Решение № 331 от 17.04.2019, Районен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н И Е № ........ гр.

Враца, 17.04.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 54 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от И.Й.С., ЕГН **********, против К.И.С., ЕГН **********.

В исковата си молба ищцата твърди, че през м. април и м. май 2017 г. ответникът й поискал в заем сумата от 3 850 лева, необходима му да си закупи лек автомобил. Уговорката между двамата била за връщане на тази сума до края на календарната 2017 г. Тъй като с ответника имали общо дете, ищцата проявила съпричастност, но понеже не разполагала с поисканите й средства, се обърнала към свой колега И.А.. Последният предоставил на ищцата С. в заем сумата от 3 850 лева, която незабавно ги предала в брой на ответника С., без да сключват писмен договор. Между А. и С. била съставена разписка за получената сума с уговорката да му ги върне до края на 2017 г.

Заявява, че ответникът закупил желания автомобил и през м. юни 2017 г. се счупило задното му стъкло, което наложило неговата смяна. Това струвало сумата от 150 лева, които ответникът отново поискал назаем от ищцата. Ищцата сочи, че и тази сума тя получила в заем от третото за спора лице И.А., с уговорката да му я върне до края на 2017 г., за което била съставена разписка между двамата.

Ответникът се задължил да й върне сумата също до края на 2017 г. Твърди още, че впоследствие отношенията с ответника се влошили и въпреки многократните покани, същият не й върнал взетите в заем суми в общ размер на 4 000 лева.

Ищцата сочи, че по ч. гр. д. №

4901/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, VII гр. състав, в нейна полза била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 4 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Тъй като длъжникът възразил срещу вземането, това обусловило интереса на ищцата от предявяване на иск за установяване на същото. Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът К.И.С. дължи на ищцата И.Й.С. сумата от 4 000 лева, представляваща дадена в заем сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4901/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника К.С., с който оспорва предявените искове.

Заявява, че не е взимал в заем от ищцата сумата от 4 000 лева. Сочи, че двамата живеели на съпружески начала и с оглед възможностите си, всеки от тях предоставял средства за поддръжка и подобряване на този живот. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №

4901/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцата И.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против ответника К.С. е издадена Заповед № 3044/20.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 4 000 лева – главница, представляваща дължима сума по сключен през м. април 2017 г. неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 80 лева, представляваща разноски в производството за платена държавна такса.

Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 26.11.2018 г. и в рока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение вх. № 17623/03.12.2018 г. срещу заповедта за изпълнение, поради което и с Разпореждане № 9581/07.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4901/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

По депозираната в срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 54/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

По делото са представени и приети два броя споразумения, подписани между ищцата С. и третото за спора лице И.А., както следва:

Споразумение от 05.04.2017 г., съгласно което И.С. получава от И.А. сумата от 3 850 лева, която да бъде предоставена от получателя на К.С. за закупуване на автомобил и ще бъде върната до 31.12.2017 г.

Споразумение от 06.06.2017 г., съгласно което И.С. получава от И.А. сумата от 150 лева, която да бъде предоставена от получателя на К.С. за подмяна на автомобилно стъкло и ще бъде върната до 31.12.2017 г.

За установяване на релевантните за спора обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.А. и Т.Й..

От показанията на свид. И.А. се установява, че същият е колега на ищцата, двамата работят заедно в Община Враца от 10 години и се помещават в един работен кабинет. Свидетелят заявява, че през м. април 2017 г. говорили с ответника да му даде пари назаем, за да си закупи автомобил. По време на този разговор тримата – свид. А., ищцата и ответника, били в кабинета на свидетеля и ищцата.

Свидетелят им заявил, че ще даде парите, но ищцата ще бъде гарант. Свид. А. знаел размера на заплатата на ищцата и че същата ще бъде в състояние да му върне сумата. Сумата от 3 850 лева предал на ищцата С. в техния кабинет, която незабавно пред свидетеля ги предала на ответника С.. Последният обещал, че ще ги върне до края на 2017 г. Ищцата казала на ответника, че му дава парите, обаче е гарант и ще подпише с А. споразумение, така че ответникът трябва да й върне получените пари до края на 2017 г. Свидетелят заявява, че с получената сума от 3 850 лева ответникът си купил кола, но след около месец и половина се счупило стъкло и ответникът поискал още пари назаем. Свидетелят предоставил още 150 лева със същата уговорка – ответникът да ги върне до края на 2017 г., като пак били тримата в кабинета им с ищцата. Свидетелят твърди, че двамата с ищцата подписали споразумение в деня, в който дал парите, ответникът нищо не бил подписвал. След това свид. А. многократно търсил ответника, защото не му върнал парите в уговорения срок. Той не си вдигал телефона, поради което свидетелят го посетил на работното му място, където ответникът обещал, че ще му върне парите, но не спазил и това обещание. Твърди, че през 2018 г. ищцата С. му върнала цялата сума.

Свид. Й. – кръстница на общото дете на страните, заявява, че ищцата и ответникът се разделили преди година и половина, а през пролетта на 2017 г. двамата живеели заедно, макар и само като съквартиранти и заради детето им. Свидетелката твърди, че ищцата е предоставила на ищеца сумата от 3 850 лева назаем за закупуване на лек автомобил, а след това и още 150 лева за поправка на счупено стъкло на автомобила. Свид. Й. заявява, че сумата била взета от ищцата от неин колега – И.А., като сумата от 150 лева била предадена през м. юни 2017 г., а сумата от 3 850 лева – преди това. Свидетелката сочи, че ищцата й е споделила, че ответникът не е върнал парите и отказва да ги върне, а тя ги е върнала на А.. С парите ответникът закупил автомобил, но същият бил регистриран на името на баща му.

Съдът възприема с доверие показанията на двамата свидетели, тъй като същите са последователни и хронологични, като взаимно се подкрепят и допълват фактическата обстановка. Съдът не намира нито един от двамата свидетели да е заинтересован от изхода на делото. Напротив, двамата разпитани свидетели са лицата, които най – добре познават фактическата обстановка и уговорките между страните по спора, доколкото И.А. е заемодател на ищцата и е предоставил сумите, които тя от своя страна е предала в заем на ответника, а Т.Й. е близка на ищцата /кръстница е на общото дете на страните/ и като такава е добре запозната от ищцата със ситуацията. Макар свид. Й. да няма преки наблюдения и да не е пряк свидетел на уговорките между страните, същата дава достоверни и пълни показания относно действията на ищцата по взимане на заем на сумите от свид. А. и предаването им на ответника, посочва конкретното предназначение и точния размер на заемните суми и приблизителното време на предаването им на ответника, както и фактът, че последният не ги е върнал на ищцата. Свид. А. пък е пряк очевидец на предаването на сумите от ищцата на ответника и уговорката между тях да бъдат върнати до края на 2017 г.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са два кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът К.И.С. дължи на ищцата И.Й.С. сумата от общо 4 000 лева, представляващи дадени в заем суми, както следва: сумата от 3 850 лева, предоставена на ответника по неформален договор за заем, сключен между страните през м. април 2017 г., с падеж на задължението 31.12.2017 г., както и сумата от 150 лева, предоставена на ответника по неформален договор за заем, сключен между страните през м. юни 2017 г., с падеж на задължението 31.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на подаване на заявлението – 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4901/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав.

Съгласно чл. 240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От момента на предаване на заемната сума за заемополучателя възниква задължението да я върне в определения срок.

За основателността на предявените искове ищцата следва да докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на фактическия състав, както следва: 1. Наличие на облигационни правоотношения между нея и ответника С. по силата на два валидно сключени неформални договора за заем съответно от м. април 2017 г. и м. юни 2017 г. срещу задължението на ответника да върне заетите суми в срок до 31.12.2017 г.; 2. Реално предоставяне на заемните суми на заемополучателя в твърдяния размер.

Съдът намира, че предпоставките за уважаване на исковите претенции се установяват от ангажираните от ищцата доказателства. Договорът за заем е реален и неформален, поради което за валидното му сключване не се изисква писмена форма за действителност, т. е. ищецът би могъл да доказва сключване на договора с всички допустими от ГПК доказателства. За пълнота следва да се посочи, че тъй като се касае за два договора за заема, всеки в размер под 5 000 лева, за факта на сключването им и на предаване на сумата не е приложимо ограничението за доказване със свидетелски показания, предвидено в чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК.

В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че между страните по делото са възникнали правоотношения по два договора за заем, по силата на които през м. април 2017 г. ищцата е предала в собственост на ответника в заем сумата от 3 850 лева, а през м. юни 2017 г. – сумата от 150 лева, а от своя страна ответникът се е задължил да й върне получените суми в срок до края на 2017 г., т. е. до 31.12.2017 г. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и фактическото предаване на сумата в собственост на ответника се установяват по несъмнен и категоричен начин.

Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c2d5eb3-6f85-48a8-88bb-519105281d40