Решение № 1035 от 27.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501881 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение /без номер/ от 20.01.2022г., постановено по гр. д. № 587/2020г. СГС, I ГО, 20 състав е осъдил „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на М. Д. М. и Н. Д. М., на основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от по 130 000 лева на всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, вследствие на смъртта на Д. Г. М., настъпила в резултат на пътно транспортно произшествие, реализирано на 19.01.2015г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил исковете по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 130 000 лева до пълните предявени размери от по 200 000 лева, като неоснователни, и претенциите за законната лихва за периода от 19.01.2015г. до 23.01.2015 г., като неоснователни и за периода от 24.01.2015 г. до 16.01.2017 г., като погасени по давност. С решението СГС, I ГО, 20 състав е осъдил М. Д. М. и Н. Д. М. да заплатят на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 280 лева - разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 105 лева - юрисконсултско възнаграждение. С решението СГС, I ГО, 20 състав е осъдил „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 10 400 лева - държавна такса.

Срещу решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на 1 двамата ищци по 130 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е подадена въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника, с възражения за неправилност, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. В жалбата се поддържа оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, поради което е направил погрешно заключение относно възражението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на наследодателя на ищците. В жалбата се сочи, че в приобщената по делото преписка по ДП, пр.пр. №11587/2015г. по описа на СГП е била извършена повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза, от заключението на която било видно, че мястото на удара е било на около 6.5 м. в ляво от десния бордюр, което е в лявата част на третата пътна лента от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила. Поддържа се становище, че в това заключение било прието, че ако велосипедистът се е движел възможно най-вдясно, както изискват правилата за движение, то водачът на лекия автомобил е щял да има обективна възможност да го възприеме и да предприеме действия, за да избегне удара. Релевира се възражение, че първостепенният съд вместо да вземе предвид обстоятелствата, установени в заключението, изготвено в ДП, е кредитирал твърдяното в съдебна зала от вещото лице по АТЕ, че по отношение предотвратимостта на ПТП няма никакво значение къде по ширина на пътното платно е настъпило ПТП.

Прави се искане въззивният съд да уважи възражението за съпричиняване и да измени решението на СГС в частта за разноските.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за претърпените от ищците неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Д. Г. М., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 19.01.2015г., ведно със законната лихва върху сумите.

При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение СГС е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на по 130 000лв. за всеки един от двамата ищци.

2

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Същото е влязло в сила в отхвърлителните части както по отношение на главния иск, така и по отношение на акцесорния.

По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно: наличие на увреждане от управляващия, застрахован при ответното дружество, лек автомобил, противоправното поведение и вината на водача – М. П. Г., както и причинно-следствената връзка между деянието и смъртта на родственика на ищците.

Пред въззивната инстанция, с оглед доводите на жалбоподателя, единственият спорен въпрос е свързан с приложението на разпоредбата на чл.

51, ал.2 ЗЗД.

По делото е безспорно установено, че на 19.01.2015 г., около 19.30 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с peг. № ***, управляван от М. П. Г., и велосипед „Декатлон“, управляван от Д. Г. М..

Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М. П. Г., който към датата на процесното ПТП е управлявал лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с peг. № ***. Свидетелят заявява, че се е движил по ул. „Околовръстен път“, в посока кръговото на кв. „Драгалевци“ към бул. „България“, с около 40 - 50 км.ч., в крайна най-дясна лента. Сочи, че било тъмно, но имало улично осветление.

Излага, че е карал на къси светлини. Твърди, че не валяло, но било влажно.

Уточнява, че на това място, пътното платно се състояло от четири ленти, като преди това, свидетелят се бил включил от кръговото в посока ул.

„Околовръстен път“ от локалното. Свидетелят установява, че в началото карал в четвърта дясна лента, после минал наляво към третата лента, след това към втора лента. Заявява, че пред него, на около 8-9 метра, се движел автомобил, който направил същото като него - минал от четвърта към трета лента, след това, тръгнал от трета към средата на втора лента, с рязка маневра. Свидетелят сочи, че продължил да си кара във втората лента, с 50 км. ч., след като автомобилът пред него направил рязката маневра, пред свидетеля „изневиделица“ се появил силует, на границата между втора и трета лента. Заявява, че спрял, върнал се и тогава разбрал, че е велосипедист, който нямал нито каска, нито светлоотразителна жилетка. Споделя, че в последствие разбрал, че е имало и втори колоездач, жена. Свидетелят уточнява, че велосипедистът се е движел между втора и трета лента, на 3 самата маркировка, в същата посока, като не си спомня спрямо другия велосипедист как се е движел и не може да определи с каква скорост се е движел и дали е имал светлоотразители. Сочи, че го видял, когато автомобилът пред него направил рязка маневра. Потвърждава, че „накрая преди удара“, неговото местоположение е било между трета, тръгвайки да се включи към втора лента. Излага, че с автомобила, който бил пред него, карали един зад друг още с включването на околовръстното, като свидетелят карал зад него. Установява, че при „включването“, той бил с предимство.

Движението не било много интензивно.

Въззивният състав кредитира показанията на свидетеля в описаната част с изключение на установеното от него, че велосипедистът се е движил около прекъснатата разделителна линия между втората и третата лента, броени отляво надясно. В тази част същите са израз на неговото защитно поведение, което той е изразил както при разпита му в досъдебното производство, така и пред съда. В тази част показанията на свидетеля се опровергават от заключението на вещото лице-АТЕ, обсъдено по-долу.

Пред първата инстанция е прието заключението на автотехническата експертиза. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е приело следното: Лек автомобил „Форд Торнео Конект“, с peг. № ***, управляван от М. П. Г., към момента на удара на велосипедиста М., се е движил със скорост около 60 км/ч. Велосипедът марка „Декатлон“, (DECATHLON модел VILAMIN), управляван от Д. Г. М., се е движил със скорост около 30 км/ч. Според показанията на водача Г., мястото на удара по дължина на пътя е на 11 метра преди ориентира, а по широчина е на 6,5 - 7,0 метра вляво от десния бордюр. При правилно движение на велосипедистите, в десния край на дясната пътна лента на основното платно за движение, която е третата лента в зоната на удара, мястото на удара на велосипедиста по дължина на пътя е на 11 метра преди ориентира, а по широчина е на около 4,0-4,20 метра вляво от десния бордюр. Според експерта, съобразявайки обстоятелството, че седалките на двата велосипеда били вдигнати високо, то може да се направи извод, че двамата велосипедисти са били опитни и не биха се движили по средата на платното за движение, където вляво и вдясно от тях се движат автомобили със скорост 80 км/ч., които постоянно се изпреварват и сменят лентите си на движение. Прави заключение, че те не биха се подложила на огромен риск да бъдат ударени. Вещото лице описва, че от техническа и професионална гледна точка причината за настъпване на произшествието е в субективните действия на водача на лек автомобил „Форд Торнео Конект“ М. П. Г., който е допуснал движение зад друг неизвестен автомобил с много малка надлъжна дистанция 8-9 метра при необходима дистанция от 30 метра, по време на извършване маневра престрояване наляво в съседна пътна лента, с което се е поставил сам в невъзможност да предотврати удара на велосипедиста. Приел е, че велосипедистът М. преди и по време на удара се е движил пред застигащия го л.а. „Форд“, не е имал видимост спрямо автомобила и не е имал възможност да предотврати удара.

4

Експертът е допълнил, че велосипедистът първо е бил изпреварен и заобиколен отляво от неизвестния автомобил, за който водачът на л.а „Форд“ твърди, че се е движил пред него. Прави заключение, че промяна на траекторията на движение е много по-опасно действие в сравнение с движение без промяна на траекторията. Според автоексперта, водачът на л.а.

„Форд“, движещ се зад неизвестния автомобил, е трябвало да поддържа безопасна дистанция от 30 метра, за да не се удари в него в случай, че неизвестният автомобил предприеме аварийно спиране. Установява, че водачът на л.а. „Форд“ е пренебрегнал това правило и се е движил на твърде малка дистанция от 8 - 9 метра, посочени от него, което го е поставило в опасна ситуация спрямо неизвестния автомобил, да не може да спре и да предотврати удара с неизвестния автомобил, защото при възникване на опасност той изкуствено си е удължил опасната зона с 21 -22 метра. Вещото лице сочи, че, за да има възможност да предотврати удара с движещия се велосипед на пострадалия Д. М., необходимата му дистанция към момента на откриване на видимост на велосипеда е била 23 метра, за да може да реагира и предприеме аварийно спиране, като изравни скоростта си със скоростта на велосипеда, която е била 30 км/ч. Прави извод, че по този начин водачът ще предотврати удара с велосипеда. Вещото лице сочи, че тъй като при движение зад друг автомобил със скорост 60 км/ч., безопасната надлъжна дистанция, която трябва да спазва задният водач е 30 метра, тя е по-голяма от необходимата за водача на л.а. „Форд“ дистанция 23 метра спрямо велосипедиста, която позволява на водача на автомобила да намали скоростта си до 30 км/ч. Прави извод, че ако водачът на л.а. „Форд Торнео“ се е движил на безопасна дистанция 30 метра зад неизвестния автомобил, водачът му е имал техническа възможност да предотврати удара и ПТП с велосипедиста.