Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 31.03.2023, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 1351/2022
Вид
Решение № 131
Подписан
31.03.2023
В сила
29.06.2023
Състав
Андрей Живков Дечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. В., 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320201351 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. Ц. М., ЕГН : **********, адрес :гр. П., обл. П., ул. „К.“, № 21, вх. „В“, ет. 2, ап. 9, против Наказателно постановление № 26-0000499 от 15.11.2022г. на Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози – „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа 1 обстановка:

На 01.11.2022 г. около 09.13 часа в гр. В., пред ТЕЦ – В., по чл. път Е79 на км 13+300 в посока Дунав мост II, жалбоподателят извършвал междуналроден превоз на товари, видно от ЧМР от 31.10.2022г. със заверено копие на лиценз на ЕО № 172430001 с товарен автомобил ДАФ с рег. № ЕН 1660КМ, собственост на Сожелиз България ЕООД – клон П. и полуремарке с рег. № ЕН0413ЕА, собственост на фирма „МПП БГ“ ЕООД, като при проверката от контролен орган на РД „Автомобилна администрация“ –В., а именно свидетеля Б. В. – инспектор към РД „АА“ – В., се установило нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, изразяващо се в извършване на превоз, като в момента на проверката в управляваното МПС при водача не се е намирало заверено копие на договор за наем или лизинг на товарния автомобил, който не е собственост на превозвача.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля Б. Н. В. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно 2 индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата и с.з. възражение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на нарушителя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. В случая приетата за нарушена разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. изисква в превозното средство да се намира заверено (не нотариално) копие на договор за наем или за лизинг на същото, какъвто не е представен при извършената проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП отговорността за това нарушение е на водача на превозното средство, какъвто безспорно е бил жалбоподателят. Като такъв той е длъжен да притежава и да носи изискуемите от закона документи, в това число и заверено копие от договор за наем или лизинг на превозното средство. При установеност на такъв договор приложената санкционна норма предвижда наказание именно при липсата му в превозното средство. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата и в с.з., че водачът не е отговорен за превозните документи на превозвача и осъществяваната от него транспортна дейност.

Именно негова е отговорността за липса на изискуемите от закона документи при извършване на превоза. В тази насока е и Решение № 45/22.02.2023 г. по КАНД № 22 по описа за 2023г. на Административен съд – В..

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на 3 чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000499 от 15.11.2022г. на Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя С. Ц. М., ЕГН :

**********, адрес :гр. П., обл. П., ул. „К.“, № 21, вх. „В“, ет. 2, ап. 9, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози – „Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4