Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3877 от 04.10.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5075/2024
Вид
Решение № 3877
Подписан
04.10.2024
В сила
04.10.2024
Състав
Анета Александрова Трайкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3877 гр. Пловдив, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330105075 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. Г. В., ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ АД, с която е предявен иск за признаване за установено, че договор за потребителски кредит №********** г. е недействителен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, вр. с чл.10, ал. 1, 2 ЗПК и 11, ал.1, т.9, 10 и т.11 ЗПК.

В исковата молба се излага, че на 19.01.2023г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №********** по силата на който е получил в собственост сумата от 10000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.11 % и ГПР в размер на 48.06%. Общата дължима сума по Договора възлизала на 19756.16 лв., която сума била разсрочена на 45 погасителни месечни всяка в размер на 439.02 лв. Процесният договор за потребителски кредит и приложенията към него били изписани с шрифт по малък от 12, което по силата на чл. 22 от ЗПК било предпоставка договорът да се счита за недействителен. Наведени са и твърдения за наличие на неравноправни/нищожни клаузи водещи до недействителност на процесния договор за потребителски кредит; нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като представеният в Договора за кредит погасителен план не отговаря на изискванията на ЗПК - липсва разпределение на вноските между различните неизплатени суми; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПР - неясно представяне на ГПР, липса на методика за изчисляване на ГПР и конкретните разходи включени в ГПР и нарушение на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК - липсва яснота на представяне на лихвения процент;

От ответника е постъпил писмен отговор. Оспорва да са налице твърдените от ищеца пороци и нарушения на императивни правни разпоредби. Казва се, че в процесния договор била посочена общата дължима сума о т потребителя, а именно 19 756,16 лева, а в чл. 11 са били описани условията за издължаване на кредита - на 44 1 равни месечни вноски, всяка в размер на 439,02 лева и една изравнителна в размер на 439,28 лева, всичко подробно изложено в погасителен план посочен в същата разпоредба. Счита, че договорът е разписан по ясен и разбираем начин според изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК и е изготвен в един шрифт Ariel Narrow, с еднакъв размер 12. Осве това погасителният план, предоставен на ищеца в чл. 11 от Договора за кредит, бил съставен съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Лихвения процент бил фиксиран, поради което изискването за „последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването“ е неприложимо. Допълнително в погасителния план били посочени компонентите на вноската - главница и лихва. Също така неверни били твърденията на ищеца, че във вноската не била показана застраховката, тъй като по процесния договор няма сключена застраховка. В конкретния случай при кандидатстването си за кредит Потребителят изрично заявил волята си, че не желае сключването на застраховка, като това било отразено в т. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърдението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК също било несъстоятелно, защото посоченият в договора ГЛП е фиксиран и не е обвързан с референтни лихвени проценти, нито са уговорени обстоятелства, при които се прилагат различни лихвени проценти. Определеният в договора ГЛП в размер на 41,11 %, се изчислявал ежемесечно върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Лихвеният процент на ден се изчислявал като 1/360 част от ГЛП. Посочва се, че към момента на сключване на процесния договор и към настоящия момент съществувала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, която точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаградителната лихва бил компонент от ГПР като размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 48.06 % , което било в границите на допустимия максимум определен от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК пет пъти размера на законната лихва.

Неоснователно било твърдението за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно че в договора за кредит не били показани разходите, включени в ГПР, както и методологията за изчисляването му. Сочи, че единственият разход включен при изчисляването на ГПР на процесния договор е уговорения ГЛП 41.11%. В договора нямало уговорени други разходи - такси, комисионни, застраховки, гаранции или др. подобни. Освен това банката нямала задължения да представя на потребителя методологията за изчисляване на ГПР.

Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №***** г., сключен между страните по делото, ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 10 000 лв., без застраховка, който е следвало да се върне разсрочено на 45 равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора.

Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 41,11 % и годишен процент на 2 разходите 48.06 %. Посочена е обща дължима сума по договора в размер на 19756,16 лв.

По своята правна същност договорът, сключен между страните, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП). Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Съдът намира, че не е налице твърдяното от ответника нарушение на чл.10,ал. 1 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по- малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Идеята на законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Представеният по делото договор с инкорпорирания в него погасителен план и СЕФ и са изписани на с букви от безсерифен шрифт – sans serif font, подобен на семейство шрифтовe Arial Narrow с големина 12 пункта, като това обстоятелство се потвърждава от заключението по съдебно-техническата експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съдът намира, че при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Що се отнася до общите услови, следва да се отбележи, че договорът не е сключен при общи условия по смисъла на член 16 ЗЗД, а представените ОУ касаят предоставянето на платежни услуги, свързани с открИ.ето на платежните сметки и и предоставените от банката платежни услуги, така че ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че ОУ са с шрифт под 12.

Що се отнася до твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК, а именно липсата на погасителен план, съдът намира същото за неоснователно, доколкото видно от съдържанието на оспорения и прибожен по делото договор се установява тъкмо обратното – такъв да е инкорпориран в т. 11.2 от същия. В чл. 10, пар. 2, б. „з“ от директива 87/102/ЕИО на Съвета е предвидено, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от чл. 10, 3 пар. 2, б. „и“ и пар. 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя (което може да бъде направено през целия срок на действие на договора) кредитодателят е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. Съгласно съдебната практика по приложение на директива 87/102/ЕИО на Съвета не е необходимо договорът за кредит да съдържа извлечение под формата на погасителен план. Такова изискване не е предвидено и в националната правна уредба, доколкото чл. 11, ал. 3 разяснява ал. 1, т. 12, в смисъл, че кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Подробно извлечение, съдържащо информация по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, в това число какъв размер от главницата и лихвата се погасява, както и техният остатъчен размер кредитодателят е длъжен да предостави на потребителя само при поискване.

В конкретния случай се касае за равни месечни вноски на определена дата и погасителен план по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, включващ всяка една погасителна вноска с нейния размер и падеж, е инкорпориран в самия договор, а в чл.

12 от договора изрично е посочено правото на потребителя да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и че планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.

Уговорената в договора лихва е с фиксиран процент и не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Такова изискване съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е поставено само при различни лихвени проценти за целите на погасяването, какъвто настоящият случай не е. На следващо място, видно от клаузите на договора е, че е предвидено заплащане на годишна възнаградителна лихва в размер на 41,11 %. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че няма пречка страните по договора да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Понастоящем не е регламентирано в нашето законодателство максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10, ал. 2 ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната, тоест няма повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите. В случая е приложим специалния закон ЗПК, който въвежда ГПР като специален критерий измерващ финансовата тежест, като част от този ГПР е и възнаградителната лихва, която е единственият компонент в ГПР, съгласно подписания между страните договор. Дори и да се приеме 4 нищожност на клаузата за възнаградитеолна лихва това не води автоматично до нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без тази клауза.

С оглед изложеното по-горе искът се явява неоснователен и затова се отхвърля.

По разноските.

С оглед изхода от спора право на разноски има ответникът.

Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ответника в минималния размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 НЗПП с оглед вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител – подаване на искова молба и писмени молби, както и конкретната липса на фактическа и правна сложност на делото - 100 лв. за исковото производство.