Решение № 122 от 17.06.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Разград, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело № 20233300100292 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. София, представлявано от ***** Д. Ш. и **** М. В., чрез адв. Х. И. от АК - *****против ответника срещу Г. К. Г., ЕГН ********** от гр.****, с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването в полза на банката срещу ответника на вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ****** от ***** година, сключен между страните.

Претендира се установяване дължимостта на вземане, въз основа на посочения договор , включващо следните суми: 49 000 лева (четиридесет и девет хиляди лева) - главница; 2985,40 лева (две хиляди деветстотин осемдесет и пет лв. и четиридесет ст.) възнаградителна лихва за периода от 07.04.2022г. до 24.11.2022г.; 1985,77 лева (хиляда деветстотин осемдесет и пет лв. и седемдесет и седем ст.) – мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2022г. до 22.01.2023г.; 75,50 лева (седемдесет и пет лв. и петдесет ст.) – такси за периода 11.04.2022 г. до 22.01.2023 г .; 24,00 лева (двадесет и четири лева) – обезщетение за уведомяване за периода 09.12.2022г. до 22.01.2023г.; както и законната лихва върху главницата, считано от 30 .01.2023г. до окончателното изплащане.

Претендират се разноски както в исковото, така и в заповедното производство в съответни размери.

Изложени са твърдения, че в полза на банката е издадена по ч.гр.дело № 152/2023г. на Районен съд - Разград заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист въз основа на нея като образувано е изпълнително дело 268/2023 г. по описа на ЧСИ Г. С., с peг. № **** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Разград срещу длъжника. Книжата до последния, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист били връчени в условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което са дадени указания на ищеца да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК. Към молбата са приложени писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

Ответникът Г. К. Г. е подал писмен отговор в срок, чрез назначения му особен представител адв. Е. Н. от АК – ****, който счита исковете за процесуално допустими. В отговора на исковата молба особеният представител заявява, че поради липсата на контакт с ответника не е в състояние да изрази конкретно становище по обстоятелствата, на които се основава искът, както и да направи конкретни възражения срещу тях. С депозирания отговор на исковата молба, особеният представител развива само и единствено теоретични постановки и изразява становище какво следва да бъде установено от съда, за да бъде постановен крайният съдебен акт, без да 1 навежда каквито и да е конкретни оплаквания. Сочи, че съдът служебно следва да се произнесе относно наличието на неравноправни клаузи, без да се сочат конкретни такива. Твърди се, че съобразно правилата на ГПК, ищецът е легитимиран да предяви настоящия иск само ако е депозирал заявление по реда на чл. 410 и чл. 417 от ГПК. Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца, като няма такива за събиране на други доказателства.

Няма искания за събиране на доказателства. Моли съда да постанови своя краен съдебен акт след съвкупна преценка и анализ на доказателствата по делото.

В съд.заседание ищецът не се явява и не се представлява.Представя по ел.поща писмена защита, преди датата на о.с.з., с която поддържа иска, така както е предявен по изложените в исковата молба съображения, като доразвива същите.Моли предявеният иск да бъде уважен в цялост.Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът чрез особения представител моли съдът да постанови своя съдебен акт, основано на събраните доказателства по делото.

Съдът след като съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:

Страните в процеса не спорят за наличието на валидно сключен между тях Договор за потребителски кредит № ****** от **** г. От същият се установява, че ответникът, като кредитополучател е получили потребителски кредит в размер на 49 000 лв. за текущи нужди, който кредит кредитополучателят се е задължил да върне заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено разрешеният кредит да се отпусне по разплащателна сметка със съответен IBAN на името на кредитополучателя Г. К. Г., за което същият дължи заплащането на отделни такси и комисионни (чл. 2, ал. 2).

Постигната е договорка, че кредитополучателят дължи на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 9 %, която се определя като сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,550 % , както и , че за референтен лихвен процент по Договора се ползва референтният лихвен процент ПРАИМ, определен съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора.В чл. 4 във вр. с чл. 7 от договора страните са договорили , че кредитът ще се погасява на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит, общо 96 на брой, при общо дължима сума 73 667,19 лв. и ГПР от 11,56%.

Съгласно чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят ще заплати еднократно такса в размер на 400 лева за разглеждане на искането за кредит, както и ще заплаща месечна такса в размер на 3, 50 лева за обслужване откритата разплащателна сметка.

Страните са се съгласили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита – чл. 9 от договора, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.

Уговорено е в чл. 14 от договора, че при непогасяване в срок на една или повече вноски, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

С разпоредбата на чл. 19 от договора е установено, че всички уведомления и изявления във връзка със сключения договор трябва да са направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, посочени в същия договор. Прието е, че ако някоя от страните промени последно заявения си адрес за кореспонденция е длъжна да уведоми писмено другата страна и да посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени.

По делото като писмено доказателство е представено банково бордеро, от което се установява, че сумата по договора за кредит в размер на 49 000 лв. е преведена на 04.12.2018 г. по банкова сметка, разкрита на името на кредитополучателя Г. К. Г.. Това обстоятелство се установява и от приетата по делото ССЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от 2 страните съдът изцяло кредитира. Пак от експертизата се установява, че кредитополучателят е погасил като задължено лице по договора само сумите 390 лв., такса обработка документи, възнаградителна лихва в размер на 166,83 лв. , месечна такса за обслужване на разплащателна сметка в р-р на 3,50 лв. и застрахователна премия в р-р на 41,84 лв., като няма погашение по главницата, съгласно погасителния план.Установява също така ,че размерът на неизплатеното задължение е в общ размер на 54 070,67 лева , от които: 49 000 лева главница; 2985,40 лева възнаградителна лихва за периода от 07.04.2022г. до 24.11.2022г.; 1985,77 лева – мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2022г. до 22.01.2023г.; 75,50 лева – такси за периода 11.04.2022 г. до 22.01.2023 г.; 24,00 лева – обезщетение за уведомяване за периода 09.12.2022г. до 22.01.2023г.;

По отношение настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в процеса са приети писмени доказателства, като се установява, че длъжника е уведомен за същата по реда на чл.47 от ГПК, чрез връчване на изпратената от банката покана на адреса посочен в началото на Договора, чрез ЧСИ Г. С., с per. №****, като се заявява, че на основание чл. 14 от Договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора.

При така установеното по делото от фактическа страна съдът приема предявеният иск по чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за основателен по следните съображения:

В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на правопораждащите факти – валиден договор за банков кредит, изпълнение на задълженията по него от страна на кредитодателя, неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя и наличието на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, а ответника - правопогасяващите факти с оглед направените от него възражения, за нищожност на клаузи от договора, които не в случая не са и посочени с отговора на исковата молба, която нищожност да влече единствено задължение на кредитополучателя да върне на банката само получената главница.

Съдът следва да посочи,че в случая и с оглед предмета на иска, приложение намират нормите на ЗЗП и затова в тежест на ищцовата банка е да установи, че клаузите на чл. 14 във вр. с чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит са били уговорени индивидуално с оглед разпореденото в чл. 145 и сл. от ЗЗП.

Няма спор по делото, че между банката-ищец и ответника е възникнало валидно правоотношение по сключен между тях договор за потребителски кредит. Доказано е и че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя, както и че в съответствие с подписания погасителен план са били заплатени общо 16 броя такива вноски. Безспорно е, че кредитополучателя е спрял плащането след м. септември 2020 г., при последвала една вноска през м.януари 2021г. и в този смисъл се налага извода, че за ищеца са били налице обективните предпоставки да упражни правомощието си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право 3 надлежно упражнено ,предвид представените в тази насока писмени доказателства, като за дата на връчване на поканата за предсрочна изискуемост съдът приема тази посочена от ЧСИ Г.С., при съобразяване на чл.47,ал.5 от ГПК, а именно 24.11.2022г.

По отношение размера на претенциите на ищеца, съдът приема следното:

При уговорена в договора за потребителски кредит предсрочна изискуемост на задължението за връщане на предоставената парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителни вноски, включително в частта им за възнаградителни и санкционни лихви и такси, както е възприето от съдебната практика. При съобразяване на релевантните за спора факти и установените извършени погашения по кредита, съобразно изложеното в исковата молба и заключението на вещото лице по ССЕ, то всички суми, претендирани с исковата молба, посочени и по-горе в общ размер на 54 070,67, вкл. главница в пълен размер от 49 000, възнаградителна лихва , лихва за забава, такси и други са изискуеми така, както са заявени и като такива се дължат.

Относно възраженията, макар и неясно формулирани от особения представител за нищожност на процесния договор, който безспорно е такъв попадащ в приложното поле на потребителската защита, съдът при съобразяване разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП приема, че същият не съдържа неравноправни клаузи, които по своята същност да представляват уговорки във вреда на потребителя, да не отговарят на изискванията за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не са уговорени индивидуално, както повелява чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В ал. 2 – ра на посочената 3 законова норма дефинитивно е разпоредено, че не са индивидуално уговорени онези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителя не е могъл да повлияе върху тяхното съдържание, особено в случаите на договори при общи условия.