Решение № 28 от 13.01.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4353/2021
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 13.01.2022
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Русе, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520104353 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Русе срещу С. АТ. П., в която се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество във връзка с доставката на питейна вода за имоти, находящи се в гр. Русе бл. „*****“, вх. А, ет. 1 и бл. „*****“, вх. А, ет. 3, с абонатни номера *** и *** и партиди №*** и ***, за които дължал заплащане на изразходената и отчетена по водомерите му питейна вода и такси канал.
Ответникът имал натрупани задължения по издадени фактури по двата абонатни номера и партиди № ***, *** и № *** за периода от 01.12.2019г. до 01.01.2021г. в общ размер от 714,65 лв. Поради забавеното плащане на сумите по отделните фактури, му била начислена и лихва за забава в размер на 52,07 лв. За тези суми в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** от 2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника задължението 1 му към ищцовото дружество за сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно 714,65 лв. - главница и лихва за забавено плащане в размер на 52,07 лв. за периода от 01.01.2020 г. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно наличието на консумирана питейна вода от ответника за посочените обекти, както и че същата е реално отчетена по водомерите му. Оспорват се представените по делото фактури като годни доказателства да установят тези обстоятелства. По тези съображения се моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените по делото фактури и справки от ищцовото дружество, на името на ответника, има открити абонатни номера *** и *** във връзка с доставянето и начисляването на дължими суми за питейна вода и такса канал съответно за имоти намиращи се в гр. Русе бл. „*****“, вх. А, ет.
1 и бл. „*****“, вх. А, ет. 3.
За периода от 01.12.2019г. до 01.01.2021г., ищцовото дружество е издало по двата абонатни номера на името на ответника следните фактури: № *** от 01.12.2019г. по партида *** за отчетен период 23.10.2019г. – 22.11.2019г. в размер на 98,58 лв.; фактура № *** от 01.01.2020г. по партида *** за отчетен период 22.11.2019г. – 20.12.2019г. в размер на 97,37 лв.; фактура № *** от 01.02.2020г. по партида *** за отчетен период 20.12.2019г.
– 24.01.2020г. в размер на 127,24 лв.; фактура № ********** от 01.03.2020г. по партида *** за отчетен период 24.01.2020г. – 24.02.2020г. в размер на 110,29 лв.; фактура № *** от 01.04.2020г. по партида *** за отчетен период 24.02.2020г. – 26.03.2020г. в размер на 122,24 лв.; фактура № *** от 01.02.2021г. по партида № *** и по партида № *** в размер на 68,17 лв. за отчетен период 08.12.2020г. – 14.01.2021г.; фактура № *** от 01.01.2021г. по партида № *** и № *** в размер на 87,35 лв. за отчетен период от 08.12.2020г. до 09.06.2020г. и фактура № *** от 01.02.2020г. по партида *** за отчетен период 06.12.2019г. – 14.01.2020г. в размер на 3,41 лв., които 2 фактури са на обща стойност 714,65 лв. Поради забавеното им плащане на ответника е начислена и лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 16.05.2021г. в размер на 52,07 лв.
Според представената по делото справка от Агенция по вписванията, за периода за който са издадени процесните фактури, ответникът е собственик на двата недвижими имота, за които са начислени задълженията.
Също така постоянния и настоящ адрес на ответника по изготвената по делото адресна справка съвпада с единия от процесните имоти – втория по исковата молба.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е издадена срещу ответника заповед за изпълнение №***/18.05.2021г. по ч.гр.д.
№***/2021г. за сумите 714,65лв. за консумирана вода и такса канал за периода 23.10.2019г. до 14.01.2021г. в имоти в гр. Русе бл. „*****“, вх. А, ет.
1 и бл. „*****“, вх. А, ет. 3, както и лихва за забавено плащане в размер на 52,07лв. за периода 01.01.2020г. до 16.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2021г. до окончателното й изплащане и 49лв. разноски в заповедното производство. Ответникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск за вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и в хипотезата на връчена заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК (чрез залепяне на уведомление), поради което се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с доставени ВиК услуги за посочените в исковата молба два имота, на които е и собственик през процесния период и на единия от които е регистрирал постоянния и настоящия си адреси.
Видно от представените фактури и справка за извършен отчет на измервателните уреди за двата имота, част от процесните фактури са издадени въз основата на реален отчет, а други в резултат от начислена 3 служебна консумация. Наличието на последната не е основание да се приеме, че исковата претенция не е доказана по размер. В ОУ на ищцовото дружество (чл. 33) е предвидена възможност за такова служебно начисляване на потребление на вода, съответно и претендиране на заплащането му. Също така служебното начисляване не води и до нарушаване на принципа за заплащане от потребителя само на реално доставени и потребени услуги, тъй като при следващите реални отчети, за които е необходимо и съдействието на потребителя, би могло да се извърши съответното прихващане и за един по дълъг период той действително ще е заплатил само реално потребената услуга.
По изложените съображения предявеният иск в частта за главницата следва да бъде изцяло уважен като основателен.
Основно задължение на ответника като потребител и купувач на доставената му питейна вода е да я заплаща по определените цени и в предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е поставило ответника в забава, поради което върху главницата по отделните фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 52,07лв.
Неоснователни са направените от процесуалния представител на ответника възражения в проведеното съдебно заседание срещу дължимостта на част от обезщетението за забава, тъй като такова не е следвало да бъде начислено за периода на обявеното извънредно положение в страната. Съгласно разпоредбите на чл.6 ЗМДВИП до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Това законово ограничение не се отнася за доставчиците на комунални услуги и при забавено плащане на потребените услуги клиентите им дължат обезщетение за забава и за периода на извънредното положение.
По тези съображения и искът по чл. 86 ЗЗД също се явява изцяло 4 основателен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 75 лв. за държавна такса и 200лв. за особен представител или общо 425 лв. За заповедното производство дължимите на дружеството разноски са в размер на 49 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. АТ. П. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, ****, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Добруджа“ №6, представлявано от управителя Сава Савов сумите: 714,65лв. за консумирана вода и такса канал по партида ***, *** и №*** за периода 23.10.2019г. до 14.01.2021г., 52,07лв. лихва за забавено плащане за периода 01.01.2020г. до 16.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №***/18.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С. АТ. П. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, **** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД ,
ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя Сава Савов сумата от 375лв. разноски за настоящото производство и сумата от 49лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5