Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 517 от 30.05.2019, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 411/2019
Вид
Решение № 517
Подписан
30.05.2019
В сила
14.02.2020
Състав
ДИМИТЪР ПЕТКОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

517/30.5.2019г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров при секретаря Татяна Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 411/2019г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.Р.М., чрез процесуален представител адв. П.от АК Шумен, срещу Д.А.М., с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права на ищцата по отношение на малолетното им дете; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез майката в размер на 200 лв. с падеж първо число на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2019 г.. От ответника са предявени насрещни искове със същото правно основание, като искът, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, срещу майката е предявен за размера на издръжка от 150 лв..

Ищцата твърди, че от лятото на 2013 г. с ответника живели на семейни начала в с. М., общ. Шумен, в жилище собственост на родителите му. От съвместното съжителство имали родено едно дете на 4 год. и 7 месеца. В началото на съвместния им живот отношенията се развивали нормално, но след сватбеното тържество ответникът започнал да вдига скандали по всякакъв повод - за домакинската работа, която вършела, че не била забременяла веднага. Започнал често да употребява алкохол, след което следвали и шамари. Още докато била бременна я изгонил от семейното жилище. След раждането на детето им започнал все повече да отсъства от вкъщи, да играе карти и да пие с приятели до полунощ.

Започнал да се държи грубо с нея - псувни, ритници, хвърлял предмети по нея, заплашвал я с нож. Неведнъж я е гонил с детето, като след това ги прибирал отново. Не й разрешавал да работи. За кратко време бил в чужбина. В началото на 2018 г. се завърнал и скандалите започнали отново. Появила се болезнена ревност, съмнения, че има извънбрачна връзка. Пред детето я биел и наричал „к...ва”. Ответникът започнал работа в гр. Шумен, но въпреки ангажираността му, скандалите и побоите се спирали, както и употребата на алкохол. Неведнъж ходила на работа с посинени очи и с белези от душене. След поредния скандал и побой на 29.01.2019 г. в присъствие на брат заплашил, че ще я убие и ще запали цялото семейство. Последвало поредното изгонване, при което ищцата напуснала семейното жилище, но ответникът не позволил да вземе детето. След раздялата им ищцата се установила да живее в село Друмево заедно със своята майка и братята си.

Въпреки положените от нея усилия за заздравяване на връзката, проведените многократни разговори във връзка с отношенията им, намира, че съжителстването им е лишено от смисъл. Моли упражняването на родителските права по отношение на детето Денис, да се предоставят на нея, като местоживеенето бъде при нея. Предлага на ответника да бъде определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. и петнадесет дни през лятото, когато не е в платен годишен отпуск. Ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв., чрез майката, по банков път, считано от датата на завеждане на иска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи. Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че ищцата страда от епилепсия, изпадала в пристъпи и получавала припадъци. Налагало се да й се оказва помощ и е викал линейка. Твърди, че винаги се е грижил детето и се е старал то да не става свидетел на случващото се с майка му, за да не се плаши и травмира от състоянията, в които изпадала. Твърди, че е добър и грижовен родител и притежавал необходимия родителски капацитет да се грижи за детето. Живеел в много добри битови условия и получавал достатъчно доходи, за да осигури добър живот на детето. Предявява насрещни искове за постановяване на решение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. Моли да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при бащата, както и да му бъдат предоставени родителските права за упражняване на него; на майката да бъде определен режим на лични контакти с детет както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 09 часа в събота до 18,00 часа в неделя, в дома на бащата, както и 10/десет/ дни през лятото; да бъде определена месечна издръжка за детето, платима от майката в размер на 150 лева, чрез бащата, считано от датата на предявяване на иска, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася сумата, като при неплащане в срок да се дължи законна лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини свързани с изменение или прекратяване правото на издръжка. Претендира разноски.

Ответницата по насрещни искове изразява становище за неоснователност на същите. Твърди, че след завеждане на исковата молба променила настоящия си адрес, като жилището, което обитава в момента разполагало с необходимите битови условия да полага грижи за детето, както и че реализира доходи, с които може да се грижи за детето.

С определение чл. 323, ал. 2 ГПК съдът е постановил привременни мерки като е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата и е определил местоживеенето му на адреса на бащата. Определен е режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване. Майката е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба, отговора, насрещния иск и отговора на насрещния иск.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете: Д.Д.А., роден на *** г.

/удостоверение за раждане л. 5/. Детето посещава детска градина «Чучулига» в гр. Шумен /служебна бележка л. 7/.

От приетият по делото Социален доклад /л. 112/ се установява, че в момента основните грижи за детето полага бащата, който задоволява потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри жилищни и битови условия. При отглеждането на детето е подпомаган от родителите си.

Майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето.

Живее в жилище на роднини в гр. Ш., ***, където хигиенно - битовите условия са много добри. Заключението в социалния доклад е, че както майката така и бащата осъзнават своите задължения и отговорности като родители за задоволяване на базисните и емоционални потребности на детето си. Двамата са привързани към детето си и желаят да полагат грижи за него. В интерес на детето е да поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на психически и емоционално стабилна личност.

Социалният работник изготвил доклада, счита че за детето се полагат необходимите грижи в дома на бащата и се задоволяват потребностите му. Двамата родители притежават необходимите жилищни условия за отглеждане на детето и реализират трудови доходи, необходими за задоволяване на потребностите на детето. Имат подкрепата на близките си в грижите за детето.

От допуснатата и приета по делото съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице д-р Т., се установява, че А. страда от редки, големи епилептични припадъци, като в начало епилептичния пароксизъм е предхождан от аура /шум в ушите и усещане за „подкосяване на краката”/, което позволява на освидетелстваната да предприеме защитни действия и да предотврати наранявания.

Епилептичното заболяване, протичащо под добър медикаментозен контрол не е нарушило способностите на А. за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на факти от обективната действителност и не повлиява поведението й. В този смисъл заключението на вещото лице е, че опасността от пристъпи, поставящи освидетелстваната в безпомощно и рисково състояние са минимални, като същата има способности да полага адекватни и надеждни грижи за детето си.

От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 7452/30.04.2019 г. /л. 114/, се установява, че в периода от една година назад ищцата е осигурявана върху доход от 515 лв., а ответника - върху доход 914 лв.

От свидетелските показания на В. В., без родство със страните, се установява, че ищцата се справя добре с трудовите си задължения, за което свидетелката има преки впечатления. От ищцата знаела, че ответникът често употребявал алкохол и нанасял побои - виждала е А. със синини, като това било причината да напусне семейното жилище. Знае за заболяването на ищцата, но на работното място не е получавала припадъци или да е имала оплаквания. Споделяла й че желае да се грижи за детето.

От показанията на свидетеля

М., брат на ищцата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че ищцата напуснала семейното жилище поради честата злоупотреба с алкохол и побои от страна на ответника. Присъствал е лично на физическо насилие от страна на ответника към ищцата. След като напуснала семейното жилище психическия тормоз от страна на ответника продължил. Според показанията на свидетеля Д. С., познат на ответника, страните били много хубаво семейство. Твърди, че не бил свидетел на скандали и разправии. Детето било по-привързано към бащата, тъй като от неговото раждане то живеело в неговия дом, а бащата го водел и връщал от детска градина. Бащата бил подпомаган в отглеждането на детето от своите родители. Свидетелката Рачева, майка на ответника, чиито показания съдът кредитира при условията на чл.

172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, твърди, че проблеми между страните не е имало, както и че ищцата доброволно напуснала семейното жилище, като е оставила детето на бащата.

Предвид задължителните указания дадени с ППВС №

1/12.XI.1974 г., ГД № 3/74 г., т. 1, съдът допусна изслушване на родителите по въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между детето и родителят, който няма да ги упражнява. Ищцата поддържа становището на процесуалния си представител и изразява желание да полага грижи за детето. Съгласна е режимът на лични контакти на детето с бащата да бъде разширен. Ответника също желае да упражнява родителските права върху детето, като смята, че е по-добрия родител.

Моли режима на лични контакти на детето с майата да бъде разширен.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.