Определение № 409 от 22.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Благоевград, 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20221200900179 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „фирма, гадрес, представлявано от управителя М.Р., чрез пълномощниците си – адв. д-р Н. Р., вписана в Списъка на чуждестранните адвокати при Висш адвокатски съвет и адв.В. Х., против „фирма“ ЕООД, ЕИК ,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес и „фирма“ АД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес.

В исковата молба се посочва, че на 09.08.2021г. фирма „фирма“ АД, със седалище в адрес е сключила договор за международен транспорт с ищеца.

Предмет на договора бил превоз на текстилни стоки, като се издали и товарителници, които съдържат количеството стока. Уговорено е било “фиксирано” навло. Заявката се е отнасяла до превоза на две пратки: пратка №1 – Товарен пункт: „фирма“ фирма, адрес, Разтоварен пункт: „адрес“ адрес, Диапазон за разтоваряне: 12.08.2021 г. от 08:00 ч. до 15:00 ч.; пратка №2 – Товарен пункт: „фирма“ фирма, адрес, Разтоварен пункт –фирма, адрес, В, Диапазон за разтоваряне: 13.08.2021 г. в 10:00 ч. (фиксирано).

В исковата молба се твърди, че ищецът е ангажирал на 09.08.2021г. ответника „фирма“ ЕООД, като подизпълнител, за извършването на горепосочения транспорт, като ответникът „фирма“ АД е застраховател на „фирма“ ЕООД по силата на полица №00800100041131, с период на действие от 01.06.2021г. до 30.11.2021г.

Посочва се, че с оглед на транспорта на товари към В, в транспортната заявка на ищеца е имало указания за мерките за сигурност, които трябва да 1 бъдат предприети от приемането на стоката за превоз до нейното доставяне, а именно изрично било поставено изискване превозното средство да не спира на неохраняван паркинг.

Твърди се, че ответникът „фирма“ ЕООД е изпратил транспортната композиция (влекач с ремарке, ****), с водач Е.Р., род. на ***г., която е натоварила горепосочения товар, състоящ се от две пратки. Водачът разписал товарителницата, поставил и печат. Стоката била приета, без забележки от страна на ответника „фирма“ ЕООД относно състоянието на товара, неговата опаковка и т.н.

Посочва се, че водачът на ответника поел по предвидения маршрут.

Първата пратка от товара, която трябвало да бъде доставена в адрес, била доставена по-рано на горепосочения разтоварен пункт. Изрично се уточнява, че тази пратка не е предмет на предявения иск.

Излага се, че по неизвестни за ищеца причини, водачът на превозната композиция, паркирал в разрез с изричните указания в заявката от 09.08.2021 г. - вечерта на 11.08.2021г. срещу 12.08.2021г. превозното средство паркирало на улица, близо до втория пункт за разтоварване. На 12.08.2021 г. към 10:30 ч.

„фирма“ ЕООД уведомил ищецът, че пратка №2 е изчезнала от ремаркето през нощта и изпратил снимки на ремаркето към същия, на които можело да се види, че брезентовото му покритие е било разрязано, а пратка №2 липсва изцяло. На същия ден „фирмаС“ АД е отправила рекламация към ищеца. Той я е върнал незабавно и отказал да поеме отговорност по казуса.

Посочва се, че според информация от „фирма“ ЕООД водачът е пренощувал в превозното средство и не е усетил интервенция на трети лица.

Сутринта се е събудил с главоболие. Установил е щетите. Спрял е случайно минаващ автомобил и е помолил за съдействие, при което е била информирана полицията. На ищеца не му е предоставен достъп до полицейското досие. Посочва се, че до този момент ответникът „фирма“ ЕООД не е предоставил на ищеца каквато и да е била друга информация по казуса.

Твърди се, че на 29.07.2022г. адвокатска кантора „*“, като представител на фирма „фирмаС“ фирма, от чийто склад е натоварена откраднатата пратка, е изпратила към фирма „фирмаС“ АД претенция за възникнала щета в размер на 95.798,11 GBP и е поставила срок за плащане на щетата до 18.08.2022г.

2

Алтернативно кантората изисквала отказ от сроковете на давност, с действие до 11.11.2022г., според немското законодателство.

Навежда се още, че „фирмаС“ АД се обърнали към застрахователя на ищеца на 02.08.2022г., напомнили му за казуса и го помолили да се откаже от сроковете на давност по казуса, с действие до 11.11.2022г. . В писмото си „фирмаС“ АД заявили, че в противен случай ще се наложи, да вземат мерки за спиране на давността, т.е. да заведат иск и по този начин да продуцират допълнителни разходи по казуса. След дълги разговори адвокатската кантора удължила срока за предаване на отказ от давност до 08.08.2022г. в 24:00 ч.

Ищецът посочва, че е взел решение да се откаже от срока на давност с действие до 11.11.2022г. и същевременно, тъй като българското законодателство не предвиждало възможността за предварителен отказ от давност, да бъде входиран настоящия иск.

На следващо място, в исковата молба се поддържат твърдения, че между ищеца и „фирмаС“ АД и между ищеца и „фирма“ ЕООД има сключен договор за транспорт по смисъла на Конвенцията за международен автомобилен превоз (ЧМР). Посочва се, че Конвенцията ЧМР се прилага според чл.1, ал.1 за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката и предвиденото място за доставянето й се намират в две държави, от които поне една е договаряща страна, независимо от седалището на страните. В настоящия казус транспортът е бил извършен между Г и В, които са договарящи страни по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЧМР. Обстоятелството, че ответникът, като фактически превозвач, е със седалище в България не възпрепятства приложението на Конвенцията. Посочва се, че ОС-Благоевград е компетентен да разгледа настоящия спор както поради размера на иска, така също и поради обстоятелството, че седалището на ответника е в гр.Петрич, попадащ в съдебния му район.

На следващо място, в исковата молба се твърди, че „фирма“ ЕООД и „фирма“ АД се явяват, от гледна точка на ищеца, като солидарни длъжници.

Твърди се относно договорната отговорност на „фирма“ ЕООД, че отговорността на превозвача според Конвенцията ЧМР е невиновна. Посочва се, че съгласно чл.17, ал.1 ЧМР превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса на стоката от момента на приемането й за превоз до този на 3 доставянето й. Като компенсация на невиновната отговорност се явява чл.23, ал.3 ЧМР - превозвачът дължи обезщетение за бруто липсващо тегло, не повече от 8,33 SZR, или приблизително 10,00 евро. Отговорността на ответника би била съответно в размер на 20.540,00 евро, независимо от това, дали липсата на товара е произлязла от негово виновно поведение.

Посочва се, че „фирма“ ЕООД отговаря за липсата на товара в настоящия казус в пълен размер поради обстоятелството, че не е спазил зададените му по транспортна заявка от 09.08.2021 г. указания - а именно, да спира превозната композиция само на охраняеми паркинги. Твърди се, че в случая е налице умишлено нарушение, тъй като не са спазени указания, свързани със сигурността на товара. „фирма“ ЕООД не е уведомил и, че превозвачът не се е възползвал от охраняемия паркинг.

На следващо място, в исковата молба се посочва, че в случай, че „фирма“ АД реши да се позове на обстоятелството, че не поема погасяването на възникналата щета в пълния й размер, тъй като превозвачът „фирма“ ЕООД не е спрял на охраняем паркинг, следвало да се има предвид, че това се отнасяло само до вътрешно-договорни отношения между двамата ответници, които засягат само техните правни отношения и нямат действие спрямо трети лица, като в краен случай, „фирма“ АД би имало регресен иск към „фирма“ ЕООД. В исковата молба се излагат още твърдения, че ищецът е направил многократни опити да постигне с ответника „фирма“ ЕООД извънсъдебна спогодба, които обаче са останали безуспешни. Посочва се още, че правният интерес на ищеца произтичал от факта, че той отговаря по силата на Конвенцията ЧМР невиновно спрямо „фирмас“ АД. Твърди се, че тъй като ответникът „фирма“ ЕООД е нарушил изискванията по заявката умишлено, ищецът отговарял в пълен размер на щетата. Посочва се, че това, че страните по веригата са се отказали от срок на давност до 11.11.2022г. не обвързва настоящите ответници, тъй като „фирма“ ЕООД от своя страна не може да се откаже от срок на давност спрямо българското законодателство. Възможно било да се откаже спрямо немското законодателство, но за тази цел трябвало да се координира със своя застраховател – „фирма“ АД. Отделно от това се посочва, че сроковете на давност не могат да бъдат спирани повторно, тъй като вече има върната рекламация по Конвенцията ЧМР от страна на ищеца.

Твърди се, че на ищеца не е известно, какви са актуалните (договорни) 4 отношения между двамата ответника. Факт било, че до днешна дата, нито „фирма“ АД, нито „фирма“ ЕООД са се отказали от срок на давност.

Посочва се, че дори и да имаше подобен отказ, същият не освобождава ищеца и двамата ответника от отговорността им по конвенцията ЧМР, тъй като било факт, че щетата трябва да бъде заплатена - рано или късно, а осъждането на ищеца по настоящия случай, от съответно правоимащото юридическо лице, било неизбежно.

С оглед изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „фирма ЕООД“, солидарно с „фирма“ АД, да заплатят на ищеца сумата от 95 798,11 британски паунда, равняващи се 226 950,82 лв. съобразно курса на БНБ и представляваща обезщетение поради настъпила щета по смисъла на чл.17 и чл. 29 ЧМР, ведно със законната лихва с размер на 5 % според чл.27, ал. 1 ЧМР върху главницата, от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното плащане.

Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

По реда на чл.367, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ЗД „фирма“ АД, ЕИК 121265113, чрез юрк.Й.Д.. В отговора се излагат съображения за недопустимост на предявения иск, като се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да предяви претенцията си първо пред застрахователя, което не е сторено от ищеца. Едва с настоящата искова молба застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие и за предявената към него претенция. В тази връзка, ответникът счита, че предявените искове са недопустими. В случай, че съдът счете исковете за допустими, в отговора на исковата молба се излагат подробни съображения за тяхната неоснователност. Иска се отхвърляне на исковете изцяло, а в условията на евентуалност, при положение, че съдът приеме, че исковете са основателни, се иска отхвърлянето им над сумата от 300лв. и отхвърляне на иска за лихва изцяло. Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

По реда на чл.372, ал.1 ГПК по делото е депозирана допълнителна искова молба от ищеца „фирма, адрес, чрез адв.В. Х.. В него са изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията на ответника, заявени в отговора на исковата молба.

5

Наред с горното, в допълнителната искова молба ищецът заявява, че уточнява исковата претенция, като на основание чл.214 ГПК прави искане за изменение на петитума на иска от осъдителен в установителен срещу ответниците „фирма“ ЕООД и „фирма“ АД за дължимост на сумата от 95 789, 11 британски паунда, равняващи се на 226 950, 82лв., съобразно курса на БНБ, представляваща обезщетение за настъпила щета на 12.08.2021г. на територията на А по ЧМР Конвенцията, вследствие неизпълнение на превозвача „фирма“ ЕООД.

Ищецът излага и съображения относно правния си интерес от предявяване на установителния иск. Посочва, че от страна на фирма „фирмас“ фирма, от чийто склад е натоварена пратката, е поставено изискване към фирма „фирмас“ АД, фирмата сключила договор за международен превоз с ищеца, както и към застрахователя на ищеца „Алианц верзихерунгс“ АД за отказ от сроковете на давност по казуса, тъй като предявената от първата фирма към втората фирма и към застрахователя на ищеца претенция за плащане на щетата в срок до 18.08.2022г. не е изпълнена. Твърди се, че според немското законодателство отказът от давностен срок е допустим.