Решение № 196 от 28.03.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Стара Загора, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20215530104763 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане на ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД против ЮЛ. М. К. за сумите от 166,67 лева главница - по Договор за потребителски кредит *************, договорна лихва от 19,10 лева за периода от 20.08.2021 г. до 20.08.2021 г., както законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.08.2021г. до окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ************* г. по описа на Старозагорския районен съд.

Ищцовото дружество твърди, че обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение била падежирала и непогасена 1 вноска /четвърта/ за периода от 20.08.2021 г. до 20.08.2021 г. по индивидуален договор за потребителски кредит ************* г. сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT като кредитодател и ЮЛ. М. К. като кредитополучател.

Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, закона за платежните услуги и платежните системи, закона за задълженията и 1 договорите, закона за потребителския кредит, закона за електронния документ и електронния подпис, както и закона за електронната търговия/.

Договорът между страните бил сключен онлайн, като кредитополучателят го бил подписал в профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки S M S персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в договора и общите условия, уреждащи отношенията между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и ЮЛ. М. К. за предоставения от дружеството потребителски кредит.

Съгласно сключения между страните договор, кредитополучателят бил декларирал, че бил получил предварително, запознат бил и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в общите условия.

Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от кредитодателя по електронната поща, в това число преддоговорнна информация, декларациии, договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора.

Всички документи, изпратени на кредитодателя били във формат, непозволяващ промяна/корекция по документите, като същите му били предоставени в PDF формат.

По силата на сключения индивидуален договор за потребителски кредит ************* между ЮЛ. М. К. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД бил отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв. на кредитополучателя. С подписване на процесния договор, кредитодателят бил предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника, с което дружеството било изпълнило задълженията си по договора, а кредитополучателят се бил задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 6 месечни погасителни вноски, 5 от които в размер на 185,77 лв., а последната 6 - та вноска в размер на 185,75 лв. (включващи главница и договорна лихва).

Следвало да се има предвид, че ако кредитополучателят не изпълнявал задълженията си за заплащане на дължимите суми, кредитодателят имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своите вземания, което от своя страна можело да доведе до значително 2 повишаване на размера на дължимите суми от кредитополучателя.

По договора за кредит, ЮЛ. М. К. била извършвала плащания преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и настоящата искова молба по процесния договор със закъснения покриващи само първата погасителна вноска.

Към настоящия момент дължимата главница по забавената падежирала и претендирана четвърта вноска била в размер на 166,67 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения индивидуален договор за потребителски кредит ************* между страните, ответникът се бил задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на дружеството в размер посочен в договора. В настоящия случай ЮЛ. М. К. дължала договорна лихва в размер на 19,10 лв. за периода от 20.08.2021 г. датата на четвъртата забавена вноска до 20.08.2021 г. - датата на последната просрочена вноска.

ЮЛ. М. К. трябвало да изплати претендирана четвърта падежирала вноска на дата 20.08.2021 г. - падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба сроковете по падежа на горепосочената вноска били изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същата дължала и обезщетение за забава законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Искането до съда е да признае за установено, че „Интернъшънъл Саламанка Капитал“ ООД имал следните вземания срещу ЮЛ. М. К.: главница по четвърта забавена падежирала вноска: 166,67 лв., договорна лихва: 19,10 лв. за периода от дата на четвъртата забавена вноска 20.08.2021 г. до 20.08.2021 г. - дата на последната просрочена вноска, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 24.08.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, процесуалният представител на ответницата Ю.К. е подал писмен отговор, в който взима следното становище.

Счита, че исковете за установяване на вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ЧГД №************* г. по описа на 7 състав, PC - Стара Загора, били допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и размер.

3

В исковата молба ищецът претендирал съдът да установи съществуването на парични вземания в негова полза срещу ответницата, както следвало: обща цена на иска - 185,77 лв., от които 166,67 лв. - главница по четвърта забавена падежирала вноска по договор за потребителски кредит *************, сключен между ищцовото дружество и Ю.К., 19,10 лв. договорна лихва за периода на четвъртата забавена вноска 20.08.2021 г. до 20.08.2021 г. - датата на последната просрочена вноска, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 24.08.2021г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и разноските в исковото и заповедното производства.

Ищцовото дружество твърдяло, че между него и ЮЛ. М. К. бил сключен договор за потребителски кредит *************, при следните параметри: сума на кредита - 1 000 лева, който съгласно фиксинга на БНБ - 1,95583, се равнявал на 511,29 евро; срок на кредита - 6 месеца; брой погасителни вноски - 6 вноски; размер на месечната погасителна вноска - 266,67 лв.; фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП: 38,29 %; годишен процент на разходите 45,78%; лихвен процент на ден - липсвал; общо задължение по кредита с включена такса експресно разглеждане - 1 600 лв., които се равнявали на 818,07 евро.

На първо място счита, че твърдяното облигационно правоотношение /процесният ДПК/, не било възникнало. Оспорва, че била дала съгласието си за сключване на процесния ДПК, поради което сумите не били дължими на твърдяното основание - валидно облигационно правоотношение. Аргументите за това били следните:

Ищцовото дружество твърдяло, че черпи правата си срещу ЮЛ. М. К. на основание сключен между страните ДПК, който бил приложен като препис към исковата молба. Видно от исковата молба, за процесния ДПК се твърдяло, че бил сключен във формата на електронен документ, чрез средства за комуникация от разстояние. При това положение, към процесния ДПК, приложение намират специалните закони - закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /„ЗПФУР”/ и закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ”/.

Оспорва, че било налице валидно сключен онлайн договор за потребителски кредит между страните. Оспорва, че била изразила ясно и недвусмислено волеизявление за сключване на представения към исковата молба ДПК. Легалното определение на договор за предоставяне на кредит от разстояние се съдържал в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която разпоредба договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от 4 доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР били посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като счита, че в случая тежестта на доказване следвало да бъде възложена в тежест на ищеца - доставчик на услугата. Оспорва, че между страните бил съставен електронен документ - процесният ДПК, съгласно изискванията на специалните закони. Ответницата не била давала съгласието си за сключването му, като „подписът”, който се намирал на последна, самостоятелна страница към договора, бил пренесен от други документи и не бил полаган за конкретния ДПК от същата. Този „подпис”, за който се твърдяло от ищеца, че бил обикновен електронен подпис, бил абсолютно идентичен, както с подписа върху разпечатката на стандартния европейски формуляр, приложен към исковата молба, така и с „подпис”, който се намирал върху отделна, самостоятелна страница на друг договор за кредит, по който ищцовото дружество било завело отделно производство в PC - Стара Загора.

Прилага копие от договор за кредит *************, сключен между същите страни и който бил приложен като писмено доказателство към исковата молба, с която било образувано ГД 20215530104257/2021 г., II с - в, PC Стара Загора. Моли, съдът да обърне внимание на факта, че подписите върху процесния ДПК, както и върху договор за кредит *************, били абсолютно идентични, което навеждало на основателни съмнения, че ищцовото дружество било в състояние да фабрикува безкрайно количество договори с лица, за които се твърдяло, че билли негови потребители, без тези лица изобщо да знаят, че имат N на брой договори с „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, по които били длъжници.

Отделно от горното, върху приложените общи условия на ищцовото дружество не фигурирало подпис на ответницата. Съгласно задължителните разпоредби на ЗПК, приложим към процесния ДПК, всяка страница от общите условия било задължително да бъде подписана от потребителя. Ю.К. нито се била запознавала, нито била подписвала ОУ на ищцовото дружество, които би следвало да са неразделна част от ДЗ. Липсата на подпис върху всяка страница влечало до пълна недействителност на индивидуалния ДПК, каквато била настоящата хипотеза. Оспорва, че между ответницата и ищцовото дружество били разменяни съобщения, установяващи по безспорен начин сключването на процесния ДПК.