Определение № 1456 от 16.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1456 гр. Варна, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100500532 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕМ ДЖИ ЕЙ

ИНВЕСТЪМЪНТС“ ООД ЕИК 203483894 със селище и адрес на управление гр.Варна, д-р Николай Коларов 3, к-с Дипломатик хил ап. 6, представлявано от управителя А.О., чрез пълномощник адв. М. Ю. Я. ВАК, срещу Решение № 4101/16.12.2023г., постановено по гр.д.№ 4826/2023г. по описа на ВРС, с което „ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК 203483894 е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. А. ЕГН ********** с адрес ***********, сумата от 9 000 евро, представляваща част от продажна цена в общ размер на 10 000 евро, заплатена по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ паркомясто ******** кв.м., при граници на паркомястото: ********** по плана на ж.к. „Бриз-юг“, маневрена площ, паркомясто № 68, паркомясто № 70, представляващо идеална част от притежаваните и ползвани от "ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС ООД 283,20 кв.м., съответстващи на паркоместа от ПИ с идентификатор № **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2 301 кв.м., съгласно представена скица на СГКК, с адрес:

1

******, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорват се изводите на съда относно основателността на направеното от дружеството възражение за прихващане на осн. чл. 103, ал.1 ЗЗД, прието за съвместно разглеждане. Твърди се, че разликата между уговореното в предварителния и в окончателния договор не води задължително до извод за предоговаряне на цената. Позовава се на практиката на касационната инстанция, в посока че действителна цена е тази по предварителния договор, отговаряща на реалната стойност на пазарните цени на недвижимите имоти в страната към момента на извършване на сделката и че изявленията на продавача и купувача пред нотариуса за стойността на прехвърленото имущество „са несъмнено симулативни предвид моторно известната и широко разпространена практика сделките с недвижими имоти между граждани да се оформят по данъчни оценки, без това да е действителната воля на страните" - така Решение № 266/17.12.2014 по дело № 6402/2013 г. В същата насока тълкува и процесуалното поведение на ищеца, който заявил, че следвало да заплати последната вноска от 7 500 евро по Предварителния договор от 13.12.2018г. след своевременно получаване на разрешение за ползване на сградата, с което ответникът е трябвало да се снабди до 28.02.2020г. Позовава се и на развити доводи за забава на ищеца за последното, респ. неустойка, която ответното дружество дължи на ищеца в същия размер, а именно 7 500 евро, поради което се прави изявление за прихващане между двете вземания.

Оспорва се извода на съда, че ответникът не е изпълнил изцяло своите задължения по процесния предварителен договор за апартамент № 40 - в частта, касаеща задължението му да прехвърли на ищеца ид.ч. от поземления имот, в който е разположена сградата, в която е придобитият от ищеца апартамент. Първоинстанционният съд погрешно тълкувал волята на страните в предварителния договор и необосновано е приел, че с прехвърлянето на въпросните ид.ч. се дължи последната вноска от продажната цена. В договора не се съдържа уговорка за подобно обвързване, нито има разпоредби, които да навеждат такъв извод, доколкото страните са изразили волята си досежно дължимостта на последната вноска и срока за нейното заплащане - 5 работни дни след получаване на разрешение за ползване на сградата, докато съвсем друг е определеният срок за прехвърляне на прилежащите към апартамента ид.ч. от поземления имот, а именно до 30 дни след снабдяване на сградата с разрешение за ползване /Раздел III, т. 3.1.3 от предварителния договор/.

Оспорва се извода на съда, че заплащането на сумата от 7 500 евро е обвързана с връчване на заверено копие от разрешението за ползване от страна на продавача - ответник на купувача - ищец, каквито доказателства не са представени по делото. Сочи се, че задължението на продавача да връчи заверено копие от разрешението за ползване е с оповестителен характер и има за цел да уведоми/оповести на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата обстоятелството, че сградата, респ. обектите в нея, могат да се ползват съгласно нормативните изисквания на ЗУТ, съотв. систематичното място на това задължение е в Раздел III. Срокове на договора.

2

Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна И. Й. А., чрез пълномощник адв. Л. П., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Поддържа се оспорването на направеното от ответното дружество възражение за прихващане със заявено активно вземане в размер на 7500 евро. Поддържа се, че е заплатена цялата цена за закупуване на имота – апартамент, с който договор страните практически са новирали/подновили предходното си правоотношение по Предварителен договор от 13.12.2018 г., досежно цената на имота описан в нотариалния акт. Поддържа се като несъответстващо на материалния закон твърдението на въззивника, че ищецът няма правна възможност да придобие от него идеални части от земята в която е построена сградата, при условие че няма имот в самата сграда.

Счита се, че въззивникът няма основание да приема, че задължението му за прехвърляне в полза на ищеца 18,08 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор **********. е отпаднало или е погасено. Сочи, че в тази връзка в условията на евентуалност пред първоинстанционния съд е въведено възражение на задържане по чл. 90, ал. 2 ЗЗД.

Поддържа се, че в условията на евентуалност е въведено възражение, че ако съдът приеме че цената не е новирана и следва да се изплати в размера и сроковете съгласно Предварителен договор от 13.12.2018 г., тоест ищеца дължи на въззивника 7500 евро въпреки че не са прехвърлени 18 08 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор **********, тази цена не се дължи поради извършено материално извънсъдебно прихващане между претенцията на въззивника за вземане в размер на 7500 евро с насрещно вземане на ищеца за неустойка за сумата от 7500 евро.

Настоява се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски.

Въззиваемият настоява да му бъде присъдена законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба, на основание по аргумент от чл.

214, ал. 2 ТПК вр. чл. 273 ГПК това ни искане намираме за допустимо, т.к. съставлява само законна последица и не представлява аксецорен иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

3 на на „ЕМ

ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТЪМЪНТС“ ООД ЕИК 203483894 със селище и адрес на управление гр.Варна, д-р Николай Коларов 3, к-с Дипломатик хил ап. 6, представлявано от управителя А.О., чрез пълномощник адв. М. Ю. Я. ВАК, срещу Решение № 4101/16.12.2023г., постановено по гр.д.№ 4826/2023г. по описа на ВРС, с което „ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД ЕИК 203483894 е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. А. ЕГН ********** с адрес ***********, сумата от 9 000 евро, представляваща част от продажна цена в общ размер на 10 000 евро, заплатена по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ паркомясто ******** кв.м., при граници на паркомястото: ********** по плана на ж.к. „Бриз-юг“, маневрена площ, паркомясто № 68, паркомясто № 70, представляващо идеална част от притежаваните и ползвани от "ЕМ ДЖИ ЕЙ ИНВЕСТМЪНТС ООД 283,20 кв.м., съответстващи на паркоместа от ПИ с идентификатор № **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 2 301 кв.м., съгласно представена скица на СГКК, с адрес:

******, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 532/2024 год. на ВОС з а 08.05.2024г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от въззивната жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4