Решение № 166 от 26.05.2020, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.София, 26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

БОРЯНА ГАЩАРОВА при участието на секретаря Цветанка

Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр. д. № 68 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 235/07.10.2019 г. постановено по гражданско дело № 456/2017 г. по описа на РС – Сливница са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове, предявени от Н.К.Х., чрез адв. Р. Г.- САК, срещу Ж.Д.А., както следва: иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на владението върху недвижими имот, представляващ надстройка над законно построената сграда на допълващо застрояване (лятна кухня), състояща се от: втори етаж - входно антре, спалня, баня с тоалетна и котелно помещение, с площ от 74 (седемдесет и четири) кв.м., трети етаж - многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от 36 (тридесет и шест) квадратни метра, който трети етаж е изграден като сглобяема релсова конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стълбищна клетка, която е била отнета от владението на ищеца чрез насилие; отхвърлен е и евентуално съединеният иск с правно основание чл. 75 от ЗС за възстановяване владението на гореописания недвижим имот; иск с правно основание чл. 76 ЗС за предаване на владението върху движими вещи, находящи се в гореописаната надстройка, както следва: парна баня "Метрон", котелно съоръжение и котел на „Вайланд”, поръчкови спалня, библиотека, вградена гардеробна, допълнителен гардероб и скрин, тоалетка, два броя големи луксозни огледала "Мобексперт", луксозни мебели и оборудване за баня, професионална спортна пътека "Кетлер", сигнално-охранително оборудване, включващо 4 броя външни камери за видеонаблюдение, 2 бр. топлинни датчици, осветителни тела – шест броя самостоятелно стоящи, 2 броя радиатори с термоглави, отнети от владението на ищеца чрез насилие; иск с правно основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в недопускането на ищеца да преминава през дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот XVI - 256 (шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест) от квартал 43 (четиридесет и три), по действащия регулационен план на гр. Б., целият с площ от 800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ XIII- 257, УПИ VI-243, УПИ-255, с което препятства ищеца да има достъп до собствения си недвижим имот, а именно: сграда - на допълващо застрояване - лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м, находяща се в гр. Б., община Б., построена в източната половина на урегулиран поземлен имот XVI - 256 от квартал 43 (четиридесет и три), по плана на гр. Б., непосредствено до съществуващата жилищна сграда (на основно застрояване), съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Б., при съседи - калканна стена на съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор - урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж върху гореописаното място, в което същата е построена, през което е и единствения възможен достъп и по отношение на което ищецът има правата по чл.

64 от ЗС.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца, сега въззивник, в която са изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил прецизно всички доказателства по делото, а ги е анализирал едностранно, само в интерес на ответника и е достигнал следствие на това до грешни и необосновани крайни изводи. По отношение на иск с правно основание чл.

76 от ЗС, твърди, че съдът, след като е констатирал, че писмено доказателство (предварителен договор за покупко-продажба) посочено, като приложени към исковата молба не е приложено, е бил длъжен да я остави без движение с цел отстраняване на тази нередовност. Счита, че е ирелевантно за предмета на спора дали е предоставен пред съдебния изпълнител предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Поддържа тезата, че извършеният въвод във владение от съдебния изпълнител е незаконен. Цитира съдебна практика.

По отношение на иск с правно основание чл. 76 от ЗС с предмет движими вещи не излага конкретни аргументи защо счита, че първоинстанционното решение е неправилно.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, счита, че съдът неправилно е интерпретирал заключеното на изслушаната съдебно-техническата експертиза. Излага тезата, че след като предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е посочен от вещото лице в експертното си заключение той е надлежно приобщен към доказателствената съвкупност, въпреки че документът не е приет от съда, поради настъпила преклузия.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство. В отговора са изложени множество доводи обосноваващи тезата, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му представител по пълномощие. С писмена молба с вх. № 2204/11.03.2020 г. е направено възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемия разноски.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, явява се процесуалния му представител по пълномощие, който поддържа отговора на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността и чл. 109 от ЗС, и евентуален иск с правно основание чл. 75 от ЗС.

В подадената искова молба с уточнение към нея ищецът твърди, че е собственик на ½ от сграда на допълващо застрояване - лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м, находища се в гр. Б., община Б., построена в източната половина на урегулиран поземлен имот XVI - 256 (шестнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест) от квартал 43 (четиридесет и три), по плана на гр. Б., непосредствено до съществуващата жилищна сграда (на основно застрояване), съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Б., при съседи - калканна стена на съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор - урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което същата е построена, съставляващо XVI - 256 от квартал 43, по действащия регулационен план на гр. Б., цялото с площ от 800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица. УПИ XIII-257, УПИ VI-243, УПИ-255.

Посочва, че на 28.01.2011 г., със сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с трето за спора лице - Н. В. П., тя му е предала владението на цялата сграда на допълващо застрояване, в това число и на надстройката над законно построената лятна кухня, обособяваща втори и трети етаж от изградената, в източната половина на гореописания урегулиран поземлен имот, сграда на допълващо застрояване, състояща се както следва: на втори етаж - входно антре, спалня, баня с тоалетна и котелно помещение, с площ от 74 (седемдесет и четири) кв.м. и на трети етаж - многофункционално помещение - кабинет и зимна градина, с площ от 36 (тридесет и шест) квадратни метра, който трети етаж е изграден като сглобяема релсова конструкция, която надстройка е с осигурен самостоятелен достъп откъм северозападната част на парцела, чрез изградена за целта външна стьлбищна клетка. Твърди, че при подписване на предварителния договор ½ от гореописаната лятна кухня, както и част от незаконно изградената надстройка не са били собственост на праводателката му - П., а на трето лице, поради което е следвало собствеността върху тях да му бъде прехвърлена след изтичане на изискуемата от закона придобивна давност в полза на Н. П..

Твърди, че на 19.06.2017 г., въпреки изричното му противопоставяне, съдебен изпълнител е въвел ответника във владение на недвижим имот част от основното застрояване в имота, чрез лятната кухня и надстройката, с което действие принудително го е отстранил от недвижимия имот (л. 35 от гр.дело). Посочва, че лятната кухня и надстройката не са предмет на публичната продан, респ. на въвода, осъществен на осн. чл. 498 от ГПК и срещу тях не е насочено надлежно принудително изпълнение по изпълнителното дело.

Излага, че въпреки че с ответника са сключили споразумение, в присъствието на съдебния изпълнител, да уредят отношенията си на следващият ден, ответникът е сменил бравата на входната врата на надстройката, като отказал да му предостави ключ, както и да му осигури достъп до съхранявани в нея недвижими вещи. Посочва, че ответникът "по насилствен начин, със заплахи и физическа саморазправа", е сменил ключовете на помещенията, завладял е същите и Н.чните в тях движими вещи.

По отношение на движимите вещи, изброени е исковата молба, посочва, че ги е владял от 28.01.2011 г., когато са му предадени с подписването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Твърди, че ответникът не го допуска да преминава през дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот XVI - 256 от квартал 43, по действащия регулационен план на гр. Б., целия с площ от 800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ XIII- 257, УПИ VI-243, УПИ-255, с което препятства ищеца да има достъп до собствения си недвижим имот, а именно: сграда - на допълващо застрояване - лятна кухня.

В депозирания отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил изцяло предявените срещу него искове, с доводи, че същите са неоснователени, необосновани и недоказани. Наведени са твърдения, че към исковата молба не е приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имоти, че същият не е представен на съдебния изпълнител при извършване на въвода във владение, както и че същият е извършен през незаконната постройка със съгласието на длъжника - Н. П. и на ищеца.

Между страните по делото не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства, че в урегулиран поземлен имот XVI - 256 от квартал 43, по плана на гр. Б., с площ от 800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица, УПИ XIII-257, УПИ VI-243, УПИ-255, са изградени масивна жилищна сграда (основно застрояване) и на калканна страна до нея - лятна кухня, представляваща сграда на допълнително застрояване.

Между страните по делото не е спорно, а се установява и от приложени писмени доказателства - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 154, том І, рег. № 1386, дело 136/2017 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 155, том І, рег. № 1388, дело № 137/2017 г., че въззивникът е собственик на

1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ сграда на допълващо застрояване - лятна кухня с РЗП 60.59 кв.м, находища се в гр. Б., община Б., построена в източната половина на урегулиран поземлен имот XVI - 256 от квартал 43, по плана на гр. Б., непосредствено до съществуващата жилищна сграда (на основно застрояване), съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж № 3/09.01.2008 г., издадено от Главния архитект на Община Б. при съседи - калканна стена на съществуваща двуетажна масивна жилищна сграда и от три страни - двор - урегулиран поземлен имот XVI - 256, заедно със съответното право на строеж върху мястото в което същата е построена, съставляващо XVI - 256 (шестнадесети), отреден за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и шест от квартал 43 (четиридесет и три), по действащия регулационен план на гр. Б., цялото с площ от 800 (осемстотин) кв.м., при съседи на мястото: улица. УПИ XIII-257, УПИ VI-243, УПИ-255. (л.7-11 от гр.д. № 68/20 г.).

Разпечатката съдържа 33 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c2fa34b-c4c6-42b6-a956-da18b1ac8544