Решение № 1071 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100510238 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на А. И. В. срещу решение № 20080871/24.02.2023 г. по гр.д. № 3830/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от Н. С. К. и К. С. К. срещу А. И. В., като последният е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват общите части на сградата, намираща се в гр. София, ул. ****, а именно – достъп до абонатна станция на „Топлофикация“, до входа на избените помещения и централното табло с електромери в сградата, като осигури достъп на ищците до съответните помещения.

Жалбоподателят – А. И. В., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява да е ограничен достъпът до общите части на сградата на ищците, поради което претенцията им е неоснователна.

Счита също така, че не следва да отговаря по делото като ответник в лично качеството, а в качеството на управител на ЕС. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.

Ответниците по жалбата – Н. С. К. и К. С. К., оспорват жалбата, като считат, че 1 първоинстанционното решение е правилно и молят същото да бъде потвърдено.

Претендират разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. С. К. и К. С. К. с искове с правно основание чл. 109 ЗС, предявени срещу А. И. В., за осъждането на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват общите части на сградата, намираща се в гр. София, ул. ****, а именно – достъп до абонатна станция на „Топлофикация“, до входа на избените помещения и централното табло с електромери в сградата, като осигури достъп на ищците до съответните помещения.

Ищците - Н. С. К. и К. С. К., твърдят, че са съсобственици на апартамент, намиращ се в гр. София, ул. ****, ет. 2. Сочат, че сградата се намира в режим на етажна собственост, като ответникът А. И. В. е собственик на апартамент, намиращ се на ет. 1 от същата сграда, а освен това е управител на етажната собственост. В това си качеството, същият държи ключовете от абонатна станция на „Топлофикация“, централното табло с електромери в сградата, както и от вратата, през която се влиза в помещението, в което се намират избените помещения в сградата. Сочат, че ответникът отказва да осигури достъп на ищците до посочените общи части, поради което предявяват описаните по-горе искове с правно основание чл. 109 ЗС.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За основателност на исковете в тежест на ищците е да докажат, че ответникът е извършил посочените в исковата молба действия, чрез които препятства ползване на общите части от сградата, в която се намира собственият им имот, а именно – заключил е абонатна станция на „Топлофикация“, централното табло с електромери в сградата, както и вратата, през която се влиза в помещението, в което се намират избените помещения в сградата, като отказва да осигурява достъп на ищците до съответните помещения.

Не се спори по делото, а и от представените писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.05.1988 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.12.1993 г. по н.д. № 30729/1993 г., се установява, че ищците се явяват съсобственици на апартамент, намиращ се в гр. София, ул. ****, ет. 2.

Не се спори също така, че съгласно нотариален акт № 77/14.04.2020 г. по н.д. № 31/2020 г. по описа на нотариус Р.Е., ответникът А. И. В. е придобил собствеността по 2 отношение на апартамент, намиращ се в същата сграда в гр. София, ул. ****, ет. 1.

Видно от протокол от 16.08.2020 г. от проведено общо събрание на етажните собственици в процесната етажна собственост, ответникът В. е избрана за управител на етажната собственост, което обстоятелство също така не е спорно по делото.

Безспорно е и обстоятелството, че ответникът В., в качеството му на управител на етажната собственост, държи ключовете от абонатна станция и централното табло с електромери в сградата.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

Следователно, вратата към избените помещения, абонатната станция и централното табло с електромери в сградата представляват общи части, като всеки един етажен собственик има право на достъп до тях във връзка с използването на самостоятелния му обект в сградата.

Следва да се установи, дали ответникът е извършил действия, чрез които е ограничил достъпа на ищците до посочените общи части.

В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели – Т.Й.Е. и Ю. С. И. – доведени от ищците, и М.Н.В. и И.н Г.Ф., доведени от ответника. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че абонатната станция и централното табло с електромерите в сградата са заключени, като достъп до същите се осигурява от ответника А. И. В.. Свидетелите Е. и И. сочат, че ответникът В. отказва да предоставя достъп на ищците до посочените общи части, поради което същите са възпрепятствани във връзка с извършване на ремонти по водоснабдителна инсталация, както и по електрическата инсталация на апартамента им, необходимостта от които е била налице. Свидетелят Е. сочи, че периодично извършва ремонтни дейности в имота на ищците, като се е налагало да спира електричеството в имота на ищците, за което му е бил нужен достъп до електрическото табло на сградата, но ответникът, който единствен има ключове от същото, се е държал арогантно и е отказал предоставянето на достъп.

Останалите разпитани свидетели М.Н.В. и И.н Г.Ф., доведени от ответника, не отричат обстоятелството, че само ответникът В. има достъп до процесните инсталации 3 в сградата, но сочат, че същият никога не им е отказвал достъп при нужда.

Свидетелите обаче не са изложили показания във връзка с възприети от тях преки отношения между страните по делото във връзка с фактите, предмет на спора, а доколкото останалите свидетели дават показания, че ответникът е отказвал достъп на ищците до общите за всички съсобственици абонатната станция и централното табло с електромери в сградата, то и настоящият съдебен състав приема за доказано обстоятелството, че исковете по чл. 109 ЗС, касаещи посочените съоръжения в сградата, са основателни и следва да бъдат уважени.

Не така стои въпросът с твърдения от ищците ограничен достъп до общото помещение, в което се намират мазетата на сградата. Съгласно показанията на свидетеля Ю. С. И., предишният домоуправител Н.П. е заключвала вратата, която води до избените помещения, като по този начин е ограничавала достъпа до същите.

Свидетелят И. не сочи към настоящия момент достъпът да е ограничен, като твърди, че общата врата към всички мазета се заключва „от време на време“, без да е конкретизира, че чрез това е възпрепятстван достъпът на ищците. Останалите разпитани свидетели за този факт, а именно - М.Н.В. и И.н Г.Ф., сочат, че вратата към мазетата не се заключва и винаги е отворена. Доколкото посочените свидетели също притежават обекти в сградата, съответно – имат преки наблюдения по отношение на състоянието на общите части, съдът намира за доказано, че достъпът на нито един етажен собственик до помещението, в което се намират мазетата на сградата, не е ограничен от страна на ответника А. И. В..

При посочените мотиви, въззивният съд счита, че решението в частта, с която ответникът е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват общите части на сградата, като осигури достъп до входа на избените помещения, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго решение, с което исковете в посочената част бъдат отхвърлени.

Предвид посочените по-горе съображения, решението в останалата част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищците са присъдени разноски над сумата в размер на 453,33 лв. до сумата в размер на 680 лв.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 213,33 лв. – разноски за въззивната инстанция, както и сумата в размер на 200 лв. – разноски за първоинстанционното производство. В тази връзка следва да се посочи, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника В. за първата инстанция е основателно и 4 същото следва да бъде намалено до минимума, съгласно НМРАВ, действаща към момента на провеждане на устните състезания пред първата инстанция, а именно – 600 лв.

Делото не представлява фактическа и правна сложност пред въззивната инстанция, поради което и разноските за адвокатско възнаграждение на ответниците по жалбата следва да се намалят до минималния размер, съгласно НМРАВ, действаща към момента на провеждане на устните състезания пред въззивната инстанция, а именно 1000 лв., като от посочената сума в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят 666,67 лв. съобразно изхода от обжалването.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20080871/24.02.2023 г. по гр.д. № 3830/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която на основание чл. 109 ЗС А. И. В. е осъден по исковете, предявени от Н. С. К. и К. С. К., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват общите части на сградата, намираща се в гр. София, ул.

****, а именно – достъп до входа на избените помещения в сградата, като осигури достъп на ищците до входа на избените помещения в сградата, както и в частта, с която А. И. В. е осъден да заплати на Н. С. К. и К. С. К. сумата над 453,33 лв. до сумата в размер на 680 лв. – разноски в първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН ********** срещу А. И. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да осигури на ищците достъп до общите части на сградата, намираща се в гр. София, ул. ****, а именно – достъп до входа на избените помещения в сградата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20080871/24.02.2023 г. по гр.д. № 3830/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с която на основание чл. 109 ЗС А. И. В., ЕГН ********** е осъден по исковете, предявени от Н. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********, да осигури на ищците достъп до общите части на сградата, намираща се в гр. София, ул. ****, а именно – достъп до абонатната станция и централното табло с електромерите в сградата.

ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН ********** да заплатят на А. И. В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 213,33 лв.