Решение № 156 от 13.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110216190 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16190 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на В. Д. В. депозирана чрез адв. А. К. от САК, редовно упълномощен срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 230зз 1574 по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ от 07.11.2023 г. на полицейски орган Г. С. Ц. - мл. инспектор при 06 РУ - СДВР.

В жалбата от В. Д. В. депозирана чрез адв. А. К. от САК се иска съдът да отмени обжалваната заповед като издадена в противоречие с материално правните разпоредби и в разултат на съществено нарушение на административно производствените правила, като се твърди, че същата не отговоря на изискванията за форма на административния акт посочени в чл.

59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закон за Министерството на вътрешните работи.

В тази насока и на първо място в жалбата се акцентира на посоченото в Решение № 5 от 14 юни 2022 г. на Конституционния съд, постановено по конституционно дело № 13 от 2021 г. което се цитира, като се посочва, че пряко приложими към предмета на спора са разпоредбите на Директива 1

2012/13/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, като се цитират посоченото в чл. 2, параграф 1 от тази директива, а така също и отразеното в чл. 6 от същата,. В този смисъл и в жалбата от В. В. се подържа, че държавите членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, като се заявява, че жалбоподателят В. В. е задържан от служител на 06 РУ - СДВР, възоснова на процесната заповед, въпреки че същата не отговоря на изискванията на закона, в т.ч. на изискванията, произтичащи от чл. 6, параграф 1 и 2 от Директива 2012/13/ЕС, а така също, че оспорената заповед за задържане не съдържа каквито и да било фактически основания за издаването й. Това обстоятелство се сочи, дава основание да се приеме, че е налице нарушение както на разпоредбите на чл.

59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закон за Министерството на вътрешните работи, така и на разпоредбите на чл.6, параграф 1 и 2 от Директива 2012/13/ЕС, като се посочва смисъла в който следва да се тълкува чл. 6, ал. 2 от директивата.

По този повод и в жалбата от В. Д. В. се поддържа, че според СЕС, ако "в заповедта за задържане на съответното лице правните и фактическите основни за това задържане се обявяват по следния начин: "чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи и "нарушаване на обществения ред", тази информация, не изглежда достатъчна, за да се спазят изискванията, произтичащи от чл. 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС, понеже тя не дава възможност на съответното лице да оспори ефективно законосъобразността на тази заповед", като в процесната заповед е посочено единствено, че жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи чл. 325 от НК хулиганство, а това описание на фактическите основания за задържането му е неадекватно и несъответстващо на изискванията на националния закон и чл. 6, параграф 2 от директивата, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

В допълнение в жабата от В. В. депозирана чрез адв. А. К. от САК се твърди, че към момента на жалбоподателя не са предоставени каквито и да било други документи, които съдържат информация относно твърдяното престъпно деяние, в извършването на което жалбоподателят е заподозрян и които била могли евентуално да обосноват задържането му структурите на МВР.

Предвид изложеното и в жалбата се акцентира, че жалбоподателят В.

В. е бил задържан възоснова на административен акт по чл. 74 от ЗМВР, издаден в нарушение на споменатите по - горе разпоредби на националното и съюзното законодателство и предвид обстоятелството, че на същия е предоставена реална възможност да напусне сградата на полицията едва около 18.00 ч. на следващи ден, за него е възникнал правен интерес от оспорване на процесната заповед.

С оглед на изложеното и се иска съдът да отмени оспорената заповед за 2 задържане и да присъди на жалбоподателя направените от него разноски за процесуално представителство и защита в настоящото производство.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В. Д. В., редовно призован не се явява, като същият се представлява от адв. А. К. от САК и адв. П.С. от САК редовно упълномощени.

Адв. А. К. от САК пледира съдът да уважи жалбата на В. В. по изложените в нея съображения, като вземе предвид обстоятелството, че административният орган е разполагал с достатъчно време, най - малко да посочи минималната информация относно деянието, за което е бил задържан жалбоподателя. В тази насока и адв. К. от САК подържа, че оспорената заповед не съдържа каквито и да било фактически основания за издаването й, а това противоречи на изискванията както на чл. 72 от ЗМВР, така и на практиката на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. По този повод и адв. К. заявява, че практиката на съда на ЕС е задължителна за държавните органи и изискванията, които произтичат от Директива 2012/13/ЕС имат пряко приложение в отношенията между държавата в лицето на административния орган и жалбоподателя като счита, че в настоящия случай административния орган не се е съобразил с изискванията, произтичащи от посочената директива, поради което издадената заповед за задържане следва да бъде отменена.

С оглед на изложеното и адв. К. пледира на доверителят му да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, като претенцията на жалбоподателя е за разноски за един адвокат, като представя списък с разноски.

Адв. П.С. от САК се присъединява към изложеното от адв. К. и също пледира съдът да отмени процесната заповед.

Ответникът - полицейски орган – младши инспектор Г. С. Ц. от 06 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, като същият се представлява от главен юрисконсулт Б.С. от СДВР, редовно упълномощен, който пледира съдът да приеме подадената жалба като неоснователна и недоказана и да остави в сила заповедта за задържане като правилна и законосъобразна, издадена от надлежно упълномощен полицейски орган. В тази насока и главен юрисконсулт Б.С. пледира съдът да има предвид, че в материалите по делото вероятно Д.И. вероятно служител на 06 РУ - СДВР, казва, че по разпореждане на оперативната дежурна част на 06 РУ - СДВР трите лица са задържани, като има изготвена докладна записка по случая, а полицейските служители са ги разпитвали и той е изложил всичко към заповедта по дело № 16478 /2023 г.

С оглед на изложеното и главен юрисконсулт Б.С. пледира за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Жалбоподателят В. Д. В. е собственик и управител на "***** като от 1995 г. същият живее на бул. **********. На отсрещната срана на булеварда в къща се намира турски ресторант ****.

Жалбоподателят В. В. познавал собственика на ресторанта визуално, като през годините редовно пред ресторанта парирали автобуси с турска, албанска и македонска регистрация, пълни с чуждестранни туристи, които отсядали в ресторанта, и тъй като автобусите оставали паркирани на булеварда много дълго, пречели на движението на превозните средства от градски транспорт, като В. отворил кулинарен магазин пред дома си, срещу ресторант **** и паркираните автобуси му пречели и го дразнели. През последната година жалбоподателят започнал да подава сигнали на тел. 112 и да прави фото албум с номерата на автобусите и местата, на които са паркирани, от което било видно колко нарушения са извършили.

На 07.11.2023 г. около 18.00 ч. жалбоподателят В. Д. В. разбрал, че неговата съседка А.К. е подала сигнала за паркирана кола на тротоара, която се оказало, че е собственост на сина на собственика на ресторанта. В този момент пред сградата на "АПИ" бил пристигнал "паяк" на Център за градска мобилност и един от сужители на паяка се приближил към жалбоподателя В., неговата съседка ***** която била с еня, й казал, че са глобили собственика на автомобила.

Веднага след това към жалбоподателя В. В., който бил пред магазина си, тичайки се насочил глобения собственик на автомобила и започнал да го ругае, като го питал докога щял да се обажда на паяците и на общинска полиция, на което В. му казал да се махне, но мъжът продължил да се държи грубо и го бутнал или ударил, като не си спомня добре, в резултата на което В. паднал на земята и си ударил главата, от което много се ядосала, но успял да стане. Тогава видяла синът си Д. В., който дошъл при него и мъжа, който го нападнал и се опитал да ги разтърве, след което и тримата се озовали на земята, като не си спомня точно как се случило, а след това около него се озовали 6-7 човека работници от ресторант "**** заедно с майката на въпросния мъж, които започнали да ритат и удрят В. и сина му, но се намесили случайно преминаващи хора, които отървали него и сина му, а след това работниците вкупом тръгнали към ресторанта. След това се появил собственика на ресторанта, който започнал да успокоява обстановката.

4

Във връзка с подадения на тел. 112 сигнал за случилото се на място пристигнали полицейски служители от 06 РУ - СДВР, един от които бил младши инспектор Г. Ц., която заедно с полицай Д. Д. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул при 06 РУ - СДВР, които установили на място жалбоподателя В. В., сина му Д. В. и Ю.О. а малко след това пристигнал и екип на ЦСМП. Тъй като В. В. изпитвал болки в задната част на главата и врата, отишъл на преглед в линейката, след което бил откаран за прегледи във ВМА, които след като минали, от полицейски служители бил закаран в 06 РУ - СДВР, където в дежурната му заявили, че ще го задържат за хулиганство и бил оставен 24 часа без лекарство за хипертония и диабет. За задържането на В. В. от 18.00 ч. била изготвена докладна записка от младши инспектора Г. Ц..

След отвеждането на жалбоподателя В. Д. В. в 06 РУ - СДВР на същият бил извършен обиск, за което бил съставен протокол за обиск на лице от 07.11.2023 г., била попълнена декларация от В. В., че желае, ако му бъде повдигнато, обвинение адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, че има здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар, че желае да бъде уведомен член от семейството или друго заинтересовано лице за задържането му, като В. бил уведомен и за правото му на свиждания и да получава колети и храна. Във 06 РУ - СДВР от полицейски орган – младши инспектор Г. С. Ц. била издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. № 230зз-1574/07.11.2023 г., която жалбоподателят В. подписал. Възоснова на същата В. В. бил задържан в помещения за задържане на лица във 06 РУ СДВР за срок до 24 часа.

В посочената заповед за задържане на В. Д. В. като основание за задържане на същия било посочено - чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи, а като фактически и правни основания за задържането му било посочено – чл. 325 от НК /хулиганство/. На следващия ден В. Д. В. бил освободен от 06 РУ – СДВР.