Решение № 100 от 18.06.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. гр.Мадан, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100200 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Р. К. против Р. Н. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 1 от СК да бъде разрешено издаването на задграничен паспорт на детето С. Р. Р. ЕГН **********, като се замести волята на бащата, както и бъде разрешено на детето С. Р. Р. ЕГН ********** да напуска пределите на Република България за пътуване в чужбина в държави-членки на ЕС и в Република Турция, за срок до навършване на пълнолетие, с туристическа цел само със съгласието на майката.

В исковата молба се твърди, че с Решение №* по гр.дело №* г. по описа на PC Кърджали е прекратен бракът на ищцата и ответника по делото и съдът й предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. Р. Р. с ЕГН **********. Вече в продължение на година и два месеца майката сама полагала грижи за детето, а ответника не се интересувал изобщо от него. С бащата на детето не поддържали никакви контакти след развода. В този период той не бил търсил контакт с нея и с детето им. Преди известно време ищцата търсила ответника по телефона, за да й подпише декларация, с която да може да заведе сина им С. на минерални бани и на море през лятото в Гърция. Въпреки положените от нея усилия не срещнала разбиране от страна на ответника. Причината да го търси е, че сина им започнал да боледува през зимата от простудни заболявания и препоръката на личния ни лекар била детето да ходи на минерални бани и да почива на море през лятото. Поради пълната незаинтересованост на ответника от детето не била в състояние да подаде документи за паспорт на сина им и да може да 1 го води извън България с нея. На детето бил необходим паспорт за да може да пътува с нея в Гърция. С поведението си ответникът създавал пречки за снабдяването с паспорт на сина им С. и същия не дава разрешение детето да пътува с мен до Гърция, а това бил най- близката точка, където може да заведе детето както на минерални бани, така и на море с възможно най-малко разходи предвид факта, че сама се грижи за детето.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че многократно бил правил опити да се свърже с майката, но същата го блокирала както в социалните мрежи, така и по телефон, с което е възпрепятствала комуникацията му. Многократно бил ходил в гр. Мадан в опит да намери детето. Плащал ежемесечната издръжка съгласно съдебното решение, с което бил осъден на това. Отказът да даде съгласие на майката да извежда детето в чужбина е свързан с нейни намерения да изведе детето за постоянно. Изразил готовност детето да бъде заведено на море, дори в негово присъствие, включително предложил съвместно пътуване през почивните дни, което било отказано. Счита за опасно за дете на възраст 1 година да бъде извеждано всяка седмица или през седмица в чужбина, а още повече да живее извън пределите на Република България. Категорично не дава съгласие детето да бъде извеждано в Република Турция, предвид различията в законодателството, значителното разстояние и риска от затруднено връщане. Още повече Република Турция била гранична зона на война, като както било добре известно няколкократно военни дронове били прехванати от противовъздушната отбрана на страната на нейна територия. Имал сериозни притеснения относно честите пътувания, които може да се отразят неблагоприятно на здравето на детето. Поради липсата на описание за времевия период и точната страна, в която майката желае да извежда детето, считам, че направеното искане е изцяло неоснователно и в пълно противоречие със съдебната практика на българските съдилища. Оспорва твърдението, че честото боледуване налага пътуване в чужбина. В България има всички условия както за лечение, така и за туризъм. Счита, че за детето е изключително важно да се среща и с двамата си родители, като предвид неправомерните ограничения, които му налагала майката, въпреки наличието на съдебно решение. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане е видно, че детето С. Р. Р. е родено на 22.01.2025 г. от майка Н. Р. Р. (К.) и баща Р. Н. Р..

С Решение № * по гр.д. № * по описа на РС Кърджали е прекратен гражданският брак между Н. Р. Р. (К.) и Р. Н. Р. по взаимно съгласие, като родителските права спрямо роденото от брака дете С. Р. Р. са предоставени на майката, а между бащата и детето е определен режим на лични отношения, както следва: до навършване на три годишна възраст от детето: всяка първа и трета събота от месеца – от 10.00 часа до 14.00 часа без преспиване в присъствие на майката, след навършване на три годишна възраст на детето:

2 всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа без преспиване в присъствие на майката, след навършване на три година възраст от детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, десет дни в годината през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време, когато детето има желание, а бащата има възможност да го взема след предварително съгласуване с майката. Със същото решение бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си.

Представено е заверено копие от медицинска бележка, издадена от Д-р Е. И., съгласно която детето С. Р. Р. боледува често от респираторни инфекции.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП Мадан, съгласно който детето С. Р. и неговата майка Н. К. живеят в къщата на бабата и дядото по майчина линия М. П. и Р. К. в *, като за детето са осигурени подходящи условия за отглеждане. Майката с помщта на своите родители М. П. и Р. К., с които живеят в една къща осигуряват адекватни грижи за своя син-нужното отопление, храна, облекло и всичко необходимо за себе си и за детето. Детето С. Р. общува ежедневно с бабата и дядото по майчина линия. На тяхната помощ и подкрепа майката, по-голямата й дъщеря В. и малолетният С. могат да разчитат безрезервно. Детето има вуйчо по майчина линия Б. К., който също живее във фамилната къща и на неговата подкрепа също могат да разчитат. По информация от ДСП - Кърджали Р. Н. Р. живее в с. В. в двуетажна къща, собственост на неговите родители. Той ползва една стая от втория етаж, която е обзаведена с всички необходими мебели и вещи за бита.

На етажа има баня и тоалетна. В жилището има обща кухня, която се намира на първия етаж. Майката Н. К. от м. октомври 2025г. не общува с бащата Р. Р..

В о.с.з. ищцата заяви, че иска да извежда детето в Гърция, най-вече за море, а за Турция може би само за разходка. Не мисли да извежда детето в други държави в ЕС. Има по-голяма дъщеря на 6 години и половина. С нея пътували в Турция. Не била живяла извън България. Не познавала чуждестранни граждани, нито българи, които живеят в чужбина. Само чичо й живеел в чужбина, но с него нямали добра връзка. Той живеел в Испания, но с него не комуникирали

В о.с.з. ответникът заяви, че ищцата говорила, че има намерение да живее в чужбина, защото там условията били по-добри. Не била казвала конкретно някоя държава. Докато живеели заедно, тогава му казвала, че иска да живее в чужбина, защото са били по-добри условията там. Не знаел дали ще може да се оправи сама с две деца в чужбина, зависило с кого говори и какви отношения има. Не знаел тя да е комуникирала с чужди граждани или с българи, които да живеят в чужбина, или да има такива приятели. От известно време не бил виждал детето, имал семейни проблеми, имал и много работа, и това влияело в семейството. Нямал други деца освен С..

В о.с.з. е разпитан свидетелят Р. Н. К., баща на ищцата, който заяви, че помага на дъщеря си за отглеждането на двете деца. Голямото дете ходило на детска градина, там се разболявало, когато се върне от градина разболявало и 3 детето С., понякога така ставало. Досега не били ходили на почивка извън България нито с голямото, нито с малкото дете. Имали желание да излезем, но само с едното дете нямало как, защото малкото дете нямало пълномощно за излизане извън страната. Голямото дете имало подписано пълномощно от бащата за излизане извън страната само с майката, пълномощното е безсрочно. Голямото дете е на 6 години и се казва В.. Искали да отидем на почивка в Гърция, защото е по-близо и по-малко финанси трябват. Нямали намерение за Турция да ходят, защото било по-далече. Брат му работил в Испания, но не поддържали отношения с него. Не знаел дъщеря му да има познати в чужбина. Когато дъщеря му и ответникът живеели заедно, тогава излизали в Турция. Освен това излизане дъщеря му не излизала в чужбина.

В о.с.з. е разпитана свидетелката С. Р. К., която заяви, че се познава с ищцата от 16 години, много близки приятелки били, заедно били почти всеки ден. Ответникът го виждала за първи път днес в съдебната зала. Доколкото знаела, той няма никакъв интерес към детенцето, не се интересува какво му е здравословното състояние. Дори когато се наложи, свидетелката ходила да помага. Когато Н. се налага да слезе да вземе лекарства, свидетелката ходи да помага да гледам децата. Детето С. много често се разболява, тъй като голямото като се разболее, живеят в една къща, и било нормално и то да се разболява. Ищцата споделяла, че иска да води децата на море, да може да се лекуват децата, да дишат йодни пари сутрин и по- малко да боледуват. Тя иска да ги води в Гърция на Бяло море, в други страни не й е споделяла, че иска да го води. На свидетелката не й е известно ищцата да има приятели, които да живеят в чужбина. Ищцата има чичо, който живее в Испания, но с него не комуникирали. Ищцата й споделила, че когато са били заедно с ответника, били ходили в Турция. Известно й било, че голямото дете В. има декларация от баща й за пътуване в чужбина. Бащата на В. идвал често и я взима в неговия град. Свидетелката била видяла пълномощното, което той е издал на Н..

В о.с.з. е разпитан свидетелят Ф. Г. М., който заяви, че е от дълги години приятел с ищеца. Той винаги искал да се свърже с детето. Ответникът винаги бил притеснен за детето, искал да се свърже винаги с него, но не успявал, бил блокиран по телефон и по социалните мрежи от майката. Един път, преди около 4 месеца, ищецът пак искал да се свърже с нея, но пак бил блокиран.

Той искал да се обади по телефона. Друг случай, пак като били заедно на маса с майката даже, тогава бил чувал, че майката искала да отива в чужбина, те тогава още били заедно. Не била казала точно в коя държава, но бил чувал, че искала да ходи в чужбина. Когато били сядали на маса, винаги си говорили с ответника, че той няма връзка с детето, защото е блокиран.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 127а, ал. 1 от СК когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това, не са уредени съгласно чл. 51, 59 и 127, и родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В настоящия случай с депозирания отговор на исковата молба и лично в съдебно заседание 4 ответникът се противопоставя на искането на ищцата да извежда детето С. Р.

Р. извън територията на Република България, което обуславя и допустимостта на производството.

От събраните по делото доказателства се установи, че родителите на детето са разведени и двамата живеят в различни населени места. Детето С. Р.

Р. живее * заедно с майка си, която полага непосредствените грижи за него, за което е подпомагана от своите родители. Майката на детето С. Р. Р. има и поголяма дъщеря- В. от друг партньор, който е предоставил декларациясъгласие за пътуване на детето В. в чужбина.

Съдът намира за недоказани изложените от ответника възражения, че намерението на ищцата да получи от съда заместващо съгласие на бащата да пътува с детето извън България е свързано с намерението й да се установи в друга държава. На първо място следва да се посочи, че възражението на ответника е лишено от всякаква конкретика по отношение на мястото, където би могла ищцата да се установи, а и от събраните по делото доказателства не се установява ищцата да има роднини или приятели, които да живеят в друга държава и да поддържат контакт с нея. Ищцата се е установила трайно в къщата на родителите си в *, които и помагат с отглеждането и на двете й деца, като в този смисъл по делото липсват каквито и да е индиции ищцата да има намерение да живее в друга държава.