Определение № 15393 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15393 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512394 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. А. срещу „Решение“ с рег. № 16091/27.08.2025г., което има характер на определение за прекратяване производството по гр. д. № 1619/2024г. съгласно описа на 143 състав при СРС, поради липсата на правен интерес от предявяването на иска.

Жалбоподателката И. И. А. релевира доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли за неговата отмяна, тъй като счита, че в действителност е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника и воденето на съдебен процес срещу него, за защита на накърненото субективно право.

Насрещната страна в процеса – „Софийска вода“ АД оспорва нейната основателност.

Поддържа тезата, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно, както и че при постановяването му са били взети предвид обстоятелствата, че ответникът не е дал повод за реализиране на искова защита, доколкото не бил обективирал претенция за плащане на оспореното от ищцата парично вземане. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Моли да бъдат присъдени разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

От съдържанието на приложените съдебни книжа в кориците на гр. д. № 1619/2024г. съгласно описа на 143 състав при СРС се установява следната фактическа обстановка:

С искова молба вх. № 296372/10.09.2025г. ищцата И. И. А. е сезирала Софийски районен съд с претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, насочена към отричане съществуването на парично вземане на ответника срещу ищцата, в качеството й на наследник по закон на И.н Н.. В исковата молба се поддържа твърдение, че след открИ.не на наследството, ищцата посетила център на „Софийска вода“ АД, където след справка в електронния масив на дружеството й било съобщено, че дължи парична сума, 1 представляваща парична стойност на предоставени услуги в недвижим имот.

С оглед изложените факти и за да се предпази от негативно за нея решение в евентуален бъдещ съдебен процес - ищцата сезирала съда с отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, за които й било устно съобщено, че дължи на ответника.

С отговора на исковата молба, дружеството- ответник е изразило становище, че не оспорва отрицателния установителен иск и не отрича тезата на ищцата, че посочените в исковата молба суми не се дължат.

След провеждане на първото открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е постановил обжалваното Решение с рег. № 16091/27.08.2025г., което има характер на определение за прекратяване производството по гр. д. № 1619/2024г. съгласно описа на 143 състав при СРС, поради липсата на правен интерес от предявяването на иска.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

Тя е подадена от надлежно легитимиран жалбоподател, в рамките на установения от закона срок за обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В действителност, както правната теория, така и съдебната практика приемат категорично, че наличието на правен интерес от иницииране на съдебния процес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск.

В конкретния случай, изявленията на страните в действителност мотивират извода, че не е налице правен спор, който да обосновава необходимия правен интерес от предявяването на иск за защита на субективните права на ищцата.

Наличието на данни за парично задължение на ищцата във вътрешно- служебната информационна платформа на „Софийска вода“ АД не обосновава правен интерес от предявяване на иск за отричане съществуването на парично задължение, доколкото от името на споменатото дружество не е налице изрично обективирано писмено изявление, в чието съдържание да бъде обективирана парична претенция. Единствено при външно обективирана писмена претенция за заплащане на сумата – ищцата би придобила правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, чрез който да реализира защита и санкция.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с изводите на настоящия съдебен състав – частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна - „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 50 евро за съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. И. А. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв. М.Л., София, ул. „******** срещу „Решение“ рег. № 16091/27.08.2025г., което има характер на определение за прекратяване производството по гр. д. № 1619/2024г. съгласно описа на 143 състав при СРС, поради липсата на правен интерес от предявяването на иска.

ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв. М.Л., София, ул.

„********, да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 50 /петдесет/евро за съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС на РБ при наличието на предвидените от чл.280 ГПК процесуални предпоставки.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3