Решение № 267 от 04.08.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Карлово, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20205320101130 по описа за 2020 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН във втората фаза – по извършване на делбата.

С решение № 23 от 13.04.2021г., влязло в законна сила на 11.05.2021г. е допусната съдебна делба между ИВ. В. П. с ЕГН ********** от село П., община К., област П., ул. ***** от една страна и Г. ЦВ. Л. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „К.В.“ *** и ИВ. П. П. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Д.Ш.“ № *** – от друга страна, на техния съсобствен недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна сграда, навес и дворно място, ведно с намиращите се в мястото подобрения и трайни насаждения, цялото застроено и незастроено от 640 (шестстотин и четиридесет) кв.м, находящо се в село П., П.ска област при съседи: от две страни улици и от две страни В.П.П., който имот по регулационния план на село П. има планоснимачен № 33 (тридесет и три) в квартал 3 (трети) и за него е отреден парцел I (първи), при квоти: 4/6 (четири шести) идеални части за ИВ. В. П. и по 1/6 (по една шеста) идеална част за Г. ЦВ. Л. и ИВ. П. П..

І. ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:

В първото заседание след допускане на делбата, ищцата ИВ. В. П. е направила и е приета претенцията й за възлагане на допуснатия до делба имот по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК. Ищцата твърди, че делбеният имот е неподеляемо жилище, бивша съпружеска общност, прекратена със смъртта на наследодателя, чиято съпруга ищцата е била приживе и че не притежава друго жилище, отделно заявява, че е живяла в това при откриване на наследството.

Възлагателната претенция е направена в преклузивния срок по чл.

344, ал. 4 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

1

Ответниците Г. ЦВ. Л. и ИВ. П. П. признават претенцията по основание.

ОТНОСНО способа за извършване на делбата:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот, съдът следва първо да разгледа основателността на претенцията, и след това да избере способа, по който да извърши делбата.

ОТНОСНО претенцията за възлагане на имота:

В настоящия случай единият делбен имот представлява жилище. В първата фаза на делбеното производство е установено, че жилището е придобито от ищцата И.П. и общия наследодател на страните Ц.П. в режим на имуществена общност – по възмезден начин, по време на брака им, т.е. съсобствеността между страните не е възкликнала само от наследяване, но е и резултат от прекратена със смъртта на наследодателя СИО. Съгласно чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Според, ал. 2 на чл. 349 ГПК, ако неподелаемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на съделителите се уравняват с друг имот или с пари. Настоящият състав счита, че дадената от страните правна квалификация не го обвързва. Съгласно разясненията, дадени в т.7 на Тълкувателно решение № 1/2004г. по гр. дело 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако един от съделителите има едновременно качеството на преживял съпруг и на наследник по закон, и правото на собственост върху делбения имот е придобито от него и от наследодателя в режим на СИО по време на брака им, преживелият съпруг може да предяви претенция за възлагане по чл. 288, ал.2 от ГПК (отм.), съответстваща на сега действащата разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК. Привилегията, съдържаща се в нормата на чл. 349, ал.1 от ГПК, която е в защита на ненавършилите пълнолетие деца, касае само случаите на делба на имущество, при което съсобствеността е възникнала в резултат на прекратена с развод СИО, т.е. изискването за възлагане на родителски права не се отнася към хипотезата, когато претенцията е предявена от преживял съпруг, какъвто е настоящият случай. При възлагателна претенция, касаеща имот, чиято съпружеска имуществена общност е прекратена със смъртта на съпруга, ирелевантно е наличието на непълнолетни деца, родени от брака (в 2 този смисъл решение № 72 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

При това положение, съдът намира, че е надлежно сезиран с възлагателна претенция по чл. 349, ал.1 от ГПК и следва да се произнесе по основателността й.

Безспорно е, че допуснатият до делба имот: двуетажна жилищна сграда, навес и дворно място, ведно с намиращите се в мястото подобрения и трайни насаждения, цялото застроено и незастроено от 640 (шестстотин и четиридесет) кв.м, находящо се в село П., П.ска област при съседи: от две страни улици и от две страни В.П.П., който имот по регулационния план на село П. има планоснимачен № 33 (тридесет и три) в квартал 3 (трети) и за него е отреден парцел I (първи) представлява жилище по смисъла на §5 т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и този факт се установява и от неоспорената съдебно-техническата експертиза, както и фактът, че имотът е неподеляем. Не се спори, и в първата фаза на делбеното производство е установено по несъмнен начин, че съделителката с възлагателна претенция – И.В. е преживяла съпруга на общия на страните наследодател, че съсобствеността върху този имот е възникнала в режим на СИО, която е прекратена със смъртта на наследодателя, т.е. съделителката И.В. отговаря на изискванията, посочени в чл. 349, ал.1 от ГПК. По отношение наличието или липсата на друго жилище, е изслушана, по реда на чл. 176 от ГПК, която признава факта, че ответницата Г.Л., че ищцата не притежава друго жилище или идеални части от жилище. Този факт не е оспорен от ответницата И.П. и се признава от нея. Законовото изискване за липса на самостоятелно жилище при направена възлагателнва претенция не може да бъде тълкувано стеснително.

За да е неоснователна претенцията е необходимо съделителят, който я отправя, да не е пълноправен (единствен) собственик на жилищен имот. Няма пречка обаче да е съсобственик на такъв имот. Целта на възлагането е да се осигури жилище на съделителя, който не притежава такова, а притежанието на идеална част от жилищен имот не може да бъде приравнено на притежаването на пълното право на собственост върху такъв имот (в този смисъл решение № 229 от 07.04.2010г. по гр. дело № 1482009 г. на ВКС, І г.о.). Без правно значение е факта дали ищцата И.П. е живяла в имота при откриване на наследството, доколкото специалната разпоредба на чл. 349, ал.1 от ГПК не поставя такова изискване, но в тази връзка същата е представила и служебна бележка от Кметство П..

При това положение, всички изискуеми условия за възлагане на процесния имот – дворно място с къща по реда на чл. 349, ал.1 от ГПК са изпълнени и съдът следва да уважи претенцията на ищцата И.В. като основателна и доказана, като уравни дяловете на останалите съделители в пари.

Пазарната стойност на този имот съгласно неоспорената експертиза възлиза на 24 600 лева.

С оглед на изложеното ищцата, в чийто дял се поставя имота, следва да бъде осъдена да заплати на ответниците уравнение на дяловете в пари, съответно на правата им в съсобствеността по приетата пазарна стойност на имота или по 4100 лева, ведно със законната лихва в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане.

3

ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:

Следва всеки от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355 от ГПК и чл.8, изр.І-во от ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху стойността на дела си съобразно приетите в първата фаза квоти, както следва: И.В. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху 16 400.00 лева или 656.00 лева, ответницата Г.Л. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху 4 100.00 лева или 164.00 лева; ответницата И.П. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху 4 100.00 лева или 164.00 лева.

ОТНОСНО разноските:

Поначало в делбения процес всяка страна, с оглед едновременното й качество и на ищец, и на ответник, понася разноските по водене на делото съразмерно със стойността на дела си, а разноски за реализирано адвокатско възнаграждение не се присаждат. В конкретния случай ищцата претендира разноски и такива и се следват само доколкото същата лично е внесла възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и от името на ответницата И.П., която се назначава във втората фраза на делбеното производство за оценка на имота и неговата поделяемост. По изложените съображения, следва да се осъди ответницата И.П. да заплати на ищцата И.В. сумата от 45.00 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

ІІ. ОТНОСНО претенцията на ищцата по чл. 346 от ГПК:

Ищцата твърди, че извършила в дворното място и къщата подобрения, както следва:

1) Подобренията, направени в дворното място - 5 вида на стойност 5050.00 лева, от които:

- през 2020 г. построила навес с площ около 90 кв. метра, на обща стойност 1800 лева;

- през 2010 година била направена пристройка/лятна кухня с площ около 35 кв. м на стойност 1750.00 лева

- през 2018 година бил направен асмалък ос площ около 50 кв.м с бетонни колове и стоманен винкел на стойност 900.00 лева - през 2018 година била направена циментова настилка/пътеки на стойност 400.00 лева

- в дворното място посадила трайни насаждения - лозница, круша, праскова, вишня, дюля на стойност 200.00 лева.

По отношение на тези подобрения, ищцата не можела да посочи на каква стойност са труда и материалите.

2) Подобренията, направени в жилищната сграда били две изработване на парно отопление (камина и 3 бр. радиатори) и поставяне на цокъл по дължината на външните стени. Общата им стойност била 4789.47 лева, от които 3689.47 лева за материали и 1100.00 лева за положения труд, както следва:

- през 2018 година бил направен цокъл на външните стени на къщата от гранитогрес с дължина около 20 м и височина 1 м, на стойност 1400 лева, 4 от които 600 лева за труд и 800 лева за материали;

- през 2021 година била направена инсталация за парно отопление на обща стойност 3389.47 лева, от които 500 лева за труд и 2289.47 лева за материали.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответниците да му заплатят стойността на извършените подобрения съобразно правата си в съсобствеността. При обща претенция за извършени подобрения на стойност 9 839.47 лева, ищцата претендира осъждане на всяка от ответниците да и заплати сумата от 1639.91 лева (съответстваща на стойността на дела на всяка от ответниците в съсобствеността, съобразно уточнението, направено в открито съдебно заседание на 22.02.2022 г.

Ответницата Г. ЦВ. Л. не е взела становище по претенцията.

Ответницата ИВ. В. П. оспорва претенцията като неоснователна.

Сочи, че са представени писмени доказателства, които са относими към предмета на делото, а това е молба в която се сочат извършени подобрения от страна на ищцата И.П., а именно 5 вида подобрения на стойност 5050 лева, както и подобрения, извършвани в двуетажната паянтова жилищна сграда или всички подобрения на обща стойност от 9839.47 лева, като в молбата не може да се определи и на каква стойност възлизат и каква е частта и стойността на платеният труд за извършените подобрения и каква е стойността на закупуването на материали. Странно било как са направени изчисленията за да се получи цифрата от 9839.47 лева след като се сочи, че не може да се определи на каква стойност възлизат положеният платен и друг труд и вложените материали.