Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 30.04.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 896/2019
Вид
Решение № 152
Подписан
30.04.2020
Състав
БОРЯНА КРАСИМИРОВА ГАЩАРОВА, ИРИНА РУМЕНОВА СЛАВЧЕВА, ИВАЙЛО ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 139, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 430 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 430 · Търговски закон
  • чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 55, ал. 2 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152 гр.София, 30.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАЙЛО Г.

БОРЯНА ГАЩАРОВА при участието на секретаря Цветанка

Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр. д. № 896 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9/25.04.2019 г. постановено по гражданско дело № 00077/2018 г. по описа на РС – Етрополе, първоинстанционният съд е отхвърлил предявените, от "О.Ф.Б." ЕАД против И.С.В., искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 2044,95 евро - главница по договор за кредит за текущо потребление с дата 11.03.2008 г. дължими за периода от 30.07.2012 г. до 30.06.2017 г. и сумата от 328,65 евро - предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ за заплащане на сумата от 313,77 евро - представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 30.07.2014 г. до 30.06.2017 г. и иск с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 316,94 евро - обезщетение за забава - наказателна надбавка за периода от 30.07.2014 г. до 30.06.2017 г.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, сега въззивник, в която са изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че предявените искове са неоснователни. Излага подробни доводи обосноваващи тезата, че частичното обезсилване на издаден изпълнителен титул не води до погасяване на задължението на едно от двете солидарно задължени лица (кредитополучател или поръчител) и не влияе правопроменящо върху материалното правоотношение. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от дружеството искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство. Въззиваемият поддържа твърдение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт. Поддържа подадената жалба и не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, не се явява и процесуалния му представител по пълномощие.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, а се установява и от приложени писмени доказателства, че на 11.03.2008 г. между "Б. ДСК" ЕАД (кредитодател) и И.С.В. (кредитополучател) е сключен договор за банков кредит за текущо потребление, по силата на който Б. та е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 3500 евро. В чл. 2 от договора е уговорено, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 46,06 евро, дължими на 30-то число от съответния месец, считано от датата на усвояване на кредита. Съгласно т. 7 от договора, кредитополучателят заплаша лихва формирана на базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора е отразен базов лихвен процент в размер на 5,19% и стандартна надбавка в размер на 4,7 процентни пункта т.е. за ползването на кредитния ресурс е уговорена възнаградителна лихва в размер на 9,90%. Видно от т. 9 от договора, за обезпечение на всички вземания на Б. т,а е учредено поръчителство от Д. Г.

Ц. (л. 8-13 от гр. дело № 332/2017 г.).

По делото са приложени Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ). Съгласно т. 19.1 от тях, при забава в плащането на месечна вноска по кредита, кредитополучателят дължи на Б. та обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 процентни пункта, върху забавената сума. В 19.2 от ОУ е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при допусната забава в плащанията от кредитополучателя над 90 дни, в този случай целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Отразено е, че до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет процентни) пункта. В т. 24 от ОУ е посочено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора (л. 14-15 от гр. дело № 332/2017 г.).

От приложеното ч. гр. дело №

115/2011 г. по описа на РС-Етрополе се установява, че на 28.02.2011 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от "Б. ДСК" ЕАД срещу въззиваемата И.С.В. (кредитополучател) и Д. Г. Ц.

(поръчител), при условията на солидарна отговорност. В т. 14 от депозираното заявление с наименование "Допълнителни изявления и допълнителна информация" е посочено правно основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (л. 2-4 от ч.гр.дело № 115/2011 г.). Заявлението е уважено и е издадена заповед № 78 от 28.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредено, въззиваемата

- И.С.В. (кредитополучател) и Д. Г. Ц. (поръчител) да заплатят солидарно на кредитора сума в размер на 3 266,74 евро, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2011 г. до окончателно изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 1 309,50 евро за периода от 25.08.2010 г. до 24.02.2011 г., както и направени по делото разноски: 227,99 лева – държавна такса и 409,68 лева-юрисконсултско възнаграждение. На същата дата, 28.02.2011 г., е издаден и изпълнителен лист, който е получен от кредитора на 08.04.2011 г.

Образувано е изпълнително дело №

20167930400075 по описа на частен съдебен изпълнител Н. Дангова с рег. № 793 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-София. Съдебният изпълнител е изпратил на въззиваемата покана за доброволно изпълнение с изх. № 06336/13.06.2016 г., изпълнителен лист и уведомление с изх. № 01604/12.02.2016 г. за прехвърляне на вземането по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с приложено уведомление относно сключен договор за покупко-продажба на вземания между "Б. ДСК" ЕАД и "О.Ф.Б." ООД (л.7-10 от ч. гр. д. № 82/2017 г. по описа на СОС). От приложено по делото копие на пощенски плик с клеймо и изявление на въззиваемата, обективирано в частна жалба с вх. № 1200/04.07.2016 г., се установява, че гореизброените документи са получени от нея на 20.06.2016 г.

На 04.07.2016 г. е депозирано възражение от въззиваемата - И.С.В. на основание чл.

414 от ГПК по ч. гр. д. № 115/2011 г.

С определение № 308 по в.ч.гр.д. №

82/2017 г. по описа на Окръжен съд-София, съдът е отменил разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед по чл. 417 от ГПК от 28.02.2011 г. по ч.гр.д. № 115/2011 г. по описа на РС- Етрополе, в частта с която е уважена молбата на заявителя за допускане на незабавно изпълнение на постановената заповед на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК по отношение на длъжника И.С.В. и е обезсилил издадения на 28.02.2011 г. изпълнителен лист по отношение на длъжника-кредитополучател.

От приложени по делото писмени документи, се установява, че на 06.03.2012 г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между "Б. ДСК" ЕАД, като продавач (цедент) и "О.Ф.Б." ЕООД, като купувач (цесионер), с който Б. та е цедирала свои вземания по предоставени потребителски кредити, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите, в това число и процесния договор за потребителски кредит (л. 16-23 и л. 25-27 от гр. д. № 332/2017 г.).

С пълномощно подписано от А.Н. и Д.Н., в качеството им на изпълнителни директори на "Б. ДСК" ЕАД, е упълномощено "О.Ф.Б." ЕООД да уведоми от името на "Б. ДСК" ЕАД всички длъжници (кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземания по кредити, необезпечени с ипотеки, които Б. та е цедирала с договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 06.03.2012 г., между "Б. ДСК" ЕАД (цедент) и "О.Ф.Б." ЕООД (цесионер) за извършената цесия (л. 24 от гр. д. № 332/2017 г.).

В първоинстанционното производство е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че Б. та е превела по сметка на кредитополучателя уговорената заемна сума по кредита. Вещото лице, съгласно поставени му задачи, е посочило, че неизплатената главница, включена в анютентни вноски за периода от 30.07.2012 г. до датата на подаване на исковата молба - 31.07.2017 г., е в размер на 2 061,83 евро и главницата с настъпил падеж след датата на подаване на исковата е в размер на 285,30 евро, възнаградителна лихва в размер на 301,67 евро и наказателна надбавка в размер на 89,42 евро. От заключението се установява, че от 31.07.2009 г. е преустановено плащането на месечните вноски, като общо внесената сума от кредитополучателя е в размер на 743,93 евро (л. 30-43 от гр. д. №77/2018 г.).

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието, и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Основателно е възражението на въззивника, че наличието на влязал в сила съдебен акт между него (като кредитор) и поръчителя по процесния договор за потребителски кредит не води автоматично до неоснователност на предявените искове срещу въззиваемия, който е кредитополучател. Главният длъжник и поръчителят имат самостоятелно материалноправно положение спрямо кредитора (арг. чл.142 и чл.148 ЗЗД), същите не са необходими другари както в исковото производство, така и в заповедното производство и произнасянето на съда по отношение на тях може да е различно. Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Поръчителят обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи, освен, ако не е уговорено друго или друго следва от естеството на дължимата престация. Длъжникът и поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си. Кредиторът може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя, независимо от това дали първо се е обърнал към главния длъжник. Тези характеристики на отговорността на поръчителя – самостоятелност на договорното отношение, солидарност и липса на субсидиарност - обуславят извода, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора. Съгласно т.