Решение № 140 от 27.05.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. гр. Добрич, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500519 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх.рег.№ 1819 от 07.06.2023г. по регистратурата на Районен съд – Каварна, подадена по пощата на 05.06.2023г. от И. И. П. с ЕГН **********, с адрес в Г., ***Б, Ф.-К., ул. „П.К.*** при Т., с адрес в България в с. Е., общ. Ш., ул. „Т.*, и посочен по делото ел.адрес ***, срещу решение № 58 от 19.05.2023г. по гр.д.№ 212/2022г. по описа на Районен съд – Каварна, с което въззивникът е осъден да плати на Д. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.

Д.В.****, сумата от 5919,60 лв., представляваща общо дължима сума по четири договора за правна защита и споразумения, и заплатени държавни такси, от които: 500 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г. и споразумение към него; 300 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020г. и споразумение към него; 4000,00 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г. и споразумение към него; 1000 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г. и споразумение към него; 94,60 лв., представляваща заплатена такса по изпълнително дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. с рег. № *** на КЧСИ и сумата от 25 лв., представляваща платена държавна такса по в.гр.д. № 586/2020г. по описа на ОС – Добрич, ведно със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2022г., до окончателното 1 погасяване на задължението.

В жалбата си въззивникът И. И. П. излага, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Настоява за прекратяване на съдебното производство поради липса на международна компетентност на българския съд, тъй като от 2015г. живее в Г., евентуално за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Твърди, че не е получил призовка за делото пред районния съд. След като установил при справка в Окръжен съд – Добрич, че му е предоставена правна помощ, извършил няколкократно справки по телефона в Районен съд – Каварна, но не бил уведомен да му е назначен адвокат. На 02.05.2023г. посетил съда и му било съобщено, че делото е приключило и се чака решение. Свързал се с назначения му адвокат, но той заявил, че не е длъжен да го уведомява за делото. Твърди, че защитата от особения представител не е проведена в негов интерес, не са му били обяснени правата и задълженията; че е инвалид 100% с психически проблеми.

Изтъква, че не е бил призован на посочения от него адрес в Г., поради което не могъл да упражни правата си по договор за застраховка, че докладчикът по делото е следвало да се отведе от разглеждането му, защото е разгледал друго дело с негово участие, по което били допуснати процесуални нарушения. С жалбата си И. И. П. е оспорил подписите си на представените от ищеца договори, разписки и споразумения и е поискал да му се даде възможност да се защити по предявените срещу него искове. Допълнително в писмената защита е наведен довод, че исковата молба е нередовна, тъй като е насочена срещу И. И., докато неговите имена са И. П..

Въззиваемата страна Д. И. Д. е представил отговор на жалбата. Счита решението за законосъобразно, а въззивната жалба срещу него, по изложените от насрещната страна доводи, за неоснователна. Възражението за некомпетентност на КРС за неоснователно, тъй като въззивникът има постоянен и настоящ адрес в с. Е., общ. Ш., обл. Д.Т.*, а от справка за регистрираните преминавания през ГКПП на страната ставало ясно, че той няма постоянно местоживеене в Г., като изтъква и, че всеки депозиран от ответника документ по гр.д. № 212/2022 г. по описа на PC - Каварна е подаден лично от него по пощата с посочен адрес в Г. и пощенско клеймо от пощенската станция в град Ш.. Делото било разгледано по правилата на местната и родовата подсъдност. Намира за неоснователно оплакването на въззивника, че не му е дадена възможност да подаде отговор на исковата молба. Той бил получил исковата молба, след което депозирал няколко молби, но не поискал продължаване на срока за подаване на отговор. Имал е възможност да се свърже с назначения му особен представител, но е решил да направи това едва след приключването на първоинстанционното производство и това не може да обоснове извод, че му е нарушено правото на защита. Намира за несвоевременно и неоснователно възражението, че съдия докладчикът по делото е трябвало да си направи отвод. Счита за преклудирано направеното във въззивната жалба оспорване автентичността 2 на представените с исковата молба документи.

Жалбата е подадена от страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за нея решение, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 23.05.2023г. и край 06.06.2023г.) - изпратена е по пощата на 05.06.2023г., и е допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните в двете инстанции доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК провери обжалваното решение, като приема за установено следното:

Съдебното производство е образувано по повод искова молба, подадена от Д. И. Д., с която срещу И. П. И. ЕГН **********, живущ в с. Е., общ. Ш., ул. ***, са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 5 919,60 лева, съставляваща сбор от следните вземания: 500 лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г. и споразумение към него; 300 лв. – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020г. и споразумение към него; 4000 лв. – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021г. и споразумение към него; 1000 лв. – възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г. и споразумение към него; 94,60 лв. - платена от ищеца и дължима от ответника такса по изпълнително дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. с рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС – Добрич; 25 лв. - платена от ищеца и дължима от ответника държавна такса по образувано в.гр.д. № 586/2020г. по описа на ОС – Добрич, ведно със законната лихва върху общата сума от 5 919,60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Исковете са основани на обосноваващи възникването на претендираните вземания обстоятелства за сключени между ищеца в качеството му на адвокат и ответника четири договора за правна защита и съдействие за процесуално представителство, с уговорено възнаграждение, осъществяване на процесуалната защита и незплащане на дължимото възнаграждение. Конкретно: на 27.07.2020г. бил сключен договор за представителство по в.гр.д. № 294/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.; на 20.03.2020г. бил сключен договор за представителство по в.гр.д. № 586/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.; на 23.09.2020г. бил сключен договор за представителство по т.д. № 135/2020г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв.; на 17.05.2022г. бил сключен договор за представителство по изп.д. № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. с рег. № ***, с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. След сключването на всеки от договорите и на същите дати били подписани споразумения, по силата на които ищецът е върнал дължимото му се възнаграждение, като между страните било уговорено същите да бъдат изплатени след 3 приключване на конкретния спор във всички съдебни инстанции.

Процесуалното представителство било извършено от ищеца съгласно дадените му пълномощия, като по всички дела били постановени влезли в сила съдебни актове. Освен това по образуваните дела ищецът заплатил от името на ответника: 94,60 лв. такса по изпълнително дело № 330/2022г. по описа на ЧСИ Н.Н. и 25 лв. държавна такса по образувано в.гр.д. № 586/2020г. по описа на Окръжен съд – Добрич. След влизане в сила на решението по в.т.д. № 341/2021г. по описа на Апелативен съд - Варна и издаване на изпълнителен лист № 41/30.03.2022г. в полза на ответника страните постигнали уговорка ответникът да изплати дължими суми на ищеца след събирането на сумите по изпълнителния лист, като плащането бъде извършено чрез прихващане, когато паричните средства постъпят в клиентската сметка по чл. 39, ал. 1 от ЗА. Въпреки тази договорка, на 30.05.2022 г. ответникът подал молба по ИД № 330/2022г., с която поискал съдебният изпълнител да приеме, че той желае да прекрати действията на адвокат Д. Д. по изпълнителното производство и събраните парични средства да бъдат изплатени по личната му банкова сметка. В разговори ответникът отказал да плати на ищеца дължимите суми по сключените договори, както и платените държавни такси.

Ответникът е получил съобщението по чл. 131 от ГПК на 08.07.2022г. и на 05.08.2022г. е изпратил по пощата молба, заведена с вх.№ 2332/10.08.2022г., за предоставяне на правна помощ. Молбата е уважена с определение № 179/07.03.2023г. по в.ч.гр.д.№ 130/2023г. по описа на Окръжен съд – Добрич и с определение № 123/17.03.2023г. районният съд е назначил особен представител на ответника. Ответникът е бил уведомен по чл. 56, ал. 2 от ГПК и е бил призован за явяване в насроченото за 19.04.2023г. открито заседание чрез особения си представител с получена от него на 22.03.2023г. призовка. В заседанието ответникът не е взел лично участие, особеният му представител е оспорил исковете като недоказани, след събиране на допуснатите доказателства съдът е дал ход на устните състезания и като приел делото за изяснено, пристъпил към постановяване на решението си.

Обосновани са наведените в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следствие на които е било нарушено правото на ищеца на участие в първоинстанционното производство и поради това той не е могъл да заяви възраженията и оспорванията си пред първата инстанция. Ответникът е поискал предоставяне на правна помощ преди изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба. С подаването на молбата за предоставяне на правна помощ се прекъсва и спира течението на процесуалните срокове, какъвто е и този по чл. 131, ал. 1 от ГПК (в този смисъл решение № 257/24.09.2013г. по гр.д.№ 7/2013г., ІV г.о.; определение № 173/12.04.2013г. по г.гр.д.№ 1987/2013г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 424/23.09.2015г. по ч.гр.д.№ 3721/2015г. на ВКС, І г.о. и други). След назначаване на особения представител на ответника съдът е 4 следвало да му връчи препис от исковата молба и приложенията и да даде нов едномесечен срок за подаване на отговор. Като това не е сторено, възраженията на ответника срещу иска и оспорването на документите, представени с исковата молба, са допустимо заявени във въззивната жалба и подлежат на разглеждане от въззивния съд (така т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК).

Вярно е посоченото от ответника, че в исковата молба имената му са посочени като И. П. И., докато според извършената справка в НБД те са И. И.

П., но индивидуализацията на ответника е достатъчно ясно определена от неговия единен граждански номер и адрес, тя е и отстранена с подадена писмена молба вх.№ 766/07.03.2023г., указваща верните имена на ответника И. И. П., като разминаването в бащиното и фамилното име не се е отразило нито в изпращаните съобщения и призовки, нито в съдебното решение – в него те са посочени според данните в НБД. Неяснота относно лицето, срещу което исковете са предявени, няма.

С молба вх.№ 2332/10.08.2022г. за предоставяне на правна помощ ответникът изрично е поискал съдебните книжа да му бъдат изпращани и на адреса в с. Е.. При посочен от ответника адрес в страната, на който и реално книжата са получавани от него, съдът не е допуснал процесуален пропуск при връчване на съобщенията и призовките. Само призовка от 16.12.2022г. е върната невръчена с отбелязване, че лицето в момента живее в Г., като в този случай съдебните книжа са изпратени на ответника и получени от него на посочения в цитираната молба адрес на електронна поща.