Акт от 25.02.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 423 гр. Пловдив, 25 февруари 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 352 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Производството е образувано по жалба предявена от С. А.К., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Р.-М-С.К.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника му адвокат Н.Д., с адрес ***, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001617001651-091-001/07.09.2017 г., издаден от С.П.П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Д.Г.Д. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 727/11.12.2017 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) гр.

Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 13 711,05 лв., ведно със законните лихви в размер на 3 929,49 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение, съответно прилагане на нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК при евентуално уважаване на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5.

Със

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617001651-020-001/22.03.2017 г., e сложено начало на ревизията на жалбоподателя за различни видове задължения сред, които и за Данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.04.2013 г. до 31.12.2016 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (30.03.2017 г.). Впоследствие със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617001651-020-002/23.06.2017 г. срокът за приключването на ревизията е удължен до 28.07.2017 г. Всички цитирани ЗВР са издадени от С.П.- Началник сектор „Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

6. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617001651-092-001/11.08.2017 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

7.

Този резултат е обжалван от ЕТ, като с Решение № 727/11.12.2017 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесия ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

8. По делото са приложени следните упълномощителни заповеди: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

9. С оспорения РА, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредите в общ размер на 13711,05 лв. по 40 броя фактури, подробно описани на стр. 8-11 от РД, издадени от „Уни Кредит Лизинг“

ЕАД във връзка с Договор за финансов лизинг

№ 98048/11.04.2013 г. за придобиване на автомобил, марка „Ауди Q7“. В Приложение № 1 към договора, автомобилът, предмет на лизинговия договор, е описан по следния начин:

- вид автомобил: употребяван

- марка: “АУДИ”;

- модел: Ку 7;

- рама: WAUZZZ4L0BD012812.

Лизинговата цена на автомобила е определена в размер на 36 679,91 Евро , без включен ДДС, а срокът на договора за лизинг - от 11.04.2013 г. до 11.04.2016 г.

Посоченият автомобил е регистриран за пръв път в КАТ на 29.10.2010 г., като “лек автомобил” - категория “М1G”, с места за сядане “6+1”, което се установява от представеното в хода на ревизията от страна на ревизираното лице Свидетелство за регистрация на автомобила.

Преди възлагане на настоящата ревизия, на жалбоподателя е извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), приключила с издаване на Протокол № П-16001616153905-073-001/28.02.2017 г., присъединен към ревизионната преписка, в хода на която от негова страна е представена следната информация за отдаване под наем на посочения по-горе автомобил:

- фактура № **********/04.11.2016 г. за наем на автомобил Ауди Q7, с данъчна основа 200,00 лв. и ДДС - 40,00 лв. издадена от ЕТ „Реста-М-С.К." на „Мототехника

66" ЕООД, с БУЛСТАТ -*********.

- фактура № **********/02.12.2016 г. за наем на автомобил Ауди Q7, с данъчна основа 200,00 лв. и ДДС - 40,00 лв. издадена от ЕТ „Реста-М-С.К." на „Мототехника

66" ЕООД с БУЛСТАТ -*********.

В хода на ПУФО, с писмо вх. №

К8-99#/24.01.2017 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, от Изпълнителна агенция (ИА) „Автомобилна администрация“ са представени протоколи от извършени периодични прегледи за техническа изправност на автомобил АУДИ Q7, с рег. № ***, както следва: Протокол от 31.10.2013 г. с показания на километропоказателя - 102211 км; Протокол от 04.11.2014 г. с показания на километропоказателя - 118700 км; Протокол от 03.11.2015 г. с показания на километропоказателя -

140230 км.

От така представените протоколи е установено, че за периода от 31.10.2013 г. до 03.11.2015 г., процесният автомобил е изминал 38019 км.

Тъй като при проверката не са представени доказателства за използване на автомобила за дейността на едноличния търговец, на база на представената информация от ИА „Автомобилна администрация“ е направен извод, че същият е бил в движение, но не се е използвал за извършване на облагаеми доставки и на доставки свързани с икономическата дейност на ревизираното лице.

При ревизията е установено, че въпросният автомобил е заприходен в счетоводството на ЕТ„Реста-М-С.К." като дълготраен материален актив (ДМА) в сметка 205 - Транспортни средства през 2013 г. и са начислявани амортизации, които конкретно за 2013 г. са в размер на 13509,81 лв.

В хода на ревизията отново не са представени доказателства от датата на сключване на договора за лизинг - 11.04.2013 г. до м.11.2016 г., посоченият по-горе автомобил Ауди Q7 да е използван при осъществяване на икономическата дейност на предприятието на търговеца. Констатирано е от ревизиращите органи, че през периода на ревизията и предхождащата я проверка няма данни за ползван данъчен кредит за закупено гориво или за поддръжка и експлоатация на превозно средство. В разходите на предприятието за ревизирания период липсват осчетоводени такива за горива, експлоатационни разходи и други във връзка с експлоатацията на автомобила, освен разходи за амортизации.

При това положение, на основание чл.

70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13 711,05 лв. по процесните 40 бр. фактури издадени от „УниКредит Лизинг“ ЕАД, тъй като не са представени доказателства за използването на закупения на лизинг лек автомобил Ауди Q7 в икономическата дейност на предприятието на едноличния търговец.

10. В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието без заявени резерви от страните. Констатациите на вещото лице се свеждат до следното:

Процесният автомобил е заведен като

ДМА по с/ка 205 Транспортни средства и е отчетено задължение по с/ка 159 Други заеми и дългове /л.106/. Това отчитане е в съответствие с НСС 17 Лизинг. При проверката в счетоводството на едноличния търговец, вещото лице е установило, че не са налични счетоводни данни за отчетен пробег на процесния автомобил. За същия не са отчетени разходи за гориво, не са налични пътни листа или пътна книжка, няма счетоводни данни за изминатите километри. Отчетени са разходи за амортизации на процесния автомобил за 2013 г. /л.133/.

При тези данни, вещото лице е посочило, че не може да се изчисли какъв е пробега на работен месец, респективно ден, за ревизирания период за автомобил Ауди, модел Q7 с рег.№***, както и че не може да се направи заключение за извършения пробег и дали той е бил необходим, свързан с дейността на търговеца.

11. В съдебно заседание проведено на 22.06.2018 г. като свидетели са разпитани следните лица:

11.1. Г.Г.А., който заявява, че познава С.К. от 1992-93 г. Били съседи по склад. Свидетелят имал склад в търговията на Брезовско шосе 180, в гр. Пловдив, а С. държал съседен склад. Впоследствие и дамата придобили имоти, и пак се случило със С. да са комшии. Чисто приятелско отношение имал с К.. Според свидетеля, той е коректен бизнесмен. Не знае с подробности, с какъв бизнес се занимава, но знае, че в началото търгувал с домашни потреби и после търговия с различни неща. Не са имали търговски отношения с него, поради което не знае конкретно с какво се занимава. През 2013 г., 2014 г. или 2015 г., не си спомням точно, С. правел ремонт на складовете, като тогава той се движел с едно светло Ауди Q7. Много често свидетелят го виждал с аудито до склада – по няколко пъти на ден. Виждал го даже торби цимент да сваля от него. С. си вършел работа с колата. Всеки ден бил там в склада. Възможно било някога да е пропускал да идва, но свидетелят вече не може да си спомни. Неговата работа била да посреща и изпраща клиенти пред неговия склад, който бил до склада на С., поради което по С.но имал поглед над склада на С., а и по тази причина се виждали редовно. Знае, че С. имал два склада.

Първо било едно голямо помещение. Той го ремонтирал и го направи на две. Тъй като не свидетелят не е запознат с дейността на С., не може да кажа дали е използвал автомобила за доставки.

11.2. С. Н.К., същият заявява, че се познават от 25 години със С.К.. През 2004 г. той направил офис до неговото жилище и били добри познати с него. Запознат бил с дейността на К., даже му е помагал. Последните години той се занимавал със строителство. Преди това имал складове в търговията. През 2013-2014 г. С. строял кооперация в град Бургас и свидетелят лично е ходил няколко пъти там с него. Пътували с един джип Ауди Q7. Свидетелят лично го е карал два-три пъти до Бургас, когато С. му е казвал, че е много уморен и не може да шофира. Колата си С. я използвал за работа и пътувал по четири-пет пъти на седмица до Бургас през този период, но свидетелят не знае дали е попълвал пътни книжки и листове.

ІV. За правото :

12. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

13. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса относно приложението на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съответно следва ли на ЕТ да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните 40 броя фактури издадени от „УниКредит Лизинг“ ЕАД във връзка с Договор за финансов лизинг №

98048/11.04.2013 г. за придобиване на автомобил, марка „Ауди Q7“.