Определение № 841 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841 гр. София, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500179 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Алсида транс” ЕООД срещу определение № 4051 от 20.11.2023 г., постановено по т.д. № 52/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което по същество е оставена без уважение молбата (наименована „въззивната жалба“) от 24.10.2023 г. за изменение на решението, постановено по делото, в частта за разноските – относно присъдените в полза на ищеца разноски в обезпечителното производство в размер 2000 лева за адвокатско възнаграждение и 2809,80 лева – деловодни разноски в обезпечителното производство. Жалбоподателят моли определението да се отмени и постановеното първоинстанционно решение да се измени в частта за разноските, като в полза на ищеца се присъдят следните суми: 80 лева за държавна такса, 5 лева за издаване на обезпечителна заповед и 1000 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Ответникът по жалба оспорва същата.

Съдът след преценка на жалбата и доводите на страните, прие за установено следното:

Частният жалбоподател оспорва възможността в полза на ищеца по делото да се присъдят разноските, направени за адвокатско възнаграждение и разноски в производството по налагане на допуснатото обезпечение по изп.д. № 157/2023 г. по описа на ЧСИ С. П.. Развива съображения за недължимост по 1 реда на чл.78 ГПК на разноските, направени в производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки като се позовава на практика на ВКС в този смисъл: определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о.. ТК; определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 3490/2014 г„ I т. о., ТК; определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС но ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.. ТК.

Доводът е без основание.

Настоящият състав не споделя разрешението, дадено в цитираните от частния жалбоподател определения, които не съставляват задължителна практика на ВКС. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.

Направените за обезпечителното производство разноски следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото производство. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед (чл.

400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд. Съгласно чл.79 ГПК разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ директно (без изпълнителен лист) само в рамките на изпълнително производство по представено изпълнително основание, но образуваното по реда на чл. 400, ал.

1 ГПК производство от съдебния изпълнител за налагане на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес. Това следва и от систематичното място на нормата в ГПК в част IV „Обезпечително производство“, а не в част V „Изпълнително производство“. Разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му. С привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед и налагане на допуснатите обезпечителни мерки се изчерпва предметът на образуваното от съдебния изпълнител дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес.

Ето защо направеното от частния жалбоподател принципно възражение за недължимост на разноските, направени в производството по изп.д. № 2

157/2023 г. по описа на ЧСИ С. П., е неоснователно.

Направени са и възражения за прекомерност и за недоказаност на претендираните разноски. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в размер на 2000 лева, заплатен за производството по изп.д. № 157/2023 г. е неоснователно. Възнаграждението е съобразено с предприетите от адвоката процесуални действия и и участието му при извършването на опис на движими вещи.

Възражението за неправилно и незаконосъобразно начислени по изпълнителното дело такси и разноски не може да се разгледа в това производство. Разноските се дължат от ответника така, както са сторени.

Необходимо е обаче те да бъдат доказани. Основателно е оплакването в частната жалба, че липсват доказателства за всички претендирани и присъдени на ищеца разноски. Доказването се осъществява чрез представяне на документи, удостоверяващи извършено плащане, а не издаването на фактури от съдебния изпълнител. Представените копия на платежни нареждания (л.86-89 от първоинстанционното производство) установяват плащане на общо 2509,80 лева. За извършване на разноски в размер на 300 лева доказателства не са представени.

По правилото на чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на направените от него разноски в исковото и обезпечителното производство, включително сторените разноски в производството по налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Ето защо „Алсида транс” ЕООД правилно е осъдено да заплати на „Биляна 78“ ЕООД сумата 80 лева за държавна такса, 3000 лева за направените в исковото и обезпечителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, и такси и разноски по обезпечението в размер 2509,80 лева. Неправилно е осъждането за сумата 300 лева, разноските за която не са доказани.

Следователно определението, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, е неправилно относно сумата 300 лева – разноски по обезпечението. В тази част определението следва да се отмени и постановеното решение да се измени като вместо сумата 2809,80 лева – деловодни разноски в обезпечителното производство ответникът следва да бъде осъден да заплати 2509,80 лева. В останалата част 3 определението е правилно и следва да се потвърди, а жалбата срещу него – да се остави без уважение.

В настоящото производство не се присъждат разноски на страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 4051 от 20.11.2023 г., постановено по т.д. № 52/2023 г. по описа на Софийски градски съд , в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 248, ал1 ГПК на „Алсида транс” ЕООД за изменение на решение № 1175 от 05.10.2023 г. по същото дело в частта за разноските за сумата 300 лева – разноски в обезпечителното производство , вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 1175 от 05.10.2023 г., постановено по т.д. № 52/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в частта за разноските като ОСЪЖДА „Алсида транс” ЕООД да заплати н а „Биляна 78“ ЕООД сумата 2509,80 лева вместо сумата 2809,80 лева – деловодни разноски в обезпечителното производство.

Оставя без уважение частната жалба в останалата част.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването пред ВКС. Да се връчат преписи.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4