Решение № 5053 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5053 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20231100507987 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, вр. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №29900/07.03.2023 г. срещу Разпореждане на ЧСИ с изх. № 10832/09.02.2023 г. и частна жалба вх.

№29902/07.03.2023 г. срещу Разпореждане на ЧСИ с изх. № 10833/09.02.2023 г. по описа на ЧСИ М.П. от длъжника Ф. Т. Н., с които са оставени без уважение молбите за прекратяване на изп. дело № 20118510401724 и изп. дело №20098510400397 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие – Софийски градски съд на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че с две молби от 31.02.2022 г. е поискал прекратяване на изпълнителните дела на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, които са били оставени без уважение неоснователно от ЧСИ. Твърди се, че изпълнителното дело 20118510401724 е било образувано по молба на първоначалния взискател „И.А.М.“ АД при ЧСИ К.П., като единственото изпълнително действие, по същото е било налагане на запор на 20.11.2010 г.

Посочва се, че впоследствие вземането е било цедирано в полза на настоящия взискател „Агенция за събиране на вземания“ АД и изпълнителното дело е било преобразувано при М.П., като в молбата по чл. 426 ГПК взискателят не е упълномощил ЧСИ с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди се, че едва на 22.02.2012 г. взискателят е депозирал молба, с която е посочил изпълнителен способ и възложил на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ да предприеме процесуални действия по негова преценка. Според длъжника е настъпила перемпция в периода от 18.07.2012 г. – 16.08.2014 г., както и 22.02.2018 г. – 06.07.2021 г., в които периоди не са искани, нито са предприемани изпълнителни действия. Длъжникът посочва, че подадената на 03.12.2019 г. молба не следва да се вземе предвид, тъй като таксата за същата е била 1 внесена едва на 06.07.2021 г. и едва от този момент се явява редовна и може да прекъсне срока по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

По изп. №20098510400397 се твърди, че не са извършвани изпълнителни действия в периода от 17.08.2012 г., на която дата е бил наложен запор, до 23.01.2020 г.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваните разпореждания и по делото да бъдат установени предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело. Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят не е депозирал становище.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК. ЧСИ излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. ЧСИ посочва, че изпълнително дело 20098510400397 е образувано на 09.04.2009 г. По същото на 28.1.2011 г. е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника. На 05.10.2011 г. е било образувано изп. дело № 20118510401724. Предвид идентичността на страните по двете дела, с протокол за присъединяване двете дела са били присъединени за общо разглеждане. По-нататък ЧСИ описва хронологията по изпълнителното дело, което съдът установява и от приложеното копие към настоящото частно производство. ЧСИ излага мотиви, че в случая не са налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е процесуално допустима. По съществото на жалбите настоящият съдебен състав приема следното:

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван /взискателят/, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, поради което разпоредбата свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивно поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години.

Изпълнително дело № 20118510401724 е образувано по молба на взискателя „И.А.М.“ АД по описа на ЧСИ К.П. под номер 20098520400006 въз основа на изп. лист от 15.10.2008 г., издаден по ч. гр. дело №25155/2008 г. по 2 описа на Софийския районен съд, 54 състав за принудително събиране на сумата от 1 183,68 лв. С молба вх. №07150/25.11.2010 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на която със запорно съобщение от 29.11.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 01.12.2010 г. По молба на взискателя делото е прехвърлено за продължаване на производството по описа на ЧСИ М.П.. Със съобщения от 14.10.2011 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника при следните банки: на 20.10.2011 г. при „Общинска банка“ АД; при „Алфа Банк“ – клон България; „Корпоративна търговска банка“ АД; „Уникредит Булбанк“ АД; „БНП Париба“ С.А; „НЛБ Банка София“ АД; „Банка Пиреос България“ АД; „Банка ДСК“ АД и др. На 02.11.2011 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника при „Алианц Банк България“ АД и на 26.07.2012 г.; както и на 06.12.2011 г. върху банкова сметка при ТБ „Инвестбанк“ АД. Наложени са нови запори върху банковите сметки на длъжника със запорно съобщение от 18.07.2012 г. на 23.07.2012 г. при „Емпорики банк -България“ ЕАД; „Сибанк“ АД; ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД; ТБ „Инвестбанк“ АД; „Интернешънъл Асет Банк“ АД и други. На 27.09.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при неговия работодател „Р. и П.“ ООД. На 13.12.2012 г. е постъпила молба от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ООД, с която е поискано изпращане на становище до работодателя на длъжника за съразмерно превеждане на сумите по запорните съобщения. С молба от 11.03.2014 г. взискателят е представил платежно нареждане за извършване на справка КАТ. Със запорни съобщения от 16.08.2014 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника на 26.08.2014 г. при „К.А.Б.“ ЕАД;

„Алианц Банк България“ АД; „Централна Кооперативна Банка“ АД; „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и други. Взискателят е подал молба на 11.12.2014 г. за извършване на справка НОИ за работодател, а на 20.03.2015 г. за извършване на обща справка НАП. На 13.07.2016 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка НОИ за работодател на длъжника. На 01.08.2016 г. са изпратени нови запорни съобщения, с които на 05.08.2016 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника при банка „ЦКБ“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и други. На 02.12.2016 г. взискателят е подал молба с искане за извършване на справка НОИ за работодател, пенсии и банкови сметки на длъжника. На 03.02.2017 г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ с искане за извършване на справка за трудови отношения на длъжника с работодател „Какао“ ЕООД;. На 09.01.2017 г. е поискана нова справка НОИ.

Със запорно съобщение от 22.02.2017 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника на 24.02.2017 г. при банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД; „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София; „БАКБ“ Ад и други. На 05.09.2017 г. е поискана нова справка от взискателя при БНБ за наличие на банкови сметки на името на длъжника, както и справка НОИ за наличие на трудови договори. На 20.02.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 03.12.2019 г. е подадена нова молба от взискателя за налагане на запори върху банковите 3 сметки на длъжника, както и за извършване на опис на движимите вещи, собственост на длъжника. На 02.08.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „Е.Ф.**“ ЕООД. На 27.10.2021 е депозирана нова молба от взискателя за извършване на справка при БНБ за наличие на банкови сметки и сейфове на името на длъжника и да се наложат запори върху новооткритите банкови сметки на името на длъжника.

Изпълнително дело 20098510400397 е образувано на 09.04.2009 г. по молба на Г.В. за принудително събиране на сумата от 1 300 лв. по изп. лист от 13.03.2023 г., издаден по гр. дело №43345/2008 г. по описа на СРС, 52 състав.

Със запорни съобщения от 10.04.2009 г. са наложени запори върху сметките на длъжника при „Емпорики банк -България“ ЕАД, „БАКБ“ АД, „Прокредитбанк“ АД, „БНП Париба“ С.А.; „Алианц Банк България“ АД; „ТБ Инвестбанк“АД; „Токуда банк“АД; „Първа инвестиционна банка“ АД; НЛБ „Банка Запад-Изток“ АД; „SG Експресбанк“ АД; „Интернешънъл Асет Банк“ АД; ЧПБ „Тексим“ АД; „Българска банка за развитие“ АД; „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД; „Ситибанк“ Н.А.

„Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД; „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София; „Обединена българска банка“ АД, „Банк Леуми Румъния“ С.А.-клон София, „Корпоративна търговска банка“ АД;

„Банка ДСК“ ЕАД‘ „Алфа Банк“-клон София; „Райфайзенбанк“ АД;

„Стопанска и инвестиционна банка“ АД; „МКБ Юнионбанк“ АД; „Ситибанк“ Н.А.; „Инг Банк“ Н.В.На 17.05.2010 г. са изпратени нови запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника при „Българска банка за развитие“ АД; „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“ и други; На 28.10.2011 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника при „Първа Инвестиционна банка „ АД;

„Банка Пиреос България“ АД; „ЦКБ“ АД; „Токуда Банк“ АД; „Българска банка за развитие“ АД; „Емпорики банк -България“ ЕАД; „Стопанска и инвестиционна банка“ АД; „Уникредит Бълбанк“ АД; „Алфа Банк“ – клон България; „НЛБ Банка София“ АД; „Сибанк“ АД; „ТБ Инвестбанк“ АД;

„Корпоративна Търговска банка„ АД; „Обединена Българска Банка“ АД и други.

С протокол за присъединяване от 10.01.2012 г. въз основа на молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ООД изп. дело №20118510401724 е присъединено към изп. дело №20098510400397 /по аналогия от чл. 213 ГПК/. Наложени са нови запори върху банковите сметки на длъжника на 23.07.2012 г. със запорни съобщения от 17.07.2012 г. при банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Следващите запори са наложени, както следва: на 26.08.2014 г. със запорно съобщение от 16.08.2014 г.; на 28.02.2017 г. върху разплащателна сметка на длъжника при банка „Алианц“ АД; 22.02.2018 г. със запорно съобщение от 19.02.2018 г. върху банкова сметка на длъжника при „Юробанк България“ АД; на 24.01.2020 г.; на 23.11.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „Е.Ф.**“ ЕООД.

Видно от така изложеното в нито един момент от датата на образуване на изпълнителните дела не са изтекли 2 години, какъвто е законоустановеният 4 срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК за настъпване на предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие от страна на взискателя. Изпълнителните действия, както и молбите на взискателя, извършени по едното дело, рефлектират и върху другото присъединено дело, по което взискател и длъжник са едни и същи страни.

Предвид изложеното частните жалби на длъжника се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Неоснователна се явява и претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство. В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.