Решение № 15141 от 23.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15141 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110102720 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от О. Ч. Й. ЕГН **********, с предявени срещу А. Й. Т. ЕГН ********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД /изменени по реда на чл.214 ГПК в проведеното на 28.09.2022 г. открито съдебно заседание/ за сумата в размер на общо 8220 лв. главница за периода 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г., от които сумата от 7680 лв., представляваща обезщетение за ползване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на район ., гр.София, представляващ апартамент № . на втори жилищен надпартерен етаж на жилищната сграда, находяща се в гр.София, р-н ., ул.. № ., със застроена площ от 121,38 кв.м., както и сумата от 540 лв. обезщетение за ползване на надземно паркомясто №. /с възможност за паркиране на две МПС/, представляващо реална част от дворното място, с площ 15 м., както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.03.2019 г. до 19.01.2022 г. в размер на 2163,46 лв.

Ищецът поддържа, че по силата на нотариален акт №./09.05.2016 г. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и реалната част от дворното място, представляваща надземно паркомясто №.. Поддържа, че от началото на 2019 г. ответницата по делото неоснователно владее описаните недвижими имоти, като въпреки отправените покани от страна на ищеца отказва да му предаде доброволно владението върху имотите. Поддържа, че на 18.02.2019 г. на ответницата е била връчена покана, съгласно която последната следвало да предаде на ищеца в срок от три дни владението върху недвижимите имоти, като била определена месечна наемна цена за ползването без основание на апартамент № . в размер на 1450 лв., а на паркомясто №.-в размер на 250 лв., тъй като след изтичането на срока за доброволно изпълнение ответницата се обогатявала неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки 1 разходите от наем. Твърди, че въпреки изложеното, и до момента ответницата владеела процесните недвижими имоти, като отказвала да ги предаде на ищеца. Моли за уважаване на исковете, като претендира и сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че страните нямали сключен граждански брак, но от съвместното им съжителство били родени две деца – Р. О. Й. и Н. О. Й., понастоящем малолетни. Твърди, че процесният апартамент бил собствен на ищеца, където същият живеел заедно с ответницата и двете деца. Твърди, че през май 2018 г. ищецът напуснал апартамента поради влошаване на отношенията между страните, както и тъй като в този период започнал връзка с друга жена, като оставил в апартамента да живее ответницата с двете деца. Поддържа, че достъпът на ответника до жилището не бил ограничен по никакъв начин, същият имал ключове от жилището.

Ответницата нямала друго жилище, като издържала изцяло двете малолетни деца. С оглед интереса на децата продължила да обитава жилището на ищеца. Поддържа, че съгласно решение № 20223489/17.12.2021 г. по гр.д.№54729/2020 г. на СРС, 37 състав, ищецът и ответницата били постигнали споразумение децата да бъдат отглеждани в процесното жилище. Твърди, че ищецът не би могъл да генерира доходи от процесния недвижим имот, след като декларирал намерение да отглежда там децата си.

Поддържа, че ищецът не изпълнявал постигнатото споразумение между страните, като не плащал издръжка на двете малолетни деца. Поддържа, че е започнал нов живот отделно от ответницата и децата си. В случай, че ответницата напуснела жилището след връчената покана, децата реално щели да останат без грижи. Оспорва претенцията като неоснователна и тъй като ответницата не обитавала сама процесното жилище, а с двете малолетни деца. Оспорва и твърденията ищецът да притежава описаното в исковата молба паркомясто, поради което и същият не би могъл да реализира доходи от него, тъй като му било предоставено за ползване от продавача. Оспорва ответницата да е използвала процесното паркомясто по какъвто и да е начин за процесния период.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД:

Като съобрази изложените в исковата молба твърдения, съдът приема, че предявеният от ищеца иск намира правното си основание в чл.59 ал.1 ЗЗД. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, могат да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице.

За основателност на предявения иск ищецът следва да докаже пълно и главно, че е налице обедняване за него, обогатяване за ответницата, както и, че обедняването, респ. обогатяването произтичат от общ факт или група факти, че е собственик на подробно индивидуализираните в исковата молба недвижими имоти и реална част от недвижим имот, че ответницата е ползвала имотите в посочения в исковата молба период, без да има основание за това, както и обедняването си по размер.

В тежест на ответницата е да докаже правоизключващите, правопогасяващите и правопрекратяващите си възражения, както и плащане.

В разпоредбата на чл.59 ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е 2 обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. Задължението по чл.59 ЗЗД произтича от един от основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият да може да се защити – чл.59, ал.2 ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД, включва следните кумулативни елементи:

1/ обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ липса на основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 ЗЗД е само това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на връзка между обогатяването и обедняването.

Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл.

59, ал. 1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот или движими вещи при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице – ТР№82/28.02.1975 г. по т.д.№74/1974 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл са: решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от 02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д.№ 959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г. и други. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползвателя на неговите вещи, се определя от спестения средномесечен пазарен наем, който последният би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК на ВС и последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд.

Между страните не се спори и от представения нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство №45/21.02.2014 г., том I, рег.№1293, н.д.№41/2014 г. по описа на нотариус И. И., рег.

№. при НК и район на действие СРС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №./09.05.2016 г., том ., рег.№., н.д.№291/2016 г. по описа на нотариус Й. Л., рег.№. при НК и район на действие СРС се установява, че ищецът О. Ч.

Й. е придобил правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на район ., гр.София, представляващ апартамент № . на втори жилищен надпартерен етаж на жилищата сграда, находяща се в гр.София, р-н ., ул.. № ., със застроена площ от 121,38 кв.м., ведно с 4,3535% ид.ч. от общите части на сградата, както и 3,7975 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор ., както и 0,123% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор ., като с продаваните идеални части от земята на основание разпределение ползването на дворното място ПИ с идентификатор ., относно ползването за паркиране, на наземните паркоместа в двора на сградата, предвидени по инвестиционен проект, му е било прехвърлено правото да ползва за паркиране наземно паркомясто №. в двора, с площ от 15 кв.м.

Не се спори и от представените по делото доказателства /удостоверение за 3 раждане №********** и удостоверение за раждане №.-л.46 и 47 от делото/ се установява, че ищецът и ответницата са родители на две малолетни дъщери – Р. О. Й., с ЕГН: **********, и Н. О. Й., с ЕГН: **********, като между страните не е сключван граждански брак. Представени са от ответницата с отговора на исковата молба удостоверения за постоянен и настоящ адрес /л. 48-52/, от които се установява, че двете малолетни деца на страните са с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.София, рн ., ул.. № .. Не се спори между страните, че през м. май 2018 г. ищецът е напуснал жилището, находящо се в гр.София, р-н ., ул.. № .. В отговора на исковата молба ответницата изрично признава, че в периода от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. е пребивавала в описания в исковата молба недвижим имот с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на район ., гр.София, представляващ апартамент № . на втори жилищен надпартерен етаж на жилищата сграда, находяща се в гр.София, р-н ., ул.. № ., където от нея са били отглеждани двете малолетни деца на страните. Видно от направеното лично от ищеца О. Ч. Й. в проведеното на 29.06.2022 г. открито съдебно заседание изрично признание, същият не оспорва, че през исковия период от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г. в процесния апартамент ответницата е пребивавала в имота с двете общи деца на страните.

Не се спори и от представеният по делото от ответницата препис от влязло в сила решение №20223489/17.12.2021 г. по гр.д.№ 54729/2020 г. по описа на СРС, III гражданско отделение, 37 състав се установява, че на основание чл.127 СК съдът е одобрил споразумение на родителите за местоживеенето на децата, начина на упражняване на родителските права и контакта с родителите и издръжката, по силата на което родителските права по отношение на малолетните Р. О. Й., с ЕГН:

**********, и Н. О. Й., с ЕГН: **********, да се упражняват съвместно от двамата родители, като са се съгласили местоживеенето на Р. О. Й., с ЕГН: **********, и Н. О.

Й., с ЕГН: **********, да бъде на адрес гр. София, ., с адрес ул.. № . /седем/, ет., ап., където ще бъдат отглеждани и от двамата си родители самостоятелно, без участие на трети лица.

Представена е от ищеца покана за доброволно изпълнение изх.№13792/14.02.2019 г. по описа на ЧСИ В. М. рег.№. при КЧСИ и район на действие СГС, връчена на А. Т. на 18.02.2019 г., с която ищецът е предоставил на ответницата тридневен срок за уговаряне как да предаде на ответника владението върху описания недвижим имот, като при неизпълнение в срока е заявено искане за заплащане на месечна пазарна цена за ползването без основание на апартамент № . в размер на 1450 лв., а за ползването на паркомясто №.-в размер на 250 лв.