Решение № 2749 от 07.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100504528 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Л. В. Р. срещу действията на ЧСИ М.Б. по изп. дело № 20258380400995 с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, изразяващи се в насочване на изпълнението върху собствения на длъжника недвижим имот, представляващ ателие, находящо се на II подпокривен етаж и състоящо се от антре, три стаи, тоалетна, баня с тоалетна и тераса, което имущество длъжникът смята за несеквестируемо. Поддържа, че този имот е единствено за него и семейството му семейно жилище, а съгласно §5, т.29 и т.29а от ДР на ЗУТ „ателието“ се приравнява на ,,жилище“ по повод определяне предназначението на сграда, в която са изградени.

Иска от съда да отмени действията на съдебния изпълнител, представляващи принудително изпълнение върху несеквестируемия имот.

По делото е постъпила и жалба от длъжника Л. В. Р., с която се прави възражение за прекомерност на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, като се иска същите да бъдат намалени до размера от 200 лв., а при условията на евентуалност - ако адвокатът е извършвал процесуално представителство при определени изпълнителни действия, да бъдат в размер от 12 000 лева, съгласно минимума по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД, депозира писмено възражение, с което излага доводите си за неоснователност на всяка от двете жалби на длъжника.

1

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ М.Б. твърди, че жалбите са допустими, но неоснователни. Поддържа, че видно от протокола опис и оценката по изпълнителното дело имотът върху който е насочено изпълнението е със статут „ателие”, което според разпоредбата на чл. 38. ал. 1 от ЗУТ представлява помещение за извършване на индивидуална творческа дейност, поради което за същият не важи забраната на чл. 444. т. 7 от ГПК. Сочи, че с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е определен минимумът на адвокатския хонорар, но в същата не е определена горна граница, а видно от представените по изпълнителното дело писмени доказателства, взискателят е сключил договор за правна защита и съдействие и е заплатил договорения адвокатски хонорар по този договор в размер на 60,000.00 лв. Изложил е хронология на предприетите действия по изпълнението и е представил копие на цялото изпълнително дело.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20258380400995 на ЧСИ М.Б. се установява, че то е образувано по молба от 24.01.2025г. с вх. № 04996 при ЧСИ М.Б., изходяща от взискателя „ГРАНД КЪМПАНИ“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2025г., издаден по гр.д. № 122/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 21 състав. Производството по изп. дело е срещу Л. В. Р. за заплащане на следното парично задължение, а именно: олихвяема сума за главница в размер на 750 000.00 лв., ведно със законовата лихва от 31.10.2023г., която е 149 102.39 лв., неолихвяема сума за законна лихва за забава в размер на 143 701.25 лв., неолихвяема сума за разноски в арбитражното производство в размер на 32 780.00 лв., неолихвяема сума за държавна такса в размер на 1 852.96 лв., неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в производство по издаване на изп. лист в размер на 9 800.00 лв. и неолихвяема сума за авансови такси в размер на 240.00 лв. дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 05739/24.01.2025 г., е редовно връчена на длъжника на 25.02.2025 г., а с молба с вх.№ 04997/24.01.2025 г. по искане на взискателя е извършена справка в НБД „Население“ и справка в МВР-КАТ. С молба с вх.№ 04998/24.01.2025 г. е поискано налагане на възбрана на недвижим имот с административен адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, ул. **** и недвижим имот с адрес гр. София, бул. ****, като същите са възбранени с искане за вписване на възбрана с изх. № 5747/24.01.2025 г.

На 24.01.2025 г. по изпълнителното дело са наложени запори на дружествени дялове на длъжника в конкретни фирми. Със запорни съобщения от 27.01.2025 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в „УннКредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД. С молба с вх.№ 05167/27.01.2025 г. взискателят е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 60 000.00 лв., като същите са приети с постановление за разноски от 27.01.2025 г.

Длъжникът е уведомен за приетите разноски със съобщение с изх. № 05920/27.01.2025 г., същото редовно връчено на 25.02.2025 г. С молба с вх.№ 05320/27.01.2025 г. взискателят е поискал налагане на запор на вземанията на длъжника в конкретни фирми, като същите са наложени със запорни съобщения.

С молба с вх.№ 05409/28.01.2025 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис, оценка и публична продан на възбранените по делото недвижими имоти. С последваща молба от 29.01.2025 г. е направено искане за налагане на запор на всички вземания на длъжника от Рене Розенберг в качеството му на трето задължено лице.

Запорът е наложен със запорно съобшение с изх.№ 07282/30.01.2025 г. С молба с вх.№ 06202/30.01.2025 г. процесуалният представител е поискал издаване на Постановление 2 за овластяване по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване на посочени дружества.

Постановленията за овластяване по чл. 517. ал. 4 от ГПК са издадени на 31.01.2025 г.

С Уведомление за опис на недвижимо имущество с изх.№ 13847/26.02.2025 г. длъжникът е уведомен за насрочен на 17.03.2025 г. опис на недвижимо имущество.

Уведомлението е редовно връчено на 27.02.2025г.

На 05.03.2025 г. пред ЧСИ М.Б. са постъпили разглежданите жалба с вх.№ 12843/05.03.2025 г. и жалба с вх.№ 12844/05.03.2025 г.

Пред съда е представено становище от 23.04.2025г., с което длъжникът представя вписано саморъчно завещание, протокол за обявяването му и удостоверение за обявяване на саморъчно завещание. Вписването е извършено на 16.04.2025г. в Службата по вписванията в гр. София.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

1.По жалбата с вх.№ 12843/05.03.2025 г. срещу насочването на изпълнението срещу имущество, което жалбоподателят счита за несеквестируемо:

Съдът приема, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е внесена държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесният недвижим имот – ателие № 6, който е предмет на изпълнението, е самостоятелен обект на право на собственост с предназначение „ателие”, което е видно от описанието му в документа за собственост.

Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху такива вещи е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. В случая длъжникът се е възползвал от правото си да обжалва насочването на изпълнението върху имот, който счита за несеквестируем.

3

Несеквистируемостта е уредена като изключение, съобразно чл. 444, чл. 446 и чл. 446а от ГПК (само в изрично предвидените в закон случаи), доколкото принципът, установен в чл. 133 от ЗЗД и чл. 442 от ГПК е, че длъжникът отговаря за своите задължения с цялото си имущество. Въведената изрична забрана да се насочва изпълнението върху определени права на длъжника е свързана със защита на обществения интерес да се запазят определени имуществени права, които са необходими за нормалното съществуване на длъжника и неговото семейство. Във всички предвидени случаи на несеквестируемост законът има за цел длъжникът и неговото семейство да разполагат с една определена част от вещите и вземанията си, която задоволява основните човешки потребности.

Така въведеното изключение от общия принцип, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му, следва да се прилага стриктно и не подлежи на разширително тълкуване. В настоящия случай следва да бъде даден отговор отговаря ли имотът, върху който е насочено изпълнението по процесното изпълнителни дело, на горепосочените изисквания. В дадената в §5, т. 30 от ДР на ЗУТ легална дефиниция, „жилище“ е определено като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно чл. 108, ал. 1 и чл. 110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3 от 2004 г.), жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели, като всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Легалното определение на съдържание в понятието „жилище“ предполага, че за да се приеме, че е налице предвиденото в чл. 444, т. 7 от ГПК изключение, то недвижимият имот следва да съответства обективно на предвидените в нормативните актове строително-технически норми и характеристики, позволяващи този имот да задоволи пълноценно жилищните нужди на обитаващите го лица, а не само фактически да се ползва за задоволяване на такива нужди. В случая имотът, върху които е насочено изпълнението има характер на „ателие“, като ЗУТ и Наредба № 7 въвеждат разграничение между устройствения статут на жилището и ателието, както и на строително-техническите характеристики, на които следва да отговоря всеки един от тези два обекта на правото на собственост. От съдържащото се описание в нотариалния акт, легитимиращ длъжника като собственик на имота, е видно, че по отношение на процесното ателие липсва един от основните елементи на жилището (съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ), а именно кухня или кухненски бокс. Длъжникът не доказа и да е извършена промяна на предназначението на процесния обект, съгласно предвидения в чл. 147а от ЗУТ ред за това, респ. да е променено предназначението на някое от помещенията в ателие № 6, като да е кухня или кухненски бокс.