като дружеството по този повод му е завело партида в базата си от данни и поради това ответникът е имал задължението да заплаща доставените му ВиК услуги , като за това респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните фактури в периода от 25.08.2017 г. до 25.01.2019 г. които са 14 на брой от които суми за потребени ВиК услуги на ответника Т.В. се явявала за плащане припадащата му се сума 67, 28 лв. . Ищцовото дружество твърди , че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се по договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените такива услуги, затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги , с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 353 / 2020 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 196 от 21.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Т.В. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за процесния период от 17.11. 2016 г. до 19.01.2019 г. , да заплати на кредиторът – ищецът по делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.

Бургас дължимите се от нея , горепосочена сума посочена в диспозитива на исковата молба, а именно: парична сума в размер на 67, 28 лв. представляваща главница , както и мораторна лихва в размер на сумата от 14, 76 лв. дължима се за периода от 26.09.2017 г. до 14.05.2020 г.

, както и законната лихва върху главницата , считано от датата 20.05.2020 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и сумата от 87, 50 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума респ. суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото производство.

Тъй като ответника не е намерен за да изрази становище против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно разпореждане № 260268 от 8.2.2021 г. по същото ч.гр.д. № 353 / 2020 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.

Ответникът по делото чрез специално назначеният си особен представител 3 оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед на които е получавал съответните услуги за посочения в процесния договор период от време, тъй като по делото липсвали приложени писмени доказателства за процесния период .Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес , съдът намира , че ищцетъ следва да установи твърдените от его факти в исковата молба от които произтича претендираните от него вземания и съответно да ангажира доказателства за техния размер , да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендираните размери ,както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното количество, качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода , както и че през процесния период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи , издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Общите условия за предоставяне на ВиК на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас .В тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.

Действително по делото са представени от ищцовата страна ксерокопия от данъчна декларация на О.М.Д. , декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти № 15254 от 19.08.2020 г. относно същото задължено лице собственик на недвижим имот находящ се в гр. Карнобат на адм. адрес ул. *** , удостоверение за наследниците на О.М.Д. изх. № 882 издадено на дата 14.07.2020 г. от Община Карнобат и 21 броя протоколи за отчет на водомера в същия недвижим имот от които се установява по един несъмнен и безспорен начин , че ответникът Т.С. / В. / В. е наследник на покойните О.М.Д. – неин баща и А.М.М. – нейна майка , които са били собственици на процесни недвижим имот находящ се в гр. Карнобат на адм. адрес ул. *** и като такава същата се явява съсобственик на същия горепосочен недвижим имот като притежава 1 / 3 ид.част от правото на собственост спрямо същия .Ответницата не представя доказателства от които да се установи , че съсобствеността касаеща същия процесен недвижим имот е прекратена , вследствие на което потребител да е и друг съсобственик или друго лице освен нея или че правото на ползване върху същия имот принадлежи единствено на друг съсобственик или друго лице , поради което съдът приема , че ответницата и до настоящия момент е собственик на процесния имот през процесния период – 137.11.2016 г. до 19.01.2019 г..Доколкото партидата на потребление не е била прехвърлена на никой от 4 другите съсобственици или на друг ползвател , съдът намира , че се носи от ответника разделна отговорност за евентуални формирани задължения за потребени ВиК услуги през горепосочения процесен период с оглед съответния дял на ответника респ. ответницата в съсобствеността . Този извод следва и от разпоредбата на чл. 30ал.3 от Закона за собствеността която гласи , че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ , съразмерно дела си. В случая липсва уреждане на имуществените отношения между съсобствениците , ето защо съдът намира , че ирелевантно се явява обстоятелството дали през процесния период ответницата е живяла в имота , тъй като същата в качеството си на съсобственик има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот , като съсобственик с право на 1 / 3 идеална част от имота , ако той е водоснабден респ. ищцовото дружество е извършвало в договореното количество, качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в този имот.

Липсват доказателства опровергаващи този извод , че ответницата не се явява ползвател на горепосочените услуги . Това е така тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.1 от ОУ на ВиК Бургас ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване.В случая липсват доказателства установяващи вписването на нов собственик или ползвател по процесната партида.При това положение и след като съсобствеността върху имота е при квота в размер на 1 / 3 ид. части за ответницата , то същата дължи припадащите й се такива части от стойността на съответната потребена питейна и отведена канална вода в имота , ако той е водоснабден.