Решение № 4698 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4698 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100502043 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Х. М. срещу решение № 18 198/10.10.2025 г. на СРС, 165 състав, постановено по гр.д. 18 281/2025 г., в частта, в която са отхвърлени исковете на „А1 България“ ЕАД срещу Т. Г. Б. за признаване за установено, че същата дължи сумата от 14, 46 лв. – такса за събиране на дължими суми, сумата от 3,70 лв. – обезщетение за забава върху горната сума за периода 01.12.2020 г. – 31.07.2023 г., сумата от 162, 10 лв. – неустойка за едностранно прекратено от мобилния оператор по вина на абоната договорно правоотношение, сумата от 24, 74 лв. – обезщетение за забава върху горната сума за периода 27.01.2022 г.

– 31.07.2023 г., сумата от 101, 14 лв. – представляваща неустойка за дадена отстъпка от цена на месечна абонаментна такса и/или устройство на изплащане, сума от 15, 45 лв. – обезщетение за забава върху горната сума за периода 27.01.2022 г. – 31.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 52 770/23 г. по описа на СРС, 165 състав.

1

В жалбата са наведени твърдения, че решението на СРС в неговата обжалвана част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че неустойката за предсрочно прекратяване на договора има за цел да обезщети оператора за това, че в резултат от предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя е пропуснал възможността да получи заплащане на месечните абонаментни такси по рамковия договор с потребителя, поради което е пропуснал възможността да получи заплащане на месечните абонаментни такси, поради което е справедливо потребителят да обезщети вредите на оператора от неизпълнението. Изложени са съображения, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

Изложени са съображения, че неустойката за продажба на устройство с отстъпка от стандартната цена и нейният дължим размер е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Твърди се, че същата не внася значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са неравноправни, а целта й е да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на клиент.

При тези съображения е заявено искане за отмяна на съдебното решение на СРС, в неговата обжалвана част, като бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Т. Г. Б..

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово и местно компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено 2 заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Препис от заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

От „А1 България“ ЕАД е предявен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, с което се иска ответникът да заплати неплатени суми по договори за мобилни услуги, както и начислени неустойки по договорите.

Пред настоящата съдебна инстанция, с въззивната жалба е отправено възражение за дължимост на претендираните неустойки от ищеца, като същото касае както посочените неустойки по договорите за мобилни услуги, така и тези по договорите за лизинг на мобилна техника.

Относно иска по чл. 92 ЗЗД и в изпълнение на задължението за служебна проверка на действителността на неустоечните клаузи, що се касае до защитата на потребителя, съдът намира следното: Неустойката представлява договорен способ, при който страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно правоотношение.

В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна полза неустойка.

За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е неустойката да съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Предпоставка за начисляването на такава неустойка е едностранното прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Потестативното право по чл. 87 ал. 1 ЗЗД се упражнява от изправната по договора страна с едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение, което от своя страна следва да съдържа две изявления: искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. В действителност чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна норма и с изрично съгласие страните могат да уговорят друго. В 3 случая чл. 52 от ОУ предвижда изрично едностранното прекратяване на договора да става с едномесечно писмено предизвестие от абоната респ. в чл.

54.12 от ОУ се предвижда, че договора на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на А2, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Видно от неоспорените твърдения в исковата молба, абонатът не е реализирал изпълнение на задълженията си в периода от 28.08.2021 г. – 27.11.2022 г., който период от време е по-дълъг от изискуемия от чл. 54.12 от ОУ срок от 124 дни.

Съгласно съдържащите се в четирите договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях клаузи, които са с идентично съдържание, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя / т. 6.1 от договорите/, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на месечния абонамент. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от отстъпките от абонаментните планове/ценови пакети и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/, съответстава на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Следователно при осъществяване на един и същ факт – прекратяване (по същество разваляне занапред) на договора по вина на абоната, и за обезщетяване на едни и същи вреди - претърпените от оператора вследствие на предсрочното прекратяване, е предвидена неустойка, включваща кумулативно няколко компонента. Настоящият състав намира, че така уговорените клаузи за неустойки са неравноправни и като такива – нищожни, поради противоречието им с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. За абоната е невъзможно да определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, тъй като този размер няма ясна определеност дори към датата на сключване на договорите, доколкото в тях се предвижда, че неустойката включва част от предоставените отстъпки, без тази част да е посочена или поне да е определяема. Отделно от това, възможността да се претендират вече предоставените отстъпки фактически осигурява възможност на оператора с обратна сила едностранно да увеличи цената на 4 предоставените услуги/устройства, което е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т.

13 ЗЗП. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. По горните съображения настоящата инстанция намира, че в действителност клаузите, предвиждащи заплащане на неустойки по процесните договори за мобилни услуги, се явяват недействителни и не се дължат, както е приел и съставът на СРС. Поради което в тази част решението му е правилно.

Относно отправените възражения срещу дължимостта на сумите по договорите за лизинг, съдът намира следното: Със заявлението по чл. 410 ГПК са претендирани и сумата от 4, 33 лева, представляваща отстъпка от цената на устройство и сумата от 81, 48 лв. – неустойка, представляваща отстъпка от цената на устройство Samsung S10 128 GB. Настоящият съдебен състав намира, че така предвидените неустойки, които са сума, равняваща се на разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, са действителни. Не е налице хипотеза на недопустимо кумулиране на предходно описаната неустойка и тази, представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайни устройства, тъй като двете обезщетяват различни вреди от неизпълнението на абоната. Неустойката в размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка между страните по договора за съобщителни услуги. При отпадане на това условие отпада и интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално би могъл да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност. Клаузата е ясна и недвусмислена, за разлика от другата, предвиждаща неустойка при неизпълнение на договора за мобилни услуги, която не може ясно да бъде изчислена и определена. Дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Тази неустойка не внася значително 5 неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са неравноправни и че противоречат на добрите нрави. Ето защо претенциите, в частта по отношение на неустойката представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайни устройства е основателна.

Доколкото с въззивната жалба не са наведени други възражения, а настоящата инстанция не откри и нарушение на императивни разпоредби с решението на СРС в останалата част що се касае до потребителската защита, се изчерпва предмета на въззивна проверка.

При горните съображения настоящата инстанция намира, че следва да отмени решението на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка за продажба на устройство с отстъпка от стандартната цена и нейният дължим размер, чийто размер възлиза на сумата от 85, 81 лв., която в нейното еврово изражение възлиза на 43, 87 евро.