Определение № 116 от 03.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. К., 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20255100600208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250, ал.4, във вр. с гл. ХХІІ от НПК.

С Разпореждане рег. № 579/28.04.2025 г., постановено по НЧХД 205/2025 г., Районен съд – К. е прекратил наказателното производство образувано по тъжба на С. Н. Ю. от с. Б., общ. К., обл. К., уточнена с тъжба вх. № 4795/24.04.2025 г., срещу И. П. Б. от гр. К..

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба от С. Н. Ю., във връзка с която е образувано настоящото производство.

Жалбоподателката счита, че в подадените тъжби с вх. № 2843/10.03.2025 г. и вх. № 4795/22.04.2025 г. достатъчно ясно е посочила поводите, по които се жалва от И. Б.. Моли въззивният съд да определи правната квалификация на отправените към нея неоснователни обвинения от И. Б., както и да определи сумата, която последната да й заплати за нанесените неимуществени вреди.

За подадената жалба е уведомено лицето, срещу което е подадена тъжбата - И. Б., като няма постъпило възражение срещу нея.

Окръжен съд – К., след като се запозна с обжалвания съдебен акт и с подадените за разглеждане в съда тъжба и уточняваща такава, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице – частната тъжителка, и срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В Районен съд –К. е подадена тъжба от С. Н. Ю. от с. Б., общ. К., обл.

К., с която са повдигнати обвинения против И. П. Б. от гр. К.. Във връзка с подадената тъжба в Районен съд – К. е образувано НЧХД № 205/2025 г.

Предвид констатирани нередовности, с Разпореждане № 484/01.04.2025 г., постановено по НЧХД № 205/2025 г., Районен съд – К. е оставил без движение 1 тъжбата на С. Ю., като й е дал указания да отстрани нередовностите, а именно – да посочи факти за това кога, къде, по какъв начин, с какви действия или бездействия и пред кой надлежен орган на властта И. Б. е „довела“ обвинения срещу нея; какви са твърдените обвинения; да посочи кога, къде и по какъв начин е узнала за извършените деяния; да посочи какъв е размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди, от кои действия или бездействия на И. Б., извършени на посочената в тъжбата дата – 29.07.2024 г., произтичат те.

В предвидения за това срок тъжителката С. Ю. е подала тъжба, в която е формулирала четири обвинения срещу И. Б., а именно:

1.На 31.07.2024 г. с внесена от И. Б. тъжба против С. Ю., последната била обвинена от И. Б., че твърди в писмен вид: „Тя (има предвид С. Н. Ю.) се моли да се извърши проверка …. злоупотребявам ли със средства за лечение, отпуснати от НОИ.“.

2.На 07.01.2025 г. в пледоарията си пред РС – К. по НЧХД № 642/2024 г. И. Б. приписвала да тъжителката престъпления, като изрекла следните думи и изрази: „Не считам, че е допустимо, не считам, че е морално вдъхновяващо едно лице да обижда по такъв безпардонен начин друго лице, наричайки го „примат“, давайки му професионални квалификации.“; „То не бях „змия“, ...“примат“, да чуваш подигравки – „примат“, „маймуна.“; „И най – вече е обидно да ме принизяват като човек, който е елементарен и първобитен. Да, примитивен – човек елементарен и първобитен. Недопустими са тези квалификации.“; „Освен всичко останало, не се считам за маймуна, това е „примат“ – маймуна, за да бъда обиждана по този начин.“.

3. На 07.01.2025 г. в пледоарията си пред РС – К. по НЧХД № 642/2024 г. И. Б. „цитира следните въпроси зададени от мен на И. П. Б. за извършено престъпление от моя страна“, а именно: „Кажи сега, Б., има ли разлика между гражданско и наказателно право.“; Защо аз съм била в болнични?“; „Защо тогава съм представяла болнични.“.

4. На 07.01.2025 г. в пледоарията си пред РС – К. по НЧХД № 642/2024 г. И. Б. обвинила нея и съпруга й, че: „…е депозирана поредната жалба срещу нея (И. Б.) в РП – К. от подсъдимата (т.е. от мен), т.е. от съпруга на подсъдимата С..“.

С допълнително подадената уточняваща тъжба С. Ю. моли съда да определи правната квалификация на деянията. Моли също така да бъде конституирана като граждански ищец по делото и И. Б. да бъде осъдена да й заплати сумата от 5000 лева за нанесените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 31.07.2024 г., до окончателното й изплащане.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че тъжбата не отговаря на императивните изисквания на чл. 81, ал.1 от НПК, тъй като в нея липсват обстоятелства за извършено престъпление.

2

Решаващият съд е счел, че описаните деяния не съставляват престъпления, както и че твърдените факти не могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК. Инкриминираните с тъжбата изразни средства не били нито обидни, нито клеветнически, тъй като не били насочени към личността на тъжителката. Това се признавало и от самата тъжителка, която заявявала в тъжбата, че никъде не е казвала или писала думи, с които да е обидила, или които да описват И. П. Б. като „примат“, „маймуна“ или „змия“, както и че никога и никъде не я е обиждала или принизявала с квалификации като „елементарен“ и „първобитен“. С. Ю. посочвала, че описаните в тъжбата изречения, изрази, думи и цитати не били нейни, а принадлежали на автора им – И. П. Б., но са приписани на нея.

Решаващият съд е направил подробен анализ на обективните и субективните признаци на престъпните състави на чл. 146 от НК – обида, и чл. 147 от НК клевета. Приел е, че в тъжбата не се съдържат твърдения за осъществени от обективна и субективна страна престъпления от страна на И. Б. спрямо тъжителката. По отношение на престъплението по чл. 146 от НК в разпореждането е посочено, че посочените изрази не са обидни, както и че не са насочени към тъжителката. Те представлявали субективна оценка, извод, съждение на техния автор и не можели да се „припишат“, т.е. да се „вменят“ на С. Ю.. По отношение на престъплението по чл. 147 от НК, решаващият съд е отбелязал, че липсват факти, сочещи че И. Б. е набедила С. Ю. в престъпление пред някой друг. Клеветата се осъществявала чрез изразяване на твърдения с конкретизирано съдържание по смисъл, така че да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно за кое лице се отнасят тези обстоятелства и какви реално са тези обстоятелства. В този смисъл изводите, които някой си правел от прочетено или чуто, създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушение и мнение не били клевета. Според районния съд, извън обхвата на клеветата оставали случаите, в които деецът изказва мнение, своя субективна оценка, извод съждение или изразява свое становище. При тези съображения Районен съд – К. е прекратил наказателното производство по НЧХД № 250/2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно – обосновано и законосъобразно, поради следните съображения:

Подадената тъжба, уточнена в допълнителна такава, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, не отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НК. Цитираната разпоредба гласи, че тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението.

Въззивният съд споделя изложеното от първоинстанционния такъв относно обективните и субективните признаци на престъпленията по чл. 146 от НК (обида) и по чл. 147 от НК (клевета), поради което не намира за 3 необходимо да ги повтаря.

В конкретния случай в тъжбата са посочени изрази, за които се твърди, че са написани и изречени от И. Б. в подадена от последната тъжба пред РС – К. и в пледоарията си по НЧХД № 642/2024 г. по описа на Районен съд – К., посочени от тъжителката по настоящото производство от т.1. до т.4 в подадената уточняваща тъжба. В тъжбата се излагат доводи, че тези изрази се приписват на частната тъжителка, която отрича да ги е изрекла. Същите обаче не носят обидно за последната съдържание, а и не са насочени към нея, за да засегнат нейното достойнство, поради което не може да се приеме, че е осъществен състава на чл. 146 от НК.

Споделим е и изводът на решаващия съд, че в случая не са налице данни и за осъществен състав по чл. 147 от НК. Посочения израз в т.1 от подадената уточняваща тъжба, а именно: „Тя (има предвид С. Н. Ю.) се моли да се извърши проверка …. злоупотребявам ли със средства за лечение, отпуснати от НОИ.“, не може да се приеме за позорно обстоятелство или приписване на престъпление. Частната тъжителка отрича да е подавала подобна молба, но това в настоящият случай няма значение. И в единия, и в другия случай не може да става въпрос за разгласяване на позорно обстоятелство или за приписване на престъпление. Подаването на сигнал/молба не е позорно обстоятелство, т.е. не е морално укоримо поведение, още повече престъпление. То е израз на конституционното право на всеки гражданин да сигнализира държавен орган за извършено нарушение, при съзнание за правилност на изнесеното в съответната молба. Останалите изрази, посочени от частната тъжителка в уточняващата тъжба от т.2 до т.4, а именно: „Не считам, че е допустимо, не считам, че е морално вдъхновяващо едно лице да обижда по такъв безпардонен начин друго лице, наричайки го „примат“, давайки му професионални квалификации.“; „То не бях „змия“, ...“примат“, да чуваш подигравки – „примат“, „маймуна“.; „И най – вече е обидно да ме принизяват като човек, който е елементарен и първобитен. Да, примитивен – човек елементарен и първобитен. Недопустими са тези квалификации.“; „Освен всичко останало, не се считам за маймуна, това е „примат“ – маймуна, за да бъда обиждана по този начин.“; „Кажи сега, Б., имали разлика между гражданско и наказателно право ?“; „Защо аз съм била в болнични ?“; „Защо тогава съм представяла болнични ?“; както и „…е депозирана поредната жалба срещу нея (И. Б.) в РП – К. от подсъдимата (С.

Н.), т.е. от съпруга на подсъдимата С..“, казани от И. Б. в пледоарията си пред съда по НЧХД № 642/2024 г. по описа на РС – К. не са насочени към личността частната тъжителка С. Ю. и не са изречени с цел засягане на нейната чест, достойнство и добро име. Те представляват собствена интерпретация на обстоятелствата по делото и са част от анализа на частната тъжителка по НЧХД № 642/2024 г. по описа на Районен съд – К. - И. Б., включително и относно значението и съдържанието на думата „примитивизъм“, употребена в молба – сигнал до Съвета на Адвокатска колегия – К. с вх. № 178/17.04.2024 г. По този начин последната изразява 4 своето заключително становище относно съставомерността на деянието, за което е подала тъжба срещу С. Ю., поради което не може да бъде квалифицирано като клевета.

Предвид достигнатия извод, че в подадените тъжби не се съдържат твърдения за осъществено деяние, което да бъде подведено под конкретен състав на престъпление от НК, което се преследва по частен ред, не следва да бъде коментирано направеното искане от тъжителката за конституирането й като граждански ищец.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния такъв, че подадената тъжба не отговаря на условията на чл. 81, ал.1 от НПК е правилен – обоснован и законосъобразен, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 345, във вр. с чл. 250, ал.4 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 579/28.04.2025 г., постановено по НЧХД № 205/2025 г. по описа на Районен съд – К., с което е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на С. Н. Ю. от с. Б., общ.

К., обл. К., срещу И. П. Б. от гр. К..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----