Решение № 4962 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4962 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110144376 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „М.“ ЕООД (уточнена с молба от 22.10.2025 г. и молба от 09.02.2026 г.) срещу „А.Б.” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4,54 лв. (2,32 евро) с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2025 г., до окончателното плащане, представляваща платени без основание такси по Договор № 503554975, обективирани във фактура № 456173176 за отчетен период 28.08.2022 г. – 27.09.2022 г., за мобилна услуга с № ***. Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника. Сочи, че съгласно приложение № 1 от 03.12.2021 г. е договорил индивидуални цени с мобилния оператор за общо 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди, че с фактура № 456173176 ответникът начислил месечни абонаментни такси (МАТ) за периода 28.08.2022 г. – 27.09.2022 г. за мобилна услуга № *** в размер на 14,85 лв. без ДДС. Твърди, че така начислените такси не отговарят по размер на сключения между страните договор, като посочва, че дължимата сума за този номер и период е 10,51 лв. без ДДС. Твърди, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, поради което счита, че е заплатило без основание сумата в размер на 4,54 лв. с ДДС (разликата между договорените и заплатените размери на МАТ) и същата като платена без основание за това, подлежи на връщане от ответника. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът – „А.Б.” ЕАД, не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

1

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесните суми, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото, в случая – че размерът на начислените такси отговаря на дължимия такъв.

Не е спорно по делото, че между страните е налице сключен договор № 503554975, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца мобилни съобщителни електронни услуги и интернет за мобилен № ***. С протоколно определение от 04.03.2026 г. съдът е обявил за безспорно между страните, а с това и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумите по процесната фактура № 456173176 за мобилна услуга с № *** са заплатени на ответника.

Спорни между страните са въпросите имал ли е ответникът валидно договорно основание за начисляване на сумите за месечни такси, обективирани в процесната фактура, и разполага ли именно ищецът с активна материално правна легитимация да претендира връщане на заплатените в полза на ответника суми.

За отговор на поставените въпроси, съдът съобрази следното:

Установява се от приетите като писмени доказателства по делото документи, че по силата на Договор № 503554975, Приложение № 1 от 03.12.2021 г. (л. 3-5), Допълнително приложение към Приложение № 1 от 03.12.2021 г. (л. 40-гръб, л. 41) и Приложение № 2 от 03.12.2021 г. (л. 52-53), страните са договорили за GSM номер *** тарифен план A1 M клас S и допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo.

Видно от Приложение № 1 от 03.12.2021 г. (л. 3-5), месечната абонаментна такса (МАТ) за договорения тарифен план A1 M клас S с включена отстъпка възлиза на сумата от 6,51 лева без ДДС (л. 3), а МАТ на пакета мобилен интернет 5 GB с включена отстъпка – на 4 лева без ДДС. Следователно, общият размер на МАТ за GSM номер *** възлиза на сумата от 10,51 лева без ДДС.

Установява се от процесната фактура № 456173176 (л. 47-51), че ответникът е начислил на ищеца за GSM номер *** следните месечни такси:

МАТ за тарифен план A1 M клас S в размер 5,51 лева без ДДС с включена отстъпка; месечна такса Business Travel Unlimited в размер 3,79 лева без ДДС с включена отстъпка; пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост в размер 4,33 лева без ДДС с включена отстъпка; плюс 1000 МВ мобилен интернет на максимална скорост в размер 1,22 лева с включена отстъпка.

Общо начислените месечни такси за посочения телефонен номер са в размер 14,85 лева без ДДС т.е. с 4,34 лева без ДДС повече от договорените между страните, съгласно представените приложения от 03.12.2021 г.

Между страните не е налице спор относно дължимостта и стойността на реално предоставените и фактурирани суми за потребление, поради което съдът не обсъжда дължимостта на сумите, начислени във фактурата, за съобщения.

2

Ответникът се позовава на приетото като писмено доказателство по делото Допълнително приложение към Приложение № 1 от 14.10.2019 г. (л.

54) и излага, че от него се установявало, че сумите са начислени правилно.

Видно от посоченото приложение, дори да се приеме за действащо към процесния период, с него е уговорена услуга по тарифен план Business Travel Unlimited (дневен пакет) с дневна такса в размер 3,99 лева без ДДС за телефонни номера, съгласно Приложение 2. Ответникът е представил единствено посоченото по-горе Приложение № 2 от 03.12.2021 г. (л. 52-53), но видно от същото, освен че е от друга дата – 03.12.2021 г., за GSM номер *** е посочен тарифен план A1 M клас S и допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo. По никакъв начин не може да се приеме, че в Приложение № 2 от 03.12.2021 г. са посочени телефонните номера, за които е избран тарифен план Business Travel Unlimited (дневен пакет) с дневна такса в размер 3,99 лева без ДДС по силата на Приложение № 1 от 14.10.2019 г. Обстоятелството, че приложението е с № 2 само по себе си не може да доведе да извода, че имено това е визираното в Приложение № 1 от 14.10.2019 г. Приложение 2. Видно от Приложение № 2 от 03.12.2021 г. то съдържа тарифните планове и пакетите, активирани към тях, като за процесния номер, както беше изложено по-горе, са посочени единствено тарифен план – A1 M клас S, и допълнителен пакет – Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo. Още повече, че тарифен план Business Travel Unlimited (дневен пакет) е с дневна такса в размер 3,99 лева без ДДС, а начислената в процесната фактура такса е за месечна такса Business Travel Unlimited в размер 3,79 лева без ДДС. Не на последно място, електронна услуга за роуминг – Business Travel Unlimited, се добавя към избрания от абоната основен тарифен план, като за целта, както ответникът сам сочи, е необходима заявка, каквато не се установява да е направена за процесния мобилен телефонен номер. Описаната в Допълнително приложение към Приложение № 1 от 14.10.2019 г. услуга е роуминг тарифен план с дневна такса, като е предвидена принципна възможност за ползването на такава услуга, която е ограничена във времето, и се активира при заявка, каквато не се установява да е направена за сочения в исковата молба мобилен номер.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че по делото не се установява наличието на валидно правно основание, по силата на което месечна такса Business Travel Unlimited в размер 3,79 лева без ДДС и такса плюс 1000 МВ мобилен интернет на максимална скорост в размер 1,22 лева без ДДС, да са били дължими от ищеца.

Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по процесната фактура № 456173176, съдът намира, че ищецът е доказал своето обедняване, поради което предявеният иск, заявен за сума в по-нисък размер, а именно 4,54 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 2,32 евро, е изцяло основателен.

По отношение на твърдението на ответника, че процесната сума е заплатена, но не от ищеца, съдът намира следното:

С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал 3 на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.

Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (в този смисъл решения по гр. д. № 1583/2013 г. на ІV г. о., гр. д. № 2656/2016 г. на ІV г. о., гр. д. № 973/2021 г. на ІІІ г. о. ).

В конкретния случай, се установява по делото, че сумата е платена при изначална липса на основание, т.е. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но е спорно дали именно ищецът е заплатил процесната сума. Разпоредбата на чл.

73 ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора в случаите, когато кредиторът няма интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника. Когато естеството на задължението е такова, че може да бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договора intuitu personae, задължението може да бъде изпълнено от трето лице. Тази възможност произтича от същността на изпълнението като осъществяване на дължимия резултат. Изпълнението на чужд дълг чрез трето лице може да се осъществи по няколко начина.

Длъжникът може да упълномощи друго лице да извърши фактическите или правните действия по изпълнението и в този случай третото лице действа от името на длъжника и изпълнява като негов представител. Допустимо е третото лице да изпълни чужд дълг по своя инициатива, без да е упълномощено от длъжника и да изпълни от свое име. За да има погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл. 73 ЗЗД, е необходимо последното да е знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането с желание да освободи длъжника от задължението. Аргументи в тази насока могат да се намерят и в разпоредбата на чл. 56 ЗЗД, уреждаща изпълнението поради грешка. Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора съгласно чл. 74 ЗЗД (Решение № 197 от 7.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1043/2010 г., II т. о., ТК).

С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора, поради това, че същият е удовлетворен, но изпълнението не погасява задължението на длъжника по отношение на третото, изпълнило неговия дълг лице. Това трето лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но тъй като го изпълнява на същото основание, същият има правото да репарира обратно всичко, с което се е обеднило. Това трето лице разполага с обратния иск за 4 връщане на платеното чрез иска за неоснователно обогатяване. Имуществото, което третото лице е престирало вместо длъжника е намалило патримониума му, докато това на длъжника е останало непроменено, т. е. налице е обогатяване под формата на намаляване на пасиви, които той е спестил чрез плащане на дълга му от третото лице, без да е налице основание за това погасяване, т.е. при тази хипотеза в полза на третото лице, а не на длъжника, се поражда право да предяви искове за настъпило неоснователно обогатяване (в този смисъл и Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.).

Следва да се посочи, че видно от Определение № 195 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 727/2010 г., II т. о., ТК, при отговор на въпроса дали в производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се изследва вътрешното отношение между лицето, чието задължение се погасява, и третото лице, изпълнило задължението, съставът на ВКС е посочил, че съдът не е длъжен да изследва наличието и характера на вътрешните отношения между длъжника и реално платилото трето лице, за да установи дали има неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.