Решение № 1382 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20265330200637 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0444-000008/05.01.2026 год., издадено от Началник Сектор към ОДМВР гр. Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на Т. И. К., с ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 255,65 евро / 500,1 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основаниe Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на министъра на вътрешните работи, по което отнемане Съдът не следва да се произнася.

Т. И. К., в жалбата си и в съдебно заседание оспорва по същество вмененото му нарушение и пледира за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Не се претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Началник Сектор към ОДМВР гр. Пловдив, РУ 05 Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. С депозирано до съда писмено становище, счита, че обжалваният акт е законосъобразен като издаден съобразно всички законови изисквания. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното такова по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 26.10.2025г. около 21:13ч. в гр. Пловдив, на бул. ,,Санкт Петербург” до № 131 , служители на 05 РУ при ОДМВР – гр. Пловдив спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ****, който бил управляван от жалб. Т. И. К. негова собственост. След извършена проверка било установено, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 24.09.2025г. по смисъла на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на на сключена валидна полица „Гражданска отговорност“

За тези констатации на контролните органи срещу жалбоподателя К. бил съставен АУАН серия GA бл. № 4344452 от 26.10.2025г. за извършено нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал лично.

По така регистрираното нарушение билa образувана прокурорска преписка № 14319/2025 г. по описа на РП- Пловдив, по която наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като последната била изпратена на ОДМВР - Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност на Т. И. К..

Наказателното постановление било издадено във връзка с посоченото постановление.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените по преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства свидетелските показания на актосъставителя Л. И. Г..

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема за категорично установо, че на 26.10.2025г. около 21:13ч. в гр. Пловдив, на бул. ,,Санкт Петербург” до № 131 , служители на 05 РУ при ОДМВР – гр. Пловдив са спрели за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ****, управляван от К. /негова собственост/ и след извършена проверка било установено, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 24.09.2025г., поради липса на сключена валидна полица „Гражданска отговорност“.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Събраният доказателствен материал налага безспорен и категоричен извод за извършено от обективна страна от жалбоподателя К. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявала МПС, лична собственост, без същото да е било регистрирано по надлежния ред, както изисква нарушената разпоредба.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. За да бъде 2 извършено виновно, то нарушителят следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.

В конкретния случай видно от административната преписка се установява , че регистрацията на процесното превозно средство е била прекратена на 24.09.2025г. по смисъла на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Посочената разпоредбата предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведоми собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство. От преписката обаче се установява,че ОД на МВР – Пловдив, отдел „ОХ“, сектор „ПП“ не е изпратило до жалбоподателя уведомително писмо, в което да е посочено, че регистрацията на ППС с рег.№ **** е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Поради изложеното по-горе Съдът намира, че не е спазено законовото изискване за уведомяване, доколкото такова уведомление за настъпилата служебна дерегистрация липсва. Едва при знанието за този факт в субективните представи на дееца, може да доведе до извършване на нарушение от негова страна.

В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочен, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

3

Ето защо съдът намира, че макар в случая да се налице данни за това, че жалбоподателят Т. К. е извършил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установява, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателката да е извършила твърдяното нарушение.

Въпреки изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските в настоящото производство, доколкото от страна на жалбоподателя не е направено изрично искане в тази насока.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0444-000008/05.01.2026 год., издадено от Началник Сектор към ОДМВР гр. Пловдив, РУ 05 Пловдив, с което на Т. И. К., с ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 255,65 евро / 500,1 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4