Решение № 370 от 30.09.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Плевен, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500539 по описа за 2025 година

С решение № 627/ 08.05.2025г. по гр.д.№ 365/2025г. Плевенски районен съд ОСЪЖДА на основание чл.405 ал.1 вр. чл.346 от КЗ и чл.45 от ЗЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.********************, ЕИК 030269049, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр. ***************, ЕГН **********, пълномощник адв. В.

В. АК-Плевен, със съдебен адрес гр.

*****************, сумата в размер на 2743,06лв., ведно със законната лихва от 16.01.2025год. до окончателното й заплащане, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск – увреждане на застрахованото имущество – товарен автомобил марка *********** с peг. № *********, собственост на В. Л. А., реализирал се на 19.01.2024г., покрит по Договор за застраховка „Каско“ от 21.11.2023год., обективиран в полица №0320231050026924.

ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.********************, ЕИК 030269049, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр.

***************, ЕГН **********, пълномощник адв. В. В. АК-Плевен, със съдебен адрес гр. ********************, сумата от 376,88лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2024год. до 16.01.2025год., като за разликата до претендираните 2660,04лв. и за периода от 19.01.2024год. до 21.01.2024год., вкл. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ 1

ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.********************, ЕИК 030269049, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр. ************, ЕГН **********, пълномощник адв.

В. В. АК-Плевен, със съдебен адрес гр. ********************, разноски по делото съразмерно уважената част на исковете и по компенсация в размер 899,10лв.

Това решение е било съобщено на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,на 12.05.20205г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 27.05.2025г.

На 27.05.2025г. е подадена по пощата въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,чрез пълномощника – юрк. И. Г. срещу решението на ПлРС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,в т.ч. е внесена и дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението. Поради това въззивната жалба се явява редовна и допустима и съдът е насрочил открито съдебно заседание за нейното разглеждане.

С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са направени искания за събиране на нови доказателства пред ПлОС.

Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от противната страна по делото- В. Л. А..

Като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК , Плевенски окръжен съд намира,че Районен съд-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което по тази причина следва да бъде потвърдено.

Основното оплакване, развито във въззивната жалба е свързано с начина на определяне /изчисляване/ на дължимото застрахователно обезщетение ,респ. на общата стойност на възстановяване на автомобила,като спорния въпрос,поставен със жалбата е дали това следва да се извърши съгласно Методиката за обработка на преписки по щети по застраховка „Каско на МПС „ на самия застраховател и жалбоподател „Дженерали застраховане „ АД ,т.е. по първия вариант от експертното заключение на в.л.автоинженер или това следва да стане по стойността на ремонта по средни пазарни цени ,т.е. по втория вариант от експертното заключение.

В т.вр. вярно е ,че в чл. 77 от приложените в делото Общи условия на застрахователя , с които съдът приема ,че застрахованият е бил запознаткакто е изрично отразено в декларацията към застрахователната полица , предвиждат различни начини за обезщетяване при частична щета на МПС, каквото има в настоящия случай и тези начини са следните :

-в официален сервиз

-в доверен сервиз

-в избран от застрахования сервиз или

-по експертна оценка,определена от застрахователя- по цени от каталози на самия застраховател.

2

Следва да се има предвид ,обаче ,че в конкретната застрахователна полица / вложена на л. 5 от делото на РС/изрично е посочено като начин за определяне на застрахователното обезщетение – „ отстраняване на щети в официален сервиз „.

В т.вр. ,обаче , по делото е безспорно установено ,че тази клауза на застрахователния договор не е била изпълнена от застрахователя ,доколкото официалният сервиз на „Форд Мото Пфое „ ЕООД е отказал извършването на ремонта /поради невъзможност за извършването му/ , както се признава и в писмения отговор на самия ответник / на л. 24 от делото на РС-Плевен / , а освен това не е бил извършен ремонта на автомобила и в друг доверен сервиз на застрахователя – „Авто Лейк „ООД , който също така е бил в невъзможност да го извърши заради специфичните характеристики на автомобила. Всички тези обстоятелства , обаче ,не представляват някакви форсмажорни обстоятелства ,които да освобождават застрахователя от неговото поето задължение ,което е за отстраняване на щетите в официален сервиз ,т.е. за извършване на фактически ремонт/ възстановяване / на МПС , а не за изплащане на парично обезщетение на застрахования .

Когато застрахователят не е изпълнил това свое задължение ,което е поето съгласно чл.. 406 от КЗ ,който предвижда ,че „ При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7.“,което означава в случая да се ремонтира повреденото МПС , то тогава следва в изпълнение на нормата на чл. 386 ,ал. 2 от КЗ „ При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност“, застрахователят да плати обезщетение в такъв размер ,който гарантира ,че щетата ще бъде отстранена в друг сервиз ,различен от официалния и от доверения сервиз на застрахователя , а това пък предполага стойността на щетата да се определи именно по средни пазарни цени ,какъвто втори вариант е дало вещото лице и тази стойност е именно 2 743,06 лв.

Все в т.вр. следва да се отбележи ,че Общите условия на застрахователя не могат да противоречат на законовата норма на чл. 386 ,ал. 2 от КЗ,която изисква застрахователното обезщетение да е равно на действително претърпените вреди и ако противоречат на тази законова норма ,то такива клаузи от Общите условия на застрахователя са недействителни.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира , че правилно РС-Плевен е възприел втори вариант от експертното заключение,макар и да не е изложил съвсем ясни мотиви защо е сторил това.

По всички останали въпроси ,в т.ч. и относно забавата на застрахователя да заплати дължимото застрахователно обезщетение ,въззивната инстанция споделя изложените от ПлРС мотиви и не се налага да се сочат допълнителни съображения в тази насока.

3

С оглед този изход на делото ,следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемият направените от последния деловодни разноски. Според представеният списък по чл. 80 от ГПК тези разноски са в размер на 800лв. адвокатско възнаграждение.

Въззивникът , обаче е направил възражение за прекомерност на тези разноски на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК с писмената си молба вх.№ 10526/ 24.09.2025г.

Плевенски окръжен съд ,намира ,че това възражение е неоснователно, като съобрази ,че се касае за защита по два обективно съединени иска : първи иск с цена 2743,06 лв. и втори иск с цена 376,88 лв.Съгласно чл. 2 ал (5) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. За първия иск съобразно чл. 7,ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа дължимото адвокатско възнаграждение би било 574,3лв. , а по втория иск ,това възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2 т.1 от същата Наредба би било в размер на 400лв. или общото възнаграждение би било в размер на 974,3 лв. В случая договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 800лв. ,т.е. по –малко от определеното съгласно Наредбата , поради което не се налага редуциране на деловодните разноски в частта им за адвокатско възнаграждение.

Поради това , Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 627/ 08.05.2025г.,постановено по гр.д.№ 365/2025г. на Плевенски районен съд .

ОСЪЖДА„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.********************, ЕИК 030269049, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр. ***************, ЕГН ********** направените от въззиваемия деловодни разноски пред ПлОС в размер на 800лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3 т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4