Решение № 4483 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4483 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100509336 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗК „Л.И.“ АД, чрез юрк. К., срещу решение № 11287/29.06.2023г., постановено по гр.д. № 48061/2021г. по описа на СРС, 162-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Столична община иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за сумата 268.59 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № СА **** ТТ, за вреди от ПТП, настъпило на 23.07.2020г. в гр. София, ж.к.

****, при което автомобилът попаднал в необезопасена неравност– шахта, на пътното платно, ведно със законната лихва от 14.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 33799/2021г. по описа на СРС, 162-и състав, на 21.06.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради неправилно възприета фактическа обстановка и необоснованост. По делото се установявал фактическият състав на регресното вземане на ищеца – валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № СА **** ТТ, със срок на валидност от 01.06.2020г. до 31.05.2021г., увреждането на автомобила в срока на застрахователното покритие във вид и степен, описани в преписката на образуваната при ищеца щета, 1 изплатено застрахователно обезщетение от 258.59 лева. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП, който в частта за наличната на пътното платно шахта представлявал документ по чл. 179 ГПК. От изслушаната САТЕ се установил механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилия транспортен инцидент и щетите по процесния автомобил. По делото не се установили каквито и да е нарушения, извършени от водача на същото МПС, ответникът не провел дължимото пълно и главно доказване на възражението си за съпричиняване. Позовава се на неизпълнение от страна на ответника СО на вменените му със закон задължения по чл.

31 ЗП и др. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това предявеният установителен иск - уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Столична община депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Решението било правилно и обосновано. Ищецът не провел дължимото доказване на всички елементи от фактическия състав на регресното си вземане, за което СРС изложил подробни мотиви. Разпитаният свидетел не потвърдил подписа си в протокола за ПТП и не изложил конкретни факти за настъпването на ПТП. Заключението на САТЕ обсъждало въпроса за наличието на дупка на пътното платно, а не на шахта.

Въззивната жалба била бланкетна – не се сочели конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Софийска вода“ ЕАД не заявява становище по въззивната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

По делото е представена застрахователна полица № 93002010046797 от 01.06.2020г. за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за л.а. марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № СА **** ТТ, с клауза „1 – Всички рискове“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Същата има законоустановеното от нормата на чл. 345 КЗ съдържание и носи подписите на страните, посочени в документа.

От представената по делото застрахователна полица №

93002010046797/01.06.2020г., предложение-декларация и талон за оглед от същата 2 дата, сметки за заплатена застрахователна премия, съобразно договореното с полицата разсрочване на 4 вноски, съдът приема за установено че ищецът ЗК „Л.И.“ АД и Р.С.Д.

(собственик на застрахованото МПС съгласно свидетелство за регистрация на лист 14 от преписката на делото) сключили договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № СА **** ТТ. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума 102 000 лева и период на покритие на застраховката от 01.06.2020г. до 31.05.2021г.

От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. № 1753821 от 23.07.2020г., уведомление за настъпило застрахователно събитие от 24.07.2020г., описзаключение от 24.07.2020г., се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 23.07.2020г. гореописаното МПС, управлявано от св. А.С.С., претъпяло пътно транспортно произшествие при движение в гр. София, ж.к. „Люлин“, по ул. „118“, на завой до блок 004, попаднало с дясната си част на препятствие на пътя – необезопасена шахта без капак на пътя. Автомобилът получил видими увреди в дясно – предна дясна гума и джанта. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета № 0000-1261-20-802172/1, в т.ч. и опис-заключение от 24.07.2020г., опис-заключение от 13.10.2009г., а именно: гума предна R 295/35/R21, MychelinY.

От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП от 23.07.2020г., уведомление за настъпило застрахователно събитие от 24.07.2020г., опис-заключение от 24.07.2020г., и заключение на САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС била необезопасена и необозначена шахта на пътното платно в гр. София, ж.к. „Люлин“, по ул. „118“, на завой до блок 004.

Настоящият съдебен състав, за разлика от СРС, намира, че по делото несъмнено се установява, че щетите настъпили именно от попадане на автомобила в необезопасена шахта на пътното платно.

Видно от удостоверяването в протокола за ПТП местопроизшествието е посетено от служител на КАТ /излишното НЕ в бланката е зачертано/. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на произшествието се намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно на завоя до бл. 004, се намирала шахта без капак. Видно от категоричното заключение на съдебната автотехническа експертиза вредите настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че погрешно написал в заключението „дупка“, но нямало съществена разлика в механизма и уврежданията по МПС при преминаване през шахта.

3

Като свидетел по делото е разпитан водачът А.С.С., който няма ясни спомени за случилото се. Излага, че управлявал л.а. „Порше Кайен“, не собствен, а на приятел.

Управлявал доста такива коли. Случвало му се да пука гума. При предявяването на протокола за ПТП заявява, че положеният подпис за участник в ПТП прилича на неговия, но не може да каже със сигурност той ли се подписал. Така изложените гласни доказателства не допринасят съществено за изясняване на механизма на ПТП, но и не разколебават горния извод на въззивния съд за неговата доказаност от останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 310.15 лева. Видно от представеното по делото преводно нареждане от 28.08.2020г. по същата щета застрахователят-ищец изплатил на собственика на увредения автомобил сума в размер на 258.59 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществената застраховка.

От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за установено, че между ищеца и собственика на л.а. Р.С.Д. за процесния период съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“. В периода на покритие на застраховката застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск – увреждане на имуществото. Доводите на ответника в противен смисъл са неоснователни – по делото не се установява изключен риск по застраховката.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и заключение на САТЕ, съпричиняване не се установява.

По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС е необезопасено препятствие на пътното платно в гр. София, ж.к. „Люлин“, по ул. „118“, на завой до блок 004. За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на сумата 258.59 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било 4 длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД: наличие на договор за застраховка имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС.

Във връзка с чл. 2 ЗОС, чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата и § 7, ал. 1, т. 4 и 7 ПЗР на ЗМСМА общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл.

19, ал. 1, т. 4, б. “б“ от Закона за водите публична общинска собственост са уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината. Общината е длъжна да поддържа пътя в добро състояние. Според чл. 11 от Закона за общинската собственост имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Столична община, във връзка с чл. 31 ЗП, има задължението за поддръжка и ремонт на пътя.